Решение № 3351 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3351 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №

20235330118732 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.212, ал.1,т.1- т.3 във връзка с чл.229, ал.4 и чл.212, ал.4 от ЗМВР (отменен) и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Ф. С. Л. гр. П., в качуството му на ******** по закон – ********, на С. Ф. Л., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 9 676, 80 лева, представляваща обезщетение за неползван от наследодателя му допълнителен платен годишен отпуск за 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. – по 12 работни дни годишно, полагащи му се за положен извънреден труд през периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, и моли съдът да ги отхвърли, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е *************** по закон – ****, на С. Ф. Л., ЕГН **********, бивш жител на гр.

П.,

*********************** г.

(като впоследствие

– на

******************************************** Т. Д. Л. и ищецът е останал единствен ****************), както и, че наследодателят на ищеца приживе е работил работи като ********************************** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните 1 му задължения в

***********

„**********************************“. в гр.

П., последно на длъжност

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел Д. И. и заключенията от 07.03.2025 г. и допълнителното такова от 09.06.2025 г., и двете на вещото лице по ССЕ В. К., действително през процесния период наследодателят на ищеца е полагал извънреден труд, за което му се полага допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за всяка една от процесните години (2003 – 2011 г.), които са останали неползвани от него до прекратяване на служебното му правоотношение поради ************ считано от 01.12.2020 г., обезщетението за неползването на които е в размер общо на 9 676, 80 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 17.06.2025 г. изменение на обективно съединените искове) съвпада с установения от допълнителното заключение на ССЕ действително дължим размер, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.12.2023 г. – датата на подаване на исковата молба (като предвид обстоятелството, че служебното правоотношение с наследодателя на ищеца е било прекратено поради смъртта му, считано от 01.12.2020 г. – и от тази дата започва да тече давностния срок за обезщетението за неползван платен годишен отпуск, а исковата молба е била подадена от ************** Ф. Л. в съда на 18.12.2023 г., съдът намира, че направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност се явява неоснователно).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 2 000 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 387, 07 лева ДТ и 350 лева депозит за двете ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ******************* И. Й., със съдебен адрес: гр. П., бул.

„****************“ № ****, чрез юрисконсулт Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Ф. С. Л., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „**********“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. С., ул.

„*************” № ****, ет. **, офис № **, адвокат Н. П., в качеството му на ************** по закон – **** на С. Ф. Л., ЕГН **********, бивш жител на гр. П., ************************** г., СУМАТА 9 676, 80 лева, представляваща обезщетение за неползван от наследодателя на ищеца допълнителен платен годишен отпуск за 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. – по 12 работни дни годишно, полагащи му се за положен извънреден труд през периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 18.12.2023 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 387, 07 лева ДТ и 350 лева депозит за 2

ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3