Определение № 575 от 04.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Г.

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Въззивно частно наказателно дело № 20251800600557 по описа за 2025 година

Производство по чл. 318 и сл. вр. чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК.

Образувено е по жалба от осъдения Й. Г. Р. срещу определение от 04.07.2025 г., постановено по НОХД № 289/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК Й. Г. Р., ЕГН: **********, е осъден да заплати сумата от 3500 лева, представляваща равностойността на лек автомобил марка „М.“, модел „Ц220 ЦДИ“, с регистрационен номер СА****ТТ.

Твърди се неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна, а под евентуалност намаляване на размера на сумата, тъй като процесното МПС е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на ЕКПЧ и на Правото на ЕС, поради което не е следвало да бъде приложена от съда. Твърди се, че е налице непропорционалност на наказанието, тъй като в случая липсват пострадали лица, щетите са на минимална стойност и са наложени и други наказания/мерки.

В проведеното на 06.10.2025г. открито съдебно заседание с мотивирано определение е оставено без уважение искането за спиране на наказателното производство до произнасяне на СЕС по дело С655/24 Latranov, образувано по преюдициално запитване на РС- Велики Преслав.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура излага становище, че обжалваното определение не противоречи на закона и липсват основания за отмяната му.

Защитникът моли за отмяна на атакуваното определение, тъй като счита, че нормата на чл. 343б от НК противоречи на правото на ЕС. Под евентуалност прави искане за намаляване на размера на стойността на моторното превозно средство.

1

Осъденият Й. Г. Р. не се явява и не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл.

306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

Със споразумение, одобрено на 04.07.2025 г. по н.о.х.д. № 289/2025 г. по описа на районен съд - Ихтиман, Й. Г. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че на 20.04.2025 г., на АМ „Тракия“, в района 34- ти км., с посока на движение гр. Пловдив, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“, модел „Ц220 ЦДИ“, с регистрационен номер СА****ТТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,87 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е наложил и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от четиринадесет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на това наказание е приспаднал времето, през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред.

След одобряване на споразумението първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 НПК и по приложението на разпоредбите на чл. 343б, ал. 5 НК, като е осъдил лицето да заплати равностойността на МПС (3500 лева), след като е установил, че то е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. В редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието по настоящето дело, приложима по аргумент от чл. 2, ал. 2 НК, законодателят е предвидил кумулативното приложение на наказанията: лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (чл. 343г НК).

За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъждане на равностойността му.

В Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г. Конституционният съд прие, наред с другото, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, а е налице „слабост на законодателната техника“, която може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването, съобразно практиките на Съда на ЕС и ЕСПЧ. Възможната необходимост наказателният съд да изяснява по пътя на тълкуването съотношението между общото и специалното правило не обуславя противоконституционност на законовата уредба. Необходимостта от тълкуване при правоприлагането е естествено 2 присъща на правораздаването (вкл. наказателното), както е изяснено и в цитираните в решението на Конституционния съд практики на СЕС и на ЕСПЧ, и сама по себе си по никакъв начин не влиза в противоречие с Основния закон.

Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:

На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са задължени да прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното му поле. Поради това следва преди всичко да бъде установено дали конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС. Това зависи от установяването на пряка или косвена връзка между националната правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна норма, която има отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада в приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. Атанас Семов).

Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС.

Задължителният характер на рамковите решения налага на националните органи, и по-специално на националните съдилища, задължението да тълкуват националното право в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34).

Принципът за съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27) Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14, параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това рамково решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и облаги, свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебни решения за конфискация по наказателни дела (решение по съединени дела C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).

Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на престъплението“ от Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от Директивата. Така съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.

В конкретния случай с разпоредбата на националния закон - чл. 343б, ал.

3

5 от НК, се предвижда, че в случаите по ал. 1 - 4 съдът следва да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик да присъди равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл. 343б, ал.

1 - 4 от НК, към които препраща и за които се прилага ал. 5 на тази разпоредба, предвижда наказание лишаване от свобода над една година, поради което отговаря на изискването на чл. 2, параграф 1 от Рамковото решение за размера на наказанието. На следващо място, моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по смисъла на чл.

343б, ал. 5 от НК, попада в обхвата на горепосочената дефиниция според чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъплението“, като в случая е без значение дали се касае за предмет или средство на престъплението по смисъла на българското право, тъй като съюзното право си служи със своя собствена терминология и именно тя е приложима по отношение на съюзните актове (само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя категорично разбирането, че в хипотезите на чл. 343б, ал. 1 -4 от НК моторното превозно средство е предмет на престъплението). На последно място, разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК визира мярка, която попада в обхвата на дефиницията на понятието „конфискация“ според чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42, тъй като тази мярка се постановява от съд във връзка с престъпление и води до окончателно отнемане на имущество. Обстоятелството, че по националното право конфискацията е отделен вид наказание и не е предвидена в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по никакъв начин не променя горния извод, тъй като, както беше посочено, в случая релевантни са дефиницията и обхвата на понятието „конфискация“ според съюзното право - Директива 2014/42, а не според националния закон.

С оглед всичко гореизложено съдът приема, че чл. 343б, ал. 5 от НК засяга ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, поради което конкретното правно положение попада в приложното поле на Правото на ЕС предвид наличието на необходимата връзка между националната правна уредба и съюзното право.

След като конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на основание чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС попада и в нейното приложното поле. Съгласно чл. 49 § 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Тази разпоредба въвежда задължение за зачитане на принципа на пропорционалност на наказанията.

За да се приложи чл. 49 § 3 от Хартата, следва да се установи дали санкцията (в случая по чл. 343б, ал. 5 от НК) има наказателноправен характер по смисъла на Хартата. Съгласно практиката на СЕС за тази преценка са релевантни три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. решения по дела C‑617/10, т. 35 и C‑489/10, т. 37, C‑524/15, т. 26, C-537/16, т. 28). Разпоредбата на чл. 49 § 3 от Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се 4 счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер (решения по дело C‑524/15, т. 30, и дело C-537/16, т. 32, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата).