Решение № 1161 от 05.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Пловдив, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330201952 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

21-1030008201/25.08.2021г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на И. И. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право на управление на МПС” за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено със ATCC CORDON-M2 № MD 1196 са, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, И. И. Н., по съображения, изложени в жалбата и допълнението към нея, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно уведомен не се явява, не се явява и процесуален представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована. В Молба – становище приложена по делото моли съда да бъде потвърдено наказателното постановление. Моли при евентуално уважаване на иска, размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален до минимума по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждания.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени 1 законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

На 22.11.2020г. в 14:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, северно платно, посока запад, жалбоподателят И. И. Н., като водач на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с „ATCC- CORDON-M2“ № MD 1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 104 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 54 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик М. З. Н.а.

На 26.04.2021г. собственика М. З. Н.а попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявила че на процесната дата и в процесното място, жалбоподателя И. И. Н. е управлявал описания лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***.

За така констатираното нарушение срещу жалбоподателя Н. бил съставен АУАН серия АВ, № 12009/04.08.2021г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в негово присъствие, той се запознал с него и го подписал като в графата за възражения било отразено „нямам възражения, имам възражения“. Получил и препис от АУАН за което подписал разписка.

Въз основа на АУАН, на 25.08.2021г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение и идентична квалификация, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер 700 лв и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на актосъставителя С. Б., от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 22.11.2020г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.06.2018г., писмо от Български институт по метрология, че конкретното техническо средство е преминало приключила проверка, в която е установено, че същото съответства на одобрения тип, снимков материал оправомощителна заповед, справка регистрация на процесното МПС, , декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, които съдът кредитира с доверие.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ ч., извън населено място 90 км/ч., а по автомагистрала 140 км/ч.

Съдебния състав счита, че действително се установява нарушение за скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбподателя, тъй като на 22.11.2020г. в 14:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, северно платно, посока запад, жалбоподателят И. И.

Н., като водач на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, собственост на М. З.

Н.а, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с „ATCCCORDON-M2“ № MD 1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 104 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 54 км/ч.

Въпреки установеното нарушение, при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушаване на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, довели до опорочоване на процедурата по съставяне на АУАН, а от там и на издаденото въз основа на него Наказателно постановление, водещи до неговата отмяна. В конкретния случай се установява, че е заснето нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 22.11.2020г. с лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, собственост на М. З. Н.а. На 26.04.2021г. собственик М. З. Н.а, попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата и процесното място, жалбоподателя И. И. Н. е управлявал нейния автомобил.

Именно въз основа на декларацията е бил съставен АУАН. Разпоредбата на чл.

34 от ЗАНН гласи че не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят е бил открит на 26.04.2021г. когато собственика на процесния автомобил Мария Н.а е попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП в която е посочил че нарушението извършено с нейния автомобил на 22.11.2020г., около 14.54ч. е извършено от жалбоподателя И. И. Н.. Именно към тази дата нарушителя Н. е бил открит.

Тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН тече от откриване на нарушителя и изтича на 26.07.2021г. След като е изтекъл този тримесечен срок който е преклузивен по своя характер съставения на 04.08.2021г. АУАН е незаконосъобразен и не може да постави начало на административнонаказателно производство. Нарушението в настоящия случай, макар и установено с ATCC - CORDON-M2 № MD 1196 е такова за което се предвижда и наказание Лишаване от право да управлява МПС, като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не може да бъде издаден електронен фиш, а следва да бъбде издаден АУАН и въз основа на него НП. За издаването на АУАН и НП обаче приложими са преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН и нарушаването им е винаги съществено процесуално нарушение.

3

Що се отнася до възражението сторено от жалбоподателя че В изаденото НП не е посочено точното място на което е извършено нарушението, а само бул. „Цариградско шосе“, настоящия състав намира че то е несъстоятелно доколкото в НП мястото на извършеното нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен че да не е налице съмнение къде точно е извършено нарушението. Посочено е освен бул. „Цариградско шосе“ и че това е станало в района на пътен възел Скобелева майка, северно платно, посока запад, което е напълно достатъчно за да се индивидуализира мястото на нарушението.

Съдът не приема и възражението че в НП не е посочено каква е точната наказуема скорост с която се е движел жалбоподателя на датата на извършеното нарушение, тъй като достатъчно ясно е посочено че жалбоподателят И. И. Н., като водач на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с „ATCCCORDON-M2“ № MD 1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена наказуема скорост от 104 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. Посочването на скоростта установена от АТСС – 107 км/ч е само за гаранция правото на защита на жалбоподателя за да може сам да прецени че правилно е пресметната наказуемата скорост.

Съдът обаче приема възражението сторено от страна на жалбоподателя че в НП не е посочено с колко километра над разрешената скорост от 50 км/ч се е движел жалбоподателя, което се явява съществено процесуално нарушение, опорочаващо правото ме на защита. Този факт е от съществено значение и за да може жалбоподателя да прецени дали е приложена правилната санкционна норма.

Останалите възражения описани в молбата допълнение се примеат от съда за несъществени тъй като не се установяват такива допуснати нарушения.

Коментираните нарушения съществено са опорочили процедурата по откриване на действителния извършител и съставяне на АУАН, поради което съдът намира, че процесното наказателно постановление, като издадено въз основа на порочен акт, се явява незаконосъобразно.

Единствено за по-голяма прецизност, съдът констатира че административно наказващия орган правилно е определил размер на наложеното административно наказание – глоба. По силата на чл. 182, ал. 1, т.

6 от ЗДвП, за превишаване над 50 kм/ч на нарушителя се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая, доколкото се приема за установена скоростта от 104 км/ч на конкретното МПС, след приспаднат толеранс от – 3 км/ч, т.е. не е налице хипотезата за допълнителни 5 км/ч превишаване, и правилно е определено наказание във фиксирания размер от 700 лв.

Посочените в НП контролни точки отнети на основание Наредба № Iз – 4

2539 на МВР, се отнемат само при влязло в сила НП. В слечай че настоящото решение влезе в сила, то и контролните точки не следва да се отнемат.

При този изход на спора право на разноски има единствено жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от доп.разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. Д. Т.. Договорът няма дата на която е сключен.

В договора е отразено че договореното възнаграждение е 1 000 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката. Адв. Т. не се е явил в съдебно заседание, единствено е депозирал жалба и е представил писмено становище.

В приложения договор без дата, като основание и предмет е посочено защита по друго АНД /не настоящото дело/ и изготвяне на жалба срещу НП обжалвано по това дело. Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към датата на сключването на договора/, която указва че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, като при административно наказание до 1 000лв. възнаграждението е в размер на минимум 400 лв. В настоящия случай адвокатското възнаграждение е уговорено повече от един път и половина над минимално определеното.