Решение № 78 от 17.06.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ № гр. Плевен, 17.06. 2020 г.

ПЛЕВЕНСКИ окръжен съд , търговско отделение , в публично заседание на осми юни , през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ при секретаря Е.Р. и в присъствието на Прокурора…. , като разгледа докладваното от Съдията

Данчев т.д.№ 40 по описа за

2019 г. и за да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано пред ПлОС,след като е било прекратено производството по гр.д.№ 23/2018г. по описа на РС-Кнежа след предприето от ищците увеличение на иска до размер на 25 001лв.

Първоначално делото е образувано по исковата молба от Г.Д. *** срещу „ ******* –дружество с ограничена отговорност , учредено и съществуващо съгласно германското законодателство със седалище и адрес гр.Е. *** ,ул.“*** „ № *** , представлявано от управителя А. К., с която е предявен частичен иск с правно осн.чл. 79 от ЗЗД с цена 1250лв. ,увеличен впоследствие на 25 001 лв. , а след това и на 28 694лв.

В исковата молба се твърди ,че ищецът Г.Д.Б. е сключил с ответното дружество ,предоставящо услуги по посредничество за медицински услуги, договор

№ 120/ 22.02.2017г. ,който впоследствие бил изменен и допълнен с допълнително споразумение № 120.1 от 16.03.2017г. и № 120.2. от 09.05.2017г. по силата на които ответникът се е задължил да посредничи на ищеца за намирането на медицински учреждения на територията на Федерална Република Германия ,готови да предоставят консултации ,диагностика и лечение на български граждани и организиране на провеждането на лечението /диагностиката.Твърди се ,че възложителят по тези договори – ищеца е заплатил стойността на медицинските услуги ,както и хонорара на изпълнителя ,като е заплатил общо сумата 98 466,26 евро .

Твърди се ,че в началото на м. април 2017г. пациентът е бил на консултация и диагностични изследвания в Университетска клиника Д. съгласно Приложение № ** и №*** –Медико-диагностичен план и съпътстващи услуги към договор № ** и № **1 . Впоследствие – на 09.05.2017г. пациентът е бил на амбулаторно посещение в Клиника в Р., гр.Е. ,където му е била определена основната диагноза. Твърди се , че от

15.05.2017г. до 15.06.2017г. ищецът се е намирал на стационарно лечение в университетска клиника Д. ,като на 16.05.2017г. му била извършена операция на рецидивирал карцином на ректума ,след което бил преместен в Клиника Р. , гр.Е.

,където престоял от 15.06.2017г. до 23.06.2017г. Твърди се ,че ищецът е заплатил освен за договорената терапия и диагностика , и за 2 операции , докато в действителност му била извършена само една.В първото по делото с.з. на 13.05.2019г. от страна на ищците е направено следното уточнение на фактическата обстановка относно броя на извършените на пациента операции: При второто посещение на пациента Г. Б. в Германия е била извършена белодробна операция на 19.06.2017г. в клиника „***“ – Е.. Първо е била направена една операция на карцином на ректума на 16.05.2017г., а след това – белодробна операция на 19.06.2017г. Трябвало е да бъдат две белодробни операции, като е извършена само една на 19.06.2017г. За две белодробни операции е платена сумата от 31 996 евро. Плащането е извършено на 05.06.2017г. След първата белодробна операция на 19.06.2017г. на пациента е било обяснено, че трябва да мине поне един месец възстановяване от първата операция, преди да може да бъде извършена втората. При това положение г-н Б. е пожелал да се върне в България и после да пътува още веднъж до Есен за втората белодробна операция. Ответникът „****** УГ“ са били в течение на всяко едно действие на пациента, тъй като техният преводач е организирал напускането на болницата и трансфера от болницата до летището, който трансфер също е платен авансово. След този момент ищецът твърди, че от фирма „**** УГ“ са прекъснали всякаква връзка с него и с неговите представители.

Сочи се ,че съгласно чл. 4, ал.3 от сключените договори всички надвнесени от възложителя по договора суми подлежат на възстановяване от изпълнителя в срок от една седмица след получаване от възложителя на изравнителната сметка ,като заедно с това се твърди ,че има надвнесени от ищеца суми ,поради това ,че не са били извършени предвидените две белодробни операции , а само една от тях.

Поради това и на осн. чл.4,ал.3 от сключения договор ищецът /а след това ищците –конституираните му наследници / претендират от ответното дружество връщане на всички надвнесени суми ,които според уточняващата молба от 10.12.2018г. са в размер на 49 233 евро от която сума се е претендирала частично само сумата 25 001 лв. В съдебно заседание на 08.06.2020г. е предприето увеличение на претенцията до размер на 28 694лв.,представляващи левовата равностойност на 14 671,41 евро ,която според ищците представлява надвнесена от възложителя по договора сума ,която следва да бъде възстановена от изпълнителя.

В хода на производството пред РС-Кнежа първоначалният ищец е починал, поради което и на осн. чл. 227 от ГПК са конституирани неговите правоприемници –наследниците по закон : В.С.Б. /съпруга / , Р.Г. Д. – В. /дъщеря / и С.Г.Д.

/син/ ,които чрез упълномощения от тях адв. Р.К. са предприели следващите процесуални действия по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответното дружество на исковата молба.С него най-напред е заявено възражение за неподведомственост на спора на съдилищата в Република България,което се основава на чл. 111,ал. 4 и чл. 95 , ал. 4 от КМЧП .Освен това се сочи наличието на арбитражна клауза в договора с оглед на което се прави извод ,че на осн. чл. 8, ал.2 от ЗМТА производството по делото подлежи на прекратяване . Правено е и искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал.1 т. 2 от ГПК ,поради смъртта на ищеца. Правени са възражения по редовността на исковата молба –липса на посочване на банкова сметка *** ; противоречие между обстоятелствената част, където се сочат суми в евро , а пък в петитума се иска плащане на български лева ; както и възражения , свързани с непълнота на изложението в исковата молба по отношение основанието на исковата претенция –дали произтича от договор или от неоснователно обогатяване.

Заявено е ,обаче, признание на основателността на претенцията до размер на 1250лв. ,както и готовност за извънсъдебно уреждане на спора.

Заедно с това се прави възражение ,че претенцията е преждевременно заведена ,тъй като ответникът все още не разполага с цялата информация от здравните заведения ,необходима за издаването на изравнителна сметка за извършените здравни и свързаните с тях услуги ,което е причината такава все още да не е издадена .Твърди се че ответникът е изпълнил предвиденото в договорите, сключени между страните,като се е разплатил със съответните медицински учреждения.

По въпроса за това дали спора е подведомствен на съдилищата в Република България , Плевенски окръжен съд е приел ,че това е така,поради следните съображения :

Касае се за договори по които едната страна – Г.Д.Б. има качеството на потребител по смисъла на § 13 , т.1 от ДР на ЗЗП.Поради това към случая следва да намери приложение чл. 95 от КМЧП ,който урежда приложимото право към договори с потребители . Тъй като в случая страните по договора не са избрали изрично приложимото право ,то следва да се приложи чл. 95, ал. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 от КМЧП ,според която когато страните не са избрали приложимото право ,договорите ,сключени при обстоятелствата на ал. 2 се уреждат от правото на държавата в която потребителят има обичайно местопребиваване. Конкретния договор попада в хипотезата на чл. 95,ал.2 т. 2 от КМЧП ,тъй като другата страна по договора – изпълнителя е получил поръчката от потребителя именно в Република България

,както се вижда от посоченото в самия договор място на неговото сключване- в гр.С.. Заедно с това съдът намира , че в конкретния случай не е приложима нормата на чл. 95,ал.4 от КМЧП ,която изключва приложението на ал. 2 и ал.3 от чл. 95, а е приложима нормата на чл. 95, ал. 5 от КМЧП ,тъй като в общата цена на договора е включена комплексна услуга ,свързана и с превоз на пациента от

Република България до Германия и неговото настаняване там ,поради което отново е приложимо правото,определено като приложимо в ал. 2 и ал. 3, а това е правото на държавата в която потребителят има обичайно местопребиваване ,когато страните не са избрали изрично друго право.

Що се касае до възражението за наличието на арбитражна клауза в договора ,то такава действително е налице, но съдът споделя становището на ищците ,че тя е нищожна на осн. чл. 3 , ал. 4 от Закона за защита на потребителите .

Възражението за неподсъдност на спора на българския съд е повдигнато повторно и в с.з. от 24.06.2019г. ,като този път то се основава на Регламент 1215/ 2012г. –чл. 7 б„б“ , като заедно с това алтернативно се развива становището ,че дори спорът да е подсъден на българския съд , то било приложимо немското право съгласно чл. 6 ,т. 4 от Регламент 593/2008г.

По тези възражения съдът е взел отношение с протоколно определение от същото съдебно заседание от 24.06.2019г. ,като е приел,че делото е подсъдно на българския съд и че приложимото право е българското право.

С доклада си по делото ,съдът е посочил,че Доказателстваната тежест е върху ищците да установят,че има надвнесени суми по смисъла на чл. 4, ал. 3 от договора ,подлежащи на възстановяване от изпълнителя . Това установяване преминава през надлежно установяване на разлика между , от една страна заплатените от Г.Б. суми , и от друга страна - стойността на действително предоставените на възложителя медицински услуги ,допълнителни услуги и размера на дължимия хонорар на изпълнителя по договора . Тези положителни факти също така следва да бъдат доказани от ищците ,които извличат правата си от твърдението ,че сборът от тези стойности / на предоставените медицински услуги и хонорара на изпълнителя / е по –малък от стойността на заплатените от ищеца суми.

Като прецени събраните по делото писмени доказателства,заедно с повторната съдебно-икономическа експертиза ,която беше приета от страните по делото без оспорване,съдът намира ,че ищците са изнесли успешно възложената им доказателствена тежест.

Плевенски окръжен съд е счел ,че следва да бъдат приети представените от ищците с исковата молба документи като годни писмени доказателства по делото,тъй като същите не са били оспоР.от ответното дружество и са относими към предмета на делото.Заедно с това и с оглед поясненията, направени от ищеца в допълнителната му писмена молба до ПлОС с вх.№ 3454 / 25.03.2019г. съдът е счел ,че следва да се уважи доказателственото искане за задължаване на ответното дружество да представи пред съда двустранно подписания договор№ 120 / 22.02.2017г. ,заедно с всички приложения към него ,както и двустранно подписан договор № 120.2 ,заедно с всички приложения към него .

В резултат на това по делото са представени всички относими към правния спор договори,сключени между Г.Д.Б. и ответното дружество , а именно - договор № ***/ 22.02.2017г. ,договор № *** от 16.03.2017г. и договор № *** от 09.05.2017г.заедно с описаните в тях приложения,като от тяхното съдържание става ясно ,че договор № ** от 16.03.2017г. и договор № ***. от 09.05.2017г. детайлизират правата и задълженията на страните по първоначалния договор № *** 22.02.2017г. в хода на изпълнението му.

Между страните по делото всъщност няма спор нито относно сключването и действителността на процесните договори ,нито по отношение на тяхното съдържание , а спорът е единствено по изпълнението на задълженията на изпълнителя по тези договори –ответника по иска за възстановяване на надвнесени суми.

Във връзка с възражението на ответника ,че претенцията е преждевременно заведена ,тъй като ответникът все още не разполагал с цялата информация от здравните заведения в Германия,необходима за издаването на изравнителна сметка за извършените здравни и свързаните с тях услуги, съдът съобрази следното :

Ответникът още с писмения си отговор е твърдял ,че такива фактури все още не са му предадени от медицинските учреждения , поради което не е изготвена и изравнителна сметка.Съгласно чл. 5,ал. 2 от договор № ***от 16.03.2017г. и от договор

№ ***от 09.05.2017г./ както номерацията ,така и съдържанието на тези клаузи в двата договора са напълно идентични / ,фактури за предоставените здравни услуги се издават от съответното медицинско учреждение на името на изпълнителя / т.е. на ответното дружество / ,който е длъжен в срок до една седмица след получаването им да предостави на възложителя изравнителна сметка –приложение № 3.В договорите ,обаче не са предвидени определени крайни срокове за представеното на посочените фактури от съответните медицински заведения ,нито пък от ответника са наведени някакви твърдения за наличието на конкретни договорености със съответните лечебни заведения относно крайни срокове за издаването на такива фактури от тях.