Решение № 22 от 09.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Несебър, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20252150200857 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. М. Т. срещу наказателно постановление № РД****/26.11.2025г. на директора на Р*** Б***, с което на жалбоподателката на основание чл. 218, ал.

2б от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето, е наложено наказание „глоба” в размер на 5000 лв. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, навежда, че не е доказано извършването на състава на твърдяното нарушение.

Развива подробни съображения в тази насока. Акцентира върху факта, че признанията й са дадени под натиск, а и без да се консултира с адвокат. Моли за отмяна на наказателното постановление и определяне на адвокатски хонорар в полза на адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган – директорът на Р*** Б***, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на НП. Моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 24.07.2025г. от полицейски служители в ОД на МВР Бургас, сред които свидетелите Ч. и М., била извършена специализирана полицейска операция – с цел противодействие и установяване на лица, извършващи продажба и употреба на диазаотен оксид (райски газ). Полицейските служители посетили бар клуб „Л***“ и осъществили наблюдение, при което установили, че на територията на заведението се извършва продажба от съответни флакони на балони с диазотен оксид. След извършеното наблюдение, около 02:15 часа след полунощ на 24.07.2025г., полицейските служители се разделили на два екипа, като св. Ч. и негов колега заходили от лявата 1 страна на заведението (от двата обособени коридора), а св. Г. и негов колега – от дясната част.

Свидетелят Г. възприел, че жалбоподателката Т. държи в ръката си балон, видимо пълен с „райски газ“. Поради тази причина той пристъпил към установяване на самоличността й и снемане на сведения. Такива били снети от жалбоподателката и от управител на дискотеката. В попълнено сведение Т. декларирала, че я почерпили един балон за употреба, но докато го държала в ръка полицейските служители дошли на място и я изкарали от заведението. На 24.07.2025г. от полицейските служители бил съставен констативен протокол (на л. 26 от делото), в който вписали, че при проверката установили две лица от женски пол, с текстилени чантички, в които при проверка се установили балони – черни на цвят и метални капсули. По случая била съставена докладна записка от св. Ч., в която било вписано, че лицето М. М. Т. употребява балон с диазотен оксид (райски газ), на територията на увеселителното заведение, стопанисвано от „Л*** Клуб“ ООД. Съставените по време на проверката документи били изпратени на Р*** Б*** по компетентност, като въз основа на документите от св. Ж. бил съставен АУАН № 1-**** от 02.09.2025г. срещу М. Т. за това, че на 24.07.2025г. в бар клуб „Л***“, в качеството си на посетител в закритото обществено място държи в ръцете си надут балон, като всмуква от съдържанието на балона – диазотен оксид – нарушение на чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: АУАН № 1-**** от 02.09.2025г., писмо от ОД на МВР Бургас до Р*** Б***, докладна записка от З. Ч. – служител в ОД на МВР Бургас, сведение от М. Т., сведение от С.П., констативен протокол от 24.07.2025г., показанията на свидетелите Ж., Ч. и Г.. Посочените доказателства установяват описаните по-горе факти по категоричен начин и се кредитират от съда.

Въпрос по същество на спора е дали тези доказателства установяват нарушението по начина, описан в НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В текста на НП е вписано, че на 24.07.2025г., около 02:15 часа, М. М. Т., в качеството си на посетител на закрито обществено място, държала в ръцете си надут балон, като употребявала от съдържанието на балона диазотен оксид. НП е издадено въз основа на АУАН, в който като факт е отразено, че Т. е „всмуквала“ от съдържанието на балона – диазотен оксид. Нарушението, за което е наказана жалбоподателката, е по чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето: забранява се употребата на диазотен оксид (райски газ) в закритите обществени места. Следователно за доказване на нарушението е необходимо да се установи именно употреба на диазотен оксид, като деяние (действие) по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. С оглед спецификата на описаното нарушение, а именно: употреба чрез използване на „балон“, по делото е следвало да се докаже от наказващия орган, че жалбоподателката е употребявала от съдържанието на този балон. Това е вписано като твърдение в 2 текста на АУАН (че Т. е „всмуквала“ от съдържанието на балона) и в НП (че „употребявала“ от съдържанието на балона). От разпита на актосъставителя Ж. става ясно, че АУАН е съставен по писмени материали – доказателствата, постъпили във връзка с преписката в ОД на МВР Бургас.

Т.е. нарушението, по описания в АУАН и НП начин, би могло да бъде доказано единствено ако се установява от материалите по тази преписка.

Следва да се обърне внимание, че в преписката по отношение деятелността на Т. се съдържат изготвена докладна записка от св. Ч., както и попълнено сведение лично от нея. В докладната записка действително е записано декларативно, че М. М. Т. „употребява“ балон с диазотен оксид (райски газ), на територията на бар клуб „Л***“. От разпита на св. Ч. обаче се установява, че той не е извършил лично проверка на Т., а такава е извършена от неговия колега – св. Г., като Ч. единствено е обобщил резултатите от проверката в изготвената докладна записка. От разпита на св. Г. се установява, че той установил жалбоподателката да държи в ръката си балон, който бил видимо пълен с газ. След това Т. била помолена да излезе навън и била установена самоличността й. Тези показанията на свидетеля съответстват на попълненото от жалбоподателката сведение, че е била почерпена с „един балон“ за употреба, но в момента, в който го държала в ръката си, дошли да я изкарат от заведението поради това, че е искала да използва балона за лична употреба.

От изложеното може да се направи извод, че единствените доказателства, за извършените от Т. действия в момента на проверката са свидетелските показания на очевидец – св. Г. и писмените сведения, попълнени лично от Т.. Тези доказателства са еднозначни и са в насока, че тя е държала в ръката си балон, пълен с газ – очевидно с цел да употребява от него, но до употреба не се е стигнало, тъй като полицейските служители се намесили (това категорично става ясно от посоченото от св. Г., че към момента на проверката балонът, който Т. държала, бил пълен с газ – очевидно щом е пълен, значи от него не е било употребявано). Последващите декларативни вписвания в докладната записка на св. Ч. (че Т. употребявала диазотен оксид), в АУАН (че „всмуквала“ от балона диазаотен оксид“) и в НП (че употребявала от съдържанието на балона) не почиват на никакви конкретни доказателства. Впрочем доказателства са достатъчно категорични и са в насока, че Т. е държала балон, явно с намерението да употребява от него, но не е употребила от съдържанието му. Както се посочи в тази насока е както нейното признание (на което е отдадено значение в текста на АУАН и НП), така и показанията на св. Г., който лично е осъществил проверката спрямо нея и е възприел относимите за случая факти. Изводът е, че акт на употреба, представляваща действие по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, не е установен в рамките на настоящото производство. Доказателствата са в насока, че Т. е имала намерение за употреба на съдържанието на балона, който е държала, но то не е осъществено. Т.е. деянието е приключено на фазата на „опита“. По арг. от чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът към административно нарушение (извън изрично посочени случаи, сред които не са нарушения по Закона за здравето) не се наказва. След като в настоящото производство е доказан единствено опит към извършване на нарушението по чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето, то жалбоподателката не подлежи на наказание и наказателното постановление, с което й е наложена санкция, е незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на адвоката и представения договор за осъществена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, следва в негова полза да бъде определено възнаграждение (арг. от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН). На основание чл.

3

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. В случая следва да се приложат единствено правилата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като Наредбата по ал. 4 все още не е приета. Тези правила включват преценка на фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съдът констатира, че делото не се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност (налице са конкретни материали, съставени от служители на ОД на МВР Бургас, послужили за изготвяне на АУАН), като от правна страна основният спорен въпрос по делото е налице ли е употреба на диазаотен оксид от страна на жалбоподателката, или не.

Засегнатият интерес е сравнително висок – 5000 лв. (стойността на наложената на жалбоподателката глоба), като действията на адвоката са извършени в рамките на период от около 2 месеца (от подаване на жалбата до приключване на производството по делото) и не са изисквали съществена спешност. Всички тези характеристики на случая, мотивират съдебният състав да приеме, че възнаграждение в размер на 300 евро съответства напълно на предвидените в чл. 38, ал.

2 вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата критерии и е справедливо (каквото е изискването на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата), поради което същото следва да бъде присъдено в полза на адвоката.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-****/26.11.2025г. на директора на Р*** Б*** , с което на М. М. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Б***, ж. к. „И***“ бл. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 218, ал. 2б от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето, е наложено наказание „глоба” в размер на 5000 лв. (2556,46 евро).

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Р*** Б*** да заплати на адвокат К. К. от АК Бургас, със служебен адрес в гр. Б***, ул. „Г***“ № ***, партер, офис **, сумата от 300 евро , представлвяаща възнаграждение за осъществени безплатно правно съдействие и защита.