Решение № 59 от 20.02.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Карлово, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101490 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от К. Т. К., ЕГН:

********** от гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*, представляван от адв. Р. И. и адв. Д. П., съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „Г. И.“ №** против П. И. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „М. Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.

Ищецът твърди, че той и ответницата П. И. Т. били родители на детето К. К. К., ЕГН: **********, родена на 16.01.2014 г.

С Определение от 10.11.2016 г. постановено по гр.д. № 925/2016г. на Р. с. - К., съдът утвърдил споразумение между родителите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Така, упражняването на родителските права върху малолетната било предоставено на майката П. Т., при която било определено и местоживеенето й. На бащата К. К. бил определен режим на лични контакти, както и същият се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева.

Ищецът твърди, че няколко години по-късно, след постигането на 1 споразумението, било налице изменение в обстоятелствата относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, които го мотивирали да предяви настоящия иск.

Твърди, че след раздялата на двамата родители, майката започнала връзка с мъж на име М. Й., с когото дълго време живяла на семейни начала на адрес: гр. К., ул. „Д-р З.“ №**. На същия адрес с тях живяла и малолетната К.

К., която била ученичка във *-ри клас на ОУ „Св. Св. К. и М.” – град К.. Към настоящият момент били изминали няколко месеца откакто П. Т. не живеела на горепосочения адрес с малолетното дете. Ответницата напуснала жилището и заминала на неизвестно място в К. В., напълно самоосвобождавайки се от родителските си задължения към дъщеря си, като я оставила на грижите на досегашния си партньор. Изхождайки от това, че майката е длъжна да се грижи за възпитанието и отглеждането на детето и че тя не може да прехвърля тази отговорност на трето лице, ищецът счел за недопустимо грижите за детето да се поемат от чужди хора. Затова той взел детето при себе си, като оттогава поел изцяло преките грижи за неговото отглеждане и издръжка.

В продължение на осем години ищецът поддържал редовни контакти с детето, съхранявайки емоционалната връзка между баща и дъщеря. Същият системно изплащал и дължимата месечна издръжка. След последния му проведен разговор с ответницата, същата заявила, че повече няма да се върне в Р. Б. и че не иска да поддържа взаимоотношения с него. Тя изразила и явното си нежелание да отглежда и възпитава малолетната им дъщеря, видно от приложените към исковата молба разпечатки от тяхната комуникация.

Горната фактическа обстановка мотивирала ищеца да приеме, че има изменение в обстоятелствата относно упражняването на родителските права по отношение на малолетната К. К.. Той посочва, че предоставянето на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца се извършва въз основа на преценката на съда над всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Както било разяснено в ППВС №1/1974г., под „интереси на децата“ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание 2 и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата, които са от значение за решаването на този въпрос били от най-разноообразно естество и се съдържали в чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, грижите и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия.

Ищецът счита, че са налице изменения в ефикасността на мерките, поради промяна на родителските качества на майката и нейното отношение към детето, изразяващо се в абсолютно самоосвобождаване от родителските й задължения и незаинтересованост към неговото състояние. Изложеното пораждало правния интерес на ищеца, а нормите на Семейният кодекс – правната му възможност от водене на настоящото производство.

Ищецът заявява желанието си изпълни родителският си дълг към малолетната си дъщеря К. К.. Твърди, че има възможността да осигури издръжката, грижите и възпитанието на детето, с цел същото да се обособи като пълноценна личност и да получи житейска реализация. Той притежавал нужното, за да може детето да бъде обгрижвано правилно и да продължи да се чувства добре при него. То било с постоянен адрес гр. Л., ул. „Ш.“ №*, който бил и постоянния адрес на бащата. К. посещавала психолог, с цел адаптация и преодоляване на стреса от внезапните промени. Ищецът се стараел да осигури всички необходими условия за нейното добро физическо, психическо и емоционално развитие.

На следващо място, всеки родител бил длъжен да осигурява издръжка на своите деца, независимо дали притежава родителски права или е лишен от тях. Това задължение било безусловно, т.е. абсолютно задължително за всеки един от родителите. Счита, че заплащането на издръжка в размер от 180,00 /сто и осемдесет/ лева била нормална претенция, която няма да е от съществено затруднение за ответницата.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да измени определените със съдебна спогодба по гр. д. №925/2016 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно родителските права, местоживеенето, режима на 3 лични отношения и издръжка на малолетното дете К. К. К., ЕГН: **********, като:

- предостави родителските права на бащата К. Т. К.;

- определи местоживеенето на детето да бъде при бащата, на адрес: гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*;

- определи следния режим на лични отношения на майката П. И. Т. с детето: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 15.00 часа, по местоживеенето му;

- осъди П. И. Т. да заплаща на детето К. К. К., чрез неговия баща и законен представител К. Т. К., месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното плащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответницата, представлявана от адв. С. П.-К., намира предявения иск за допустим, но неоснователен.

Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че страните са родители на малолетното дете К. К. К., родено на ********* г., ЕГН: **********; че с определение от 10.11.2016 г. по гр. дело № 925/2016 г. по описа на К. р. с., II гр. състав, съдът е одобрил спогодба между страните по чл. 127 от СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, дължима издръжка и режим на лични отношения с детето, като е предоставил упражняването на родителските права на майката, определено е детето да живее при нея на адреса, на който пребивава, на бащата е определен режим на контакти с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лв.; че ответницата е съжителствала с лицето М. Й. на съпружеска начала в продължение на няколко години, като детето е отглеждано от двамата.

Оспорва всички други твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба: че преди няколко месеца ответницата е напуснала жилището, в което е живяла с детето и е заминала на неизвестно място в К. В., напълно освобождавайки се от родителските си задължения към детето, оставяйки го изцяло на грижите на досегашния й партньор; че в продължение на осем 4 години ищецът е поддържал редовни контакти с детето, че е съхранена емоционалната връзка между него и детето; че ответницата в разговор с ищеца е заявила, че повече няма да се връща в България и че е изразила явно нежелание да отглежда и възпитава малолетното си дете.

Оспорва твърдението, че има изменение в обстоятелствата относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните и по-специално – че е налице изменение в ефикасността на мерките поради промяна на родителските качества на майката и нейното отношение към детето, изразяващо се в абсолютно самоосвобождаване от родителските й задължения и незаинтересованост към неговото състояние.

Оспорва твърдението, че ищецът има възможността да осигури издръжката, грижите и възпитанието на детето, че притежава нужното, за да може то да бъде обгрижвано правилно и да продължи да се чувства добре при него, че същият има родителски капацитет, който да осигури правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето.

Оспорва предявените искове по чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 и ал.3 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, като счита същите за неоснователни, тъй като не били налице изменения в обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеене на детето, режим на лични отношения с детето и издръжка, предмет на спогодбата, одобрена с определение от 10.11.2016 г. по гр. дело № 925/2016 г. по описа на К. р. с., II гр. състав.

Ответницата посочва, че съгласно съдебната практика, под „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 59, ал, 9 от СК се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение / Решение № 65/28,02.2014 г„ постановено по гр. дело № 4202/2013 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 102/19.09.2019 г., постановено по гр. дело № 2499/2018 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 291/07.11.2012 г., постановено по гр. дело № 115/2012 г. на ВКС, III г.о. /.

Твърди, че исканото изменение на мерките относно местоживеене на детето и упражняването на родителските права ще бъде в ущърб на детето, тъй като с него няма да се защити най-добрият негов интерес, който се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т. 5 от ДР на Закона за 5 закрила на детето, и който е приоритетен при преценка на тези мерки.

Твърди, че съдът, при вземане на решение на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, преценява най-добрия техен интерес, съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 от СК, като се ръководи от разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., решение № 3/14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1595/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. /. Обстоятелствата, които трябвало да се вземат предвид при преценката, са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата; желанието на родителите; способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло.