Определение № 23 от 27.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 16/2024
- Вид
- Определение № 23
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23 гр. Ловеч, 27.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20244300900016 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба Адвокатско дружество „Ч., П. и И.а“, БУЛСТАТ **********, представлявано от адв.С. Ч., като пълномощник на ищците Б. Г.
В. с ЕГН **********, Д. Б. Г. с ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния С. К. Р. с ЕГН **********, С. Б. Г. с ЕГН ********** и Р. Б. Г. с ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да допусне изменение на решение № 52/27.10.2055 год. по т.д. № 16/2024 г. по описа на ЛОС в частта за разноските, като му присъди допълнително адвокатско възнаграждение от още 15 180.00 лв., като приеме, че дължимият адвокатски хонорар е в размер на 33 180.00 лв. с вкл. ДДС, както и да отмени решението в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД сумата от 328.00 лв. разноски по делото.
Счита, че определеният на дружеството с решението адвокатски хонорар в размер на 18 000.00 лв. с ДДС е прекомерно занижен и несъответстващ на цената на исковете, извършената работа, проведените съдебни заседания и несъответстващ на предвиденото в НРМАВ. Твърди, че дължимият адвокатски хонорар при уважен иск в размер на 600 000.00 лв. е в размер на 33 180.00 лв. с вкл. ДДС. На следващо място изтъква, че процесуалният представител на ответника не се е явявал в проведените съдебни заседания и не е направил възражение за прекомерност на 1 претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, поради което съдът не е следвало да намалява същото. Посочва, че ищците не дължат разноски на ответното дружество, тъй като същото не е претендирало такива и не е представило списък по чл.80 от ГПК, който е задължителен за присъждане на разноски.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК ответника по делото ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“АД не е постъпил отговор на молбата на ищците с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че молбата е подадена в двуседмичния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество неоснователна.
Видно от мотивите на решението, съдът е изложил подробни съображения, че адвокатското дружество е предоставило на ищците безплатна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и определил адвокатско възнаграждение в размер на 18 000.00 лв. с ДДС. Цитирано е и решение на СЕС по дело С-438/22, в което е прието, че посочените в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. разМ. на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда, каквото становище е застъпено в молбата по чл.248 ГПК. РазМ.те на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е последната и актуална съдебна практика, отразена в определение №1239/13.05.24 г. по ч.т.д.
№1555/23 г. ТК на ВКС, определение №2948/12.06.24 г. по ч.гр.д.№1567/24 г. на ГК на ВКС и определение рег.№2700/19.09.25 г. постановено по ч.к.т.д.
№1746/25 г. на ТО на ВКС.
В този аспект, имайки предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, неговата фактическа и правна сложност, както и многобройната практика на ВКС по 2 приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като основния спор е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и проведените само две съдебни заседания, съдът счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа.
Не намира опора в закона и направеното в молбата оплакване, че от страна на ответното дружество не е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. В случая не е налице хипотезата на чл.78 ГПК, уреждаща правилата за присъждане на разноските в производството по делото. Осъщественото от адвокатското дружество процесуално представителство е при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, т.е. безплатна адвокатска помощ. Този факт се установява от представения договор за правна помощ и съдействия, както и списъка с разноски по чл.80 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв в случаите по ал.1 съдът определя адвокатското възнаграждение, поради което и насрещната страна не може да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Неоснователно е твърдението на молителя, че ответникът не е претендирал присъждане на направените по делото разноски. Такова искане е направено с отговора на исковата молба, в т.ч. и присъждане на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Непредставянето на списък по чл.80 от ГПК не е пречка за присъждане на направените по делото разноски, а води до недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските, каквато хипотеза не е налице н случая.
Поради изложените съображения искането по чл.248, ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.а“, БУЛСТАТ **********, представлявано от адв.С. Ч. за изменение на решение № 52/27.10.2055 год. по т.д. № 16/2024 г. по описа на ЛОС в частта за разноските.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4