Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 23.05.2023, Районен съд - Тополовград

Съд
Районен съд - Тополовград
Дело
Административно наказателно дело 12/2023
Вид
Решение № 18
Подписан
23.05.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Милена Иванова Семерджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Тополовград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20232320200012 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват мотиви относно липса на материалноправно основание за налагане на наказание, противоречие в мотивите, липса на уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, т.е. липса на субективния елемент.

Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград или алтернативно да бъда прието, че е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се приложат съответните правни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата изцяло и претендира нейното уважаване със всички законни последици. Довереника му, в съдебно заседание по същество претендира за уважаване на жалбата изцяло със всички законни последици.

ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание, но в писмено становище по жалбата в самото придружително писмо за 1 изпращане на преписката се поддържа тезата, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.02.2023 г. е съставен АУАН № 408670 на жалбоподателя, за това, че на тази дата в 07:55 часа, в гр.Тополовград, управлява лек автомобил, собственост на друго лице, който не е регистриран по надлежния ред, като при извършената проверка в АИСС се е установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 22.09.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ без ГО № 19292 от 26.08.2022 г.

Актът е съставен от актосъставителя П., в присъствието на свидетеля Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. На 14.02.2023 г. е издадено Постановление за отказ да се образува ДП на прокурор при РП-Ямбол ТОТополовград, от което е видно, че е отказано да се образува производство по преписка № 634/2023 г. по описа на РП-Ямбол за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като прокурора е приел, че в настоящия случай действително лицето е управлявало МПС чиято регистрация е била служебно прекратена поради липса на ГО, но в ЗДвП е налице санкционна разпоредба – чл.175 ал.3, която предвижда административно наказание за водач управляващ МПС което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. в случая е било извършено административно нарушение и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, по своята малозначителност и незначителна обществена опасност не е престъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Предвид това, прокурора е изпратил материалите по преписката на РУ – Тополовград за провеждане на административнонаказателно производство и търсене на отговорност от С. И. С.. След което е издадено НП № 23-0358-000024/07.03.2023 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя срещу разписка на 21.03.2023 г. Жалбата против издаденото НП е подадена и входирана в РУ - Тополовград на 31.03.2023 г.

2

Към преписката на АНО е приложена справка за нарушител/водач от която е видно, че на жалбоподателя не са налагани други административни наказания и не са издавани други актове и НП, единствено са издадени два фиша за нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Към преписката е приложена застрахователна полица за сключена застраховка „ГО“ от 07.02.2023 г., в която е записано, че полицата има действие от 07.02.2023 г. 11:56 часа до 06.02.2024 г. 23:59 часа, както и препис-извлечение от АИС от което е видно, че е налице запис за процесния автомобил за служебно прекратена регистрация от 22.09.2022 г.

Приложено е обяснение от жалбоподателя в което той посочва, че е получил известие да заплати задължителната застраховка, но е изчаквал да вземе пенсията за да я направи.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля – полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението и при които е съставен акта и между техните показания не са налице никакви противоречия. И двамата служители посочват, че водача не е представил валидна полица за платена ГО и след справка в АИС, чрез дежурния са установили, че действително автомобила е с прекратена регистрация поради липса на застраховка ГО.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. Съображенията за това са следните:

3

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно този член по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС-та, които са регистрирани. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че към момента на съставяне на АУАН и извършената проверка от полицейските органи, управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на 22.09.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление № 19292/26.08.2022 г., като това уведомление е цитирано единствено и само в АУАН и НП без да е приложено по преписката, нито пък посочено от актосъставителя и свидетеля при разпита им в съдебно заседание. Няма данни по делото собственика на процесното МПС, който е различен от жалбоподателя -водач на МПС-то да е уведомен за прекратената регистрация съгласно законовите разпоредби.

Обективния факт, че жалбоподателя е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС поради служебно прекратена регистрация заради липса на застраховка ГО е доказан и безспорно установен и по преписката на РПЯмбол и този факт е възприет като такъв в постановлението на прокурора за отказ да бъде образувано ДП. Изрично в това постановление е възприето, че в случая е било извършено административно нарушение, което обаче само формално осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но не е престъпно поради своята малозначителност и незначителна обществена опасност.

В този смисъл от изложеното по-горе следва да се направи извода, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства от които да се направи несъмнен извод, че дееца е бил наясно, че е знаел или поне е предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил не е надлежно регистриран, тъй като е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка ГО. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, събраха се писмени доказателства от които се установява по безспорен начин, че 4 собственика не е уведомен по никакъв начин.

Съгласно чл.574 ал.10 от КЗ информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. А компетентните държавни органи които регистрират МПСта в РБ, в случая сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР предприемат мерки за спиране от движение на МПС-та и налагане на съответните административни наказания когато не е била сключена задължителната застраховка ГО и когато в срока по горепосочената алинея не са били предоставени доказателствата за ЗЗ“ГО“, ГФ уведомява горепосочените компетентни органи да прекратят регистрацията на МПС-то. Това е реда предвиден в чл.574 ал.11 от КЗ и след получаване на съответно уведомление от ГФ прекратяването на регистрацията се извършва от компетентните органи на МВР по реда на ЗДвП уреден в чл.143 ал.10 и 11 от ЗДвП. Съгласно тези текстове служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства от които да се направи извода, че гореописаната процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията е изпълнена така, както изискват законовите разпоредби. По делото не е представено уведомлението от Гаранционния фонд до органа компетентен да прекрати регистрацията на МПС-то, като последното само е цитирано в АУАН и НП като номер и дата, но липсва като документ по преписката на АНО и не е ясно кога точно е било изпратено уведомлението по чл.574 ал.11 от КЗ, съответно в кой ден е вписано служебното прекратяване на регистрацията и въобще липсват доказателства жалбоподателя да е надлежно уведомен за това така, както изисква 5 разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а надлежното уведомяване е задължение на компетентния орган извършващ служебното прекратяване на регистрацията с отбелязването му в АИС. Доказателства в тази насока въобще липсват. Също така не е изпълнено и задължението по ал.11 на чл.143 от ЗДвП при служебно прекратяване на регистрацията освен извършване на отбелязване в автоматизираната информационна система се отнемат при съставяне на АУАН и табелите с регистрационен номер и част 2-ра от свидетелството за регистрация на МПС-то. В случая няма данни да са били изискани и получени регистрационните табели на МПС-то.

С оглед на изложеното, именно липсата на доказателства за уведомяване на жалбоподателя и по-специално на собственика, който е различен от водача и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила, след като последните не са били отнети са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните последици. Още повече, че той е разполагал с надлежен документ за регистрация на автомобила какъвто представлява свидетелството за регистрация представено на контролните органи в деня на проверката. Именно липсата на субективните елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Поради което, макар и да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателя да е осъществил деянието виновно. С оглед на което се налагат правните изводи, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби и е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Още повече, че самия жалбоподател проявява абсолютно критично поведение и съзнателност и веднага след извършване на проверката е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“, който е приложен към преписката.