Решение № 260095 от 27.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

260095 / гр. Шумен, 27.04. 2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд,

На двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София

Радославова

Членове : 1.

Нели Батанова

2. Димчо Луков при секретар: Даниела Андонова като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВГрД № 396 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита срещу домашно насилие.

С решение №1160/02.12.2019 г. по гр.д.№2773/2019 г. по описа на ШРС е постановено да се издаде заповед за защита, по силата на която задължава Х.Ф. Б.да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.Д.Д., Ф.М.Д. и Х.М.Д., като са определи и мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца. С решението е постановено да се издаде заповед за защита, по силата на която задължава М.Д.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие над Х.Ф. Б., като са определи и мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН са наложени глоби в размер на 200,00 лв. на М.Д.Д. и Х.Ф. Б..

С решение №132/14.07.2020 г. по в.гр.д. №75/2020 г. по описа на ШОС е обезсилено решение №1160/02.12.2019 г. по гр.д.№2773/2019 г. по описа на ШРС, както и издадената въз основа на него заповед за защита в ЧАСТТА, с която са наложени мерки за закрила по чл.5 от ЗЗДН по отношение на Ф.М.Д. с ЕГН ********** и Х.М.Д. с ЕГН ********** и ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част на ШРС за ново разглеждане, от друг съдебен състав.

С решение № 260030/28.08.2020 г. по гр.д.№1434/2020 г. по описа на ШРС е отхвърлена изцяло молбата на непълнолетния Х.М.Д. и на малолетния Ф.М.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.С.М. от ШАК, за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо ответницата Х.Ф. Б..

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с рег.№ 260523/02.09.2020 г. от адв.С.М. от ШАК, в качеството й на особен представител на малолетния Ф.М.Д.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, погрешни правни изводи. Излага се доводи, че първоинстанционния съд не е кредитирал гласните и писмените доказателства по делото, и по-конкретно декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.

Прави се искане ШОС да постанови решение, с което изцяло да отмени решението на ШРС и вместо него да постанови ново, с което да уважи молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, по отношение на малолетния Ф.М., като съдът по своя преценка наложи една или повече мерки за защита.

Срещу горепосоченото решение е подадена и въззивна жалба с рег.№ 260628/08.09.2020 г. от М.Д.Д., като законен представител на Х.М.Д., чрез адв.И.В. от САК против решение №260030/28.08.2020 г. по гр.д.№1434/2020 г. по описа на ШРС. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и по същество е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се довод, че решението е постановено от незаконен съдебен състав, като се сочат подробни аргументи в тази насока. Излага се и доводи за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, като не е даден ход на устните състезания на страните и такива, свързани с липсата на мотиви в постановения съдебен акт. Прави се искане ШОС да се произнесе с решение, с което да обезсили, алтернативно да отмени изцяло решение № 260030/28.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1434/2020 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлена молбата за защита срещу Х.Ф. Б.и да се постанови решение, с което да се уважи изцяло молбата за издаване заповед за защита и налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.3, т.4 и т.5 срещу Х.Ф. Б..

С молба с вх.№ 260247/15.01.2021 г. Х.М.Д. е потвърдил извършените от адв.И.В. от САК действия по производството, включително и въззивната жалба, като е приложил и изрично пълномощно за процесуалния си представител.

Насрещната страна Х.Ф. Б.е депозирала отговор на въззивна жалба, депозирана от адв.С.М. от ШАК, в качеството й на особен представител на Ф.М.Д., с който се изразява становище по неоснователността й.

Въззивните жалбите са подадени в срока на чл.17, ал.1 от ЗЗДН, същите са редовни и допустими.

Въззивния съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С молба за защита срещу домашно насилие с вх.№ 16524/18.09.2019 г., подадена от М.

Д.Д., лично и като законен представител на Ф.М.Д. и Х.М.Д. е поискал издаване на Заповед за налагане на мярка за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Х.Ф.Д.. Посочил е актове на насилие на 17.08.2019 г., около 09,50 ч., на 31.08.2019 г. около 10,00 ч., на 07.09.2019 г., в интервала между 09,50-10,30 ч. Насилието на 17.08.2019 г. над децата се изразявало „в блъскане по прозорците, викане на имената на децата, започнала да се заяжда с тях, като ги попитала защо не я чакат пред къщата“. Посочва се че, децата се почувствали емоционално разстроени и обидени от думите на Х.Ф. към баща им „Този нещастник неви пуска при мен“, „но много скоро и двамата ще дойдете при мен, а този психопат ще остане сам“, „ти малоумник, който си измисля разни неща, но за това ще си платиш“, „този боклук умира от яд“. Насилието на 31.08.2019 г. се изразявало в блъскане по прозорците на стаите на децата и викове „баща ви не ви пуска да излезете…страх ви е от него аз знам, ще ви помогна“, „нещастникът не ви пуска глупак е и глупак ще си умре…. Боклуци са всички в тази къща“. Насилието на 07.09.2019 г. се изразявало в блъскане по прозорците, в заобикаляне на децата и гледане злобно към тях от страна на Х.Ф.. Към молбата е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от М.Д.Д.. В декларацията са посочени същите дати и актове на насилие от страна на Х.Ф., както са посочени в депозирана молба за защита срещу домашно насилие.

Първоинстанционното производство е с предмет единствено молбата на М.Д.Д., действащ като баща и законен представител на децата Х.М.Д. и Ф.М.Д.. С определение в закрито заседание първоинстанционния съд е конституирал като страни непълнолетния Х.М.Д. и малолетния Ф.М.Д..

Относно разгледаната от първоинстанционния съд молба за защита от домашно насилие, се установява, че е депозирана в законоустановения едномесечен срок и изхожда от законния представител на непълнолетното дете Х.М.Д. и малолетното дете Ф.М.Д., поради което се явява процесуално допустима.

По същество, от събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

М.Д.Д. и Х.Ф. Б.са бивши съпрузи, като от брака си имат две общи деца – Х.М.Д., род. на *** г. и Ф.М.Д., род. на *** г.. По силата на постигнато помежду им споразумение, одобрено с решение от 06.07.2018 г. по гр.д. № 1842/2018 г. на ШРС, след прекратяване на гражданския им брак упражняването на родителските права по отношение на детето Х. е било предоставено на бащата, а по отношение на детето Ф. – на майката, при съответен режим на контакти с другия родител. На 05.07.2018 г. детето Ф. доброволно напуснало дома на майка си и заживяло с баща си и брат си, поради което бащата М.Д. подал молба за изменение на постигнатото споразумение относно упражняването на родителските права върху малолетния и предоставянето им на него. С определение № 3183/13.11.2018 г. по гр.д. № 2841/2018 г. по описа на ШРС, съдът определил привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права върху детето Ф. е предоставено на бащата, при режим на лични контакти с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и в определени дни от коледните и новогодишни празници, от зимната и пролетна ваканции и лятото.

С решение № 350/15.04.2019 г. по посоченото дело, споразумението по чл.50 от СК е изменено в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето Ф. и са отхвърлени предявените от М.Д.Д. искове по чл.59, ал.9 от СК за изменение на споразумението относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и присъждане на издръжка. Решението е обжалвано в отхвърлителната част от ищеца и потвърдено с решение № 187/05.08.2019 г. по в.гр.д. № 217/2019 г. по описа на ШОС. Въззивното решение е потвърдено с решение № 184/07.12.2020 г. по гр.д.№ 4744/2019 г. по описа на ВКС.

В първоинстанционото производство е приета декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подадена от М.Д.Д., в която са посочени конкретните актове на домашно насилие, съобразно молбата, като са индивидуализирани подробно /по дата, място, начин на извършване/.

Във въззивното производство са приобщени писмените материалите, събрани по гр.д.№ 2773/2019 г. по описа на ШРС, по в.гр.д.№75/2020 г. и по гр.д.№1434/2020 г. по описа на ШРС.

По гр.д.№ 2773/2019 г. по описа на ШРС е приет социален доклад на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, изготвен на 20.11.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Шумен. Проведени са срещи-разговори от социален работник с двете деца Х. и Ф., с майка им Х. Б.и баща им М.Д.. Пред социалния работник непълнолетният Х.Д. е споделил, че е обиден на майка си, защото докато е била в брак с баща му е имала отношения с друг мъж. Заявил е, че е избрал за себе си да няма контакт с майка си, както и че изпитва само гняв към нея и имал желание да я обиди.

Малолетния Ф.Д. споделил, че майка му идвала да го вземе, че чукала по прозорците, за да ги излага. Не искал да ходи при нея, защото е изневерила на баща им. Споделил, че не се страхува от майка си, а се срамува, че го излага.

Заключението на доклада е, че с оглед изграждането на психически и емоционална стабилна личност, в интерес на децата Ф.Д. и Х.

Д. е да поддържат контакти и с двамата си родители, които от своя страна са длъжни да поемат отговорност при отглеждането и възпитанието на двоите деца и да задоволяват техните основни потребности. Бащата и децата са насочени за ползване на социална услуга в ЦОП „Шумен“:

„Консултиране с цел превенция на родителско отчуждение“. Майката е насочена за ползване на социална услуга в ЦОП при КСУДС – гр.Шумен: „Консултиране на родител, с цел преодоляване на емоционална травма в следствие на родителско отчуждение.“

По в.гр.д.№75/2020 г. по описа на ШОС са приети заключителни доклади за предоставяне на социални услуги на децата Ф.М.Д. и на Х.М.Д.. И двата доклада са със заключение, че децата не желаят да поддържат контакти с майка си. Връзката между тях и майката е прекъсната.

Въззивната инстанция не следва да обсъжда и не взема предвид при постановяване на решението си останалите писмени доказателства постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП-Шумен от 08.03.2021 г., доколкото същото не касае обстоятелства относими към настоящото дело.

Непълнолетния Х.М.Д. и малолетния Ф.М.Д. са изслушани пред първоинстанционния съд, в присъствието на социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Шумен по реда на чл.15 от ЗЗДт.

При проведеното изслушване и двете деца заявяват, че всяка събота майка им идва, за да ги вземе, като се е случвало тя да вика и блъска по прозорците. И двамата заявяват, че се срамуват от нея, не искат да ги излага пред приятелите им.

Първоинстанционния съд е приел, че по делото не са събрани никакви доказателства за актове на домашно насилие, освен декларациите по чл.9 от ЗЗДН. ШРС е установил следната фактическа обстановка: Към момента, в който се твърди, че са извършени актовете на домашно насилие спрямо децата Х.М.Д. и Ф.М.Д., майката Х. Б.законосъобразно има право да осъществява режим на лични контакти с тях. Нейно задължение като родител е да прави опити да осъществи тези лични контакти, поради което в определените й дни същата идвала до жилището на баща им с намерението да ги вземе. При трите посочени в исковата молба дати -17.08.2019г., 31.08.2019 г. и 07.09.2019 г. ответницата е отивала пред дома на М.Д., при когото живеят и двете деца, при което са възникнали скандали между двамата родители.

От изслушването на децата се установява, че не желаят да осъществяват контакт с майка си. Последната правила усилени и непрестанни опити да повлияе на решението им да не се виждат с нея. ШРС е приел за възможно, при всички тези опити, в резултат на афект, всяка от страните да е използвала неприемливи, обидни изрази.