Решение № 263 от 02.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. С.З., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Въззивно търговско дело № 20235501000204 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №275/07.04.2023г., постановено по гр.д. № 5073/2022 г. по описа на Районен съд –С.З., с което е признато за установено по отношение на „Е.Ю.” ЕАД, че „И.Е.Ж.“ ЕООД, не дължи на „Е.Ю.” ЕАД сумата от 1 455, 62 лв. по фактура №**********/28.10.2022г. за отчетен период 20.09.2022 г. – 03.10.2022 г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН ***** в гр.С.З., ***** и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции, посочени в жалбата. Прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди 1 данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

Ищецът „И.Е.Ж.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.Ю.” ЕАД, че не дължи сумата от 1 455, 62 лв. по фактура №**********/28.10.2022 г. за отчетен период 20.09.2022г. – 03.10.2022г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН ***** в гр.С.З., бул. “Цар Симеон Велики“ №105.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения.

Основното оплакване във въззивната жалба, че пъровинстанционният съд не е спазил изискването на чл. 146, ал. 2 от ГПК, като не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

Въззивният съд констатира, че действително пред първоинстанционния съд от ищеца е представен Констативен протокол № 666503/12.09.2022г., а не констативният протокол за проверката на 03.10.2022 г., който е основание за извършената корекция на сметката на ищеца и начисляването на сумата от 1 455, 62 лв. Поради това с оглед разпредЕ.та доказателствена тежест и съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, районният съд е следвало да даде указания на ответното дружество, за кои от твърдените факти не сочи доказателства. Ето защо въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснал, като доказателство по делото Констативен протокол № 639998/03.10.2022г., който страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на първоинстанционния съд да укаже на страната за кои от твърдените факти не сочат доказателства съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК.

С оглед приетият от въззивният съд Констативен протокол № 639998/03.10.2022г. е безспорно установено, че на 03.10.2022г. служители на ответното дружество са извършили проверка на електромера, който отчита електроенергия за имот с ИТН ***** в гр.С.З., ***** в гр.С.З.. При проверката е установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не отчита изразходваната електроенергия, поради което е подменен с друг.

Ответникът „Е.Ю.” ЕАД е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума в размер на 1 455, 62 лв. по Фактура № **********/28.10.2022 г., която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер трифазен, тритарифен, статичен тип ADDAX ADDAX-SFSK, фабр. №012892027 е неизправен. Дисплеят на електромера е тъмен. Консумирана електроенергия не се измерва, визуализира и 2 остойностява. Електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания. Срокът по Заповед №А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. за изискуемата периодичност между последващите проверки на процесния електромер е спазен.

Методът за изчисляване на прогнозната неизмерена ел.енергия и методиката за остойностяване й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл.52, ал.1, и чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Неотчетената от процесния електромер ел.енергия е изчислена за период от 13 дни назад от датата на констатирането на несъответствието му, съгласно чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ (ДВ бл.35/30.04.2019г.) Този процесен период е от 20.09.2022 г. до 03.10.2022 г. Началната му дата е датата, на която за пръв път липсват показания за консумирана ел.енергия. Крайната му дата е датата на установяване на неизправността и демонтажа на електромера. Извадката от паметта и товаровия профил показват, че неизправността е настъпила на 20.09.2022 г. и след тази дата липсват показания за консумирана ел.енергия.

Съгласно чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната ел.енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество ел.енергия за процесния електромер се изчислява по реда на чл. 39, ал. 5, т. 6 – използване на статистически (числени) методи за изчисления на данни. Така е получена енергията за доначисляване: по дневна тарифа 1266 kWh, по нощна тарифа – 240 kWh и върхова – 747 kWh, или общо 2253 kWh.

Остойностяването на неизмерената ел.енергия от процесния електромер е направено съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Изчислените количества ел.енергия за процесния период по дневна, нощна и върхова тарифа са умножени по действащата цена, утвърдена от КЕВР, по които операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени – 0,64608лв./kWh, като не се начислява съответно цена за достъп до електроразпределителната мрежа, за да се получи общо 1 455, 62 лв. начислена ел.енергия, за която е издадена процесната фактура.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката – 03.10.2022 г. приложение намират Правилата за измерване на количеството електрическата енергия, издадени от на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, преизчислението на количеството електрическа енергия се извършва от оператора на електроразпределителната мрежа, в случая ответното дружество „Е.Ю.“ ЕАД.

В настоящия случай, Констативен протокол № 639998/03.10.2022г. е 3 подписан от служителите извършили проверката и от Е. К., която се е представила за собственик, видно от показанията на свидетеля Й. И. И..

Въззиваемият „И.Е.Ж.“ ЕООД е изложил възражения, че при проверката е следвало да присъства собственика или упълномощено от него лице, а лицето Е. К. няма връзка с „И.Е.Ж.“ ЕООД, както и че в протокола са посочени само две имена без ЕГН. Въззивният съд следва да посочи, че служителите на ответното дружество нямат правомощие да изискват документ за самоличност на лицата, които присъстват при извършване на проверката, нито да вписват в протокола лични данни извън имената и още по – малко да установяват дали представилото се за собственик лице е действително такова.

Поради това следва да се приеме, че Констативен протокол № 639998/03.10.2022г. отговаря на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ изисква в случаите на съставяне на констативен протокол в отсъствие на ползвателя, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа да го изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин. Действително видно от представените по делото доказателства, писмото е изпратено едва на 28.10.2022 г., но фактът, че не е спазен визираният в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ седемдневен срок, който е инструктивен, не опорочава констатациите, съдържащи се в надлежно съставения по реда на чл. 49, ал. 1, 2, и 3 от ПИКЕЕ протокол, както и начинът на преизчисляване на количеството електрическа енергия.

В случая, между "Е.Ю." ЕАД и ищеца е възникнало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. За да възникне задължение на потребителя за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия. В настоящия случай "Е.Ю." ЕАД е установило, че е доставило определено количество електроенергия, но тъй като дисплеят на електромера е тъмен, консумирана електроенергия не се измерва, визуализира и остойностява. Поради това след като е доставено определено количество енергия, но поради техническа неизправност не е отчетено количество електроенергия и съответно не е заплатена реално дължимата цена, купувачът следва да доплати дължимата сума /в този смисъл Решение № 100 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2020 г., III г. о., ГК/.

Нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ предвижда, че преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определени от КЕВР на съответния мрежови оператор. Видно от справката за коригиране на сметка за електроенергия при извършване на корекцията на сметката, ответното дружество е спазило изисквания на чл. 52, ал.1 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, като начислената електрическата енергия за периода от 20.09.2022 г. – 03.10.2022 4 г., предхождащ датата на проверката е на стойност 1 455, 62 лв.

С оглед изложеното въззивният съд съдът счита, че са налице предпоставките за извършване на корекция на количеството пренесена електроенергия до потребителя, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният иск от „И.Е.Ж.“ ЕООД против „Е.Ю.” ЕАД за признаване на установено, че „И.Е.Ж.“ ЕООД не дължи на „Е.Ю.” ЕАД, сумата от 1 455, 62лв. по фактура №**********/28.10.2022г. за отчетен период 20.09.2022г. – 03.10.2022г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН ***** в гр.С.З., *****, като неоснователен.

По отговорността за разноските:

В първоинстанционното производство „Е.Ю." ЕАД е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяна на съдебно – техническа експертиза в размер на 310 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед изхода на делото „И.Е.Ж.“ ЕООД следва да заплати на „Е.Ю.” ЕАД направените пред първоинстанционния съд разноски в общ размер на 410 лв.

Във въззивното производство „Е.Ю.” ЕАД е направило следните разноски: държавна такса в размер на 30 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед изхода на делото „И.Е.Ж.“ ЕООД следва да заплати на „Е.Ю.” ЕАД направените пред въззивния съд разноски в общ размер на 230 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №275/07.04.2023г., постановено по гр.д. № 5073/2022 г. по описа на Районен съд –С.З. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: