Решение № 284 от 15.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 284 гр.Пловдив, 15.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…осемнадесети септември…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Цветелина Георгиева при участието на секретаря……Цветелина

Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №372 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №47/22.03.2019г., постановено по търг. д. №52/2017г. по описа на окръжен съд К., С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К., Булстат ***, е осъдено да заплати н.С. „С..”, ЕФН ***, Булстат ***, гр.С., на основание чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер общо на 26 261,16лв., представляваща 20% от приходите от собствените на ответника имоти, ведно с лихвата за забава, както следва:1. За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. – главница в размер на 5 425,80лв. и мораторна лихва върху главница за периода 01.01.2015г. - 20.12.2017г. в размер на 1 636,50лв., като е отхвърлен искът за главница за разликата над 5 425,80лв. до предявения размер от 7 200лв. и искът за мораторна лихва за разликата над 1636,50лв. до предявения размер от 2 173,98лв.; 2.за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. – главница в размер на 6 633,20лв. и мораторна лихва върху главница за периода - 01.01.2016г. - 20.12.2017г. в размер на 1 325, 27лв., като е отхвърлен искът за главница за разликата над 6 633,20лв. до предявения размер от 7 200лв. и искът за мораторна лихва за разликата над 1 325,27лв. до предявения размер от 1 442,88лв.; 3.за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. – главница в размер на 7 200лв. и мораторна лихва върху главница за периода 01.01.2017г. - 20.12. 2017г. в размер на 709,42лв.; 4. за периода 01.01.2017г. - 08.06.2017г. – главница в размер на 3 160лв. и мораторна лихва върху главница за периода 09.06.2017г. - 20.12.2017г. в размер на 170,97лв., като е отхвърлен искът за мораторна лихва за разликата над 170,97лв. до предявения размер от 171,50лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 20.12.2017г., до окончателното изплащане на сумите. С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К., е осъдено да заплати н.С. „С..” сумата от 4 527,31лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете. „С.” е осъдено да заплати на С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К. сумата от 151,13лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника с. „Т.д.- Д.М.“, гр. К. в частта, с която са уважени осъдителните искове. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми и необосновано. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно наличие на валидно членствено правоотношение между страните по делото, откъдето е обосновал и неправилния извод за неизпълнение от страна на ответника на задължения, произтичащи от чл.14 от Устава на С.. Изложени са съображения за неправилна преценка от страна на съда относно момента на придобиване качеството на юридическо лице по отношение на ответника. Въведени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно доброволно преведени от С.на С. суми, възприети от последния за преведени в изпълнение на клаузата на чл.14 от Устава на С.. Изразено е несъгласие с изводите на съда за неотменяемост на решенията на ОС, освен по предвидения в закона – чл.25 ал.4 и ал.6 от ЗЮЛН. Счита и че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил наведеното от страната възражение за погасяване на вземането по давност, приемайки, че възможността за такова възражение е преклудирана с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна С. „С..” оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявена искова молба от С. „С..“*** срещу С.с нестопанска цел „Т.“, гр. К.. Твърди се, че ищецът, съгласно чл.1 от Устава, е независимо, непартийно, неправителствено обществено - патриотично доброволно С.на Т.и на други тракийски организации и юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи обществено - полезна дейност. Ответникът -С.с нестопанска цел „Т.“, в качеството си на юридическо лице – член н.С. „С..“, съгласно чл.14 от Устава на ищцовото сдружение, е задължен да превежда по тримесечие, за периода на членството си, по 20% от приходите от собствените имоти в касата на С..

Членството на ответника било прекратено, на основание чл.11 ал.1, т.2 от Устава на ищцовото сдружението, с едностранно волеизявление с изх. №14/08.06.2017г., получено от ищеца на 14.06.2017г. За периода от 01.01.2012г. до 08.06.2017г. – датата на прекратяване на членството, ответникът не изпълнил задължението си по чл.14 от Устава - да преведе дължимите вноски от суми, представляващи приходи от собствени имоти. С нотариална покана рег. №**/27.10.2017г. на нотариус Л.Д., ответникът бил поканен да заплати дължимите суми за периода м. януари 2012г. до края на м. декември 2016г., в двуседмичен срок, считано от получаване на поканата, като с отговора на нотариалната покана ответникът изразил становище, че счита претенциите за неоснователни. За периода от 01.01.2014г. до 20.12.2017г. – датата на предявяване на иска, ответникът дължал на ищеца общо сумата от 29 257,79лв., представляваща 20% от приходите от собствените му имоти, ведно с лихвата за забава. Дължимата главница възлизала на 24 760лв., а мораторната лихва за целия период – 4497,79 лв., които суми по години са както следва: за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. – 7 200лв. главница и 2 173.98лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2015г. до 20.12.2017г. – датата на предявяване на иска; за периода от 01.01.2015г. – 31.12.2015г. – 7 200лв. главница и 1 442.88лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2016г. до 20.12.2017г.

– датата на предявяване на иска; за периода от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. – 7 200лв. главница и 709.42лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2017г. до 20.12.2017г. – датата на предявяване на иска; за периода 01.01.2017г. – 08.06.2017г. - 3 160лв. главница и 171.51лв. мораторна лихва, считано от 09.06.2017г. до 20.12.2017г. – датата на предявяване на иска. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответното С.да заплати на ищцовото С.горепосочените суми, представляващи 20% от приходите от собствените на ответника имоти, ведно с посочената лихва за забава за минал период, както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

С представения писмен отговор в срока по чл.367 ГПК ответникът -С.с нестопанска цел „Т.“, гр. К., е оспорил предявените искове. Възраженията по основателността на исковите претенции са идентични с поддържаните във въззивната жалба. В отговора на допълнителната искова молба са въведени възражения за погасяване на вземанията по давност и възражение за нищожност на разпоредбата на чл.14 от Устава.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира за установено следното:

Ищецът – юридическо лице с нестопанска цел – „С.“, което, според чл.1 от Устава си е независимо, непартийно, неправителствено, обстествено-патриотично С.на Т.и на други тракийски организации, юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност, черпи права от разпоредбата на чл.14 от Устава си. Съгласно чл.14 от Устава на ищцовото сдружение, членовете на С. в Б.– юридически лица, привеждат по тримесечие в касата на С. 30% от събрания членски внос и 20% от приходите от собствените имоти, както и доброволни вноски от допълнителна стопанска дейност. В този смисъл исковата претенция на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл.21 от ЗЮЛНЦ „Членски права и задължения“, ал.3 - всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава, във вр. с чл.14 от Устава.

Тъй като основните възражения на ответника и въззивник в настоящето производство по основателността на иска се свеждат до отричане съществуването на претендираното право, от приоритетно значение за спора е това – налице ли членствено правоотношение между ответника – юридическо лице с нестопанска цел и ищеца – също юридическо лице с нестопанска цел и С.на юридически лица с идентична нестопанска цел. В тази връзка следва да се изясни правният статут на страните по делото – юридически лица с нестопанска цел.

Данните по делото, както и данните от партидата на ищцовото С.в ТР и РЮЛНЦ /удостоверение по пар. 25 ал.2 от ПЗР ЗЮЛНЦ/ сочат, че партидата н.с. „С..“ в регистрите на юридическите лица с нестопанска цел при СГС е открита с решение от 19.04.1990г. по ф.д. №1664/1990г. /л.236/. Решението е постановено по реда на чл.137 /отм./ от ЗЛС по заявление на С.„С.“. Със същото са вписани промени в ръководството на С.и регистрация на С.по реда на Закона за политическите партии /обн. ДВ бр.29/10.04.1990г., отм. ДВ бр.30/28.03.2001г./.

Видно от мотивите на решението, регистрацията е извършена по реда на чл.37 ал.3 от Закона за избиране на ВНС /обн. ДВ бр.29/10.04.1990г. и отм. ДВ бр.30/28.03.2001г./ и пар.3 от ПП от Закона за политическите партии. /чл.37 ал.3 от ЗИВНС гласи: Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Велико Народно събрание или да участват в предизборни коалиции, те следва да се регистрират по реда, предвиден в Закона за политическите партии. В този случай по отношение на тях се прилагат разпоредбите на ЗПП. Пар.3 от ПЗР ЗПП, впоследствие – пар.6, изм. ДВ бр.87/30.10.1990г., гласи: Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в изборни коалиции, за участието си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите. В този случай по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии/.

В мотивите на решението от 19.04.1990г. по ф.д.

№1664/1990г. на СГС е посочено, че с решения в протокол №1/07.02.1990г.

Националната конференция е приела нов устав на С. и е избрала ново ръководство.

Новият състав и новото ръководство се различават от тези, които са били предмет на първоначалното вписване на С., станало по ф.д. №7/67г., поради което и на основание чл.137 ал.1 от ЗЛС, промените подлежат на вписване. Следователно не се касае за първоначална регистрация на сдружението, а вписване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства и регистрация, във връзка с изискването на специалния закон – ЗПП. /Съгласно отменените разпоредби на чл.134 от ЗЛС – обн. ДВ, бр. 182/1949г. - С.придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при околийския съд и изменението - ДВ, бр.46/1989г. - С.придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд./. Видно от приложените удостоверение и протоколно определение от 31.08.1967г. по ф.д. №7/1967г. на Софийски народен съд /л.243-245/ в регистъра на Софийския народен съд е вписано юридическото лице „С.“, със седалище ***.