Решение № 262 от 03.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 262/03.10.2025 г. по ЧНД № 1214/2025 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд-Бургас Удостоверение от 28.07.2025 г. по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, във връзка с чл. 16 от /ЗПИИСРРПУНПМАС/, за признаване и изпълнение нa наказателна присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г., с която за извършени на 29.02.2024г. престъпления по чл. 371 ал. 2 и по чл.193, ал.2, ал.2а от НК на Република Румъния, на български гражданин Г. Х. А., ЕГН: **********, е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено със срок за надзор от две години, през който период са му определени пробационни мерки, изброени в присъдата.

Към Удостоверението е приложена и наказателна присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г.

Удостоверението, както и присъдата, са придружени с превод на български език.

В съдебно заседание представителяt на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за признаване и изпълнение на присъдата за налагане на пробационни мерки, чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон.

Адв.Кенов посочва също, че са налице законовите предпоставки за признаване на присъдата и адаптиране на пробационните мерки, поради което моли за произнасяне в този смисъл.

Осъденият споделя становището на своя процесуален представител и с категоричност заявява, че желае да изпълни наложеното му наказание в България.

Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, приема за установено следното:

Постановената спрямо осъдения в Република Румъния Г. А. наказателна присъда № 126/2025 на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г. е издадена в държава членка на Европейския съюз и е изпратена за признаване и изпълнение в Бургаският окръжен съд.

Осъденото лице Г. Х. А. е роден на ***** г. в гр.К., и е с ЕГН: **********. Следва да се отбележи, че в съдебния акт на Република Румъния лицето фигурира с името Г. П., но видно от изисканата допълнителна справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. осъденият си е променил името на 07.11.2024 г. и към настоящия момент е с имената Г. Х. А.. Той е ***** гражданин, има настоящ адрес в гр. К., ********, поради което и Окръжен съд-Бургас е родово и местно компетентен съд, според от чл.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

С присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г., българският гражданин Г. Х. А., ЕГН: ********** бил признат да е извършил от фактическа страна следното:

1

На 29.02.2024г., осъденият Г. А. заедно с М. А. и други лица пътували през територията на Република Румъния с два автомобила. Когато били в района на град Кълимънещ, окръг Вълча, в бензиностанция ОМВ Кълимънещ, паркирали ползваните от тях превозни средства в зона, където се изхвърляло гориво, поради което спирането било забранено. На същото място, те и придружаващите ги пътници, пушили цигари и многократно изхвърляли отпадъци в бензиностанцията. С оглед на това и пострадалият Б.Г.Ф., служител на бeнзиностанцията, отправил молба към тях да спрат с това поведение и да почистят. Тъй като нито осъденото лице Г. А., нито някой друг от останалите лица се съобразили с тези указания, от една страна, а от друга поради това, че другият осъден със същия съдебен акт - М. А., започнал да се държи предизвикателно, като бутал отломките под превозното средство с крак и да хвърля други такива, като блъскал и пострадалия, последният извикал и други служители на бензиностанцията. Всички служители се върнали в района на двете паркирани МПС и провели конфронтационен разговор с второто осъдено лице М. А.. В резултат на това последният се приближил заплашително до Ф., блъскал го, заплашвал го с юмрук. Пострадалият влязъл в бензиностанцията и се върнал, носейки със себе си тъп предмет. Непосредствено след това, бил ударен от осъдения Г. А., след което и от М. А., обездвижен от Г. А.. Последните двама продължили да нанасят многократни удари на Ф. с юмруци, включително и с тъпия предмет от М. А.. Присъствалите на място свидетели се опитали да спрат агресията спрямо пострадалия. Доколкото по време на така развилите се събития бил пиков час, в бензиностанцията имало много хора, които станали свидетели на случилото се, някои от тях се намесили, за да предотвратят конфликта. Други били видимо уплашени от случилото се, възмутени, скандализирани и паникьосани, като конфликтът довел до нарушаване на обществения ред и спокойствие. След преустановяване на конфликта М. А. и Г. А. се качили в автомобилите и потеглили в посока Ръмнику Вълча, а впоследствие били установени. Били спрени в района на Жиблеа Веке и били отведени в седалището на полицията в град Кълимънещ.

Така приетото за установено фактическо поведение от Г. А. е квалифицирано като покриващо признаците на престъпления по наказателния кодекс на Република Румъния, а именно удряне или друго насилие (чл.193, ал.2, ал.2а от НК) и нарушаване на обществения ред и спокойствие (чл.371, ал.2 от НК).

В удостоверението е отразено, че Г. А. е бил призован на 06.05.2025 г. лично на избрания от него адрес в *****************, на който адрес самият той е поискал да му бъдат изпращани всички документи по делото, съгласно представена от него декларация, включително и информиран за датата и часа на съдебното заседание. Посочено е и че А. е информиран за възможността решението да бъде постановено в негово отсъствие.

Съдебният орган е отбелязал в процесуалния документ, дал повод за образуване на настоящото дело, че А., след като е бил уведомен за съдебното заседание, е упълномощил адвокат, посочен от него или определен служебно, с цел да го защитава в съдебния процес.

За съответните престъпления по чл. 371 ал. 2 и по чл.193, ал.2, ал.2а от НК на Република Румъния, на български гражданин Г. Х. А., ЕГН: **********, е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено със срок за надзор от две години, през който период са му определени следните пробационни мерки: а) да се явява в Пробационната служба Вълча на определените от нея дати; б) да приема посещения от пробационния съветник, назначен за негов надзор; в) да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни; г) да съобщава за промяната на мястото на работа; д) да предоставя информация и документи от естество, позволяващо контрол върху 2 средствата му за съществуване; е) да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба или организирана в сътрудничество с обществени институции. ж) да извършва неплатен общественополезен труд в една от следните две институции: кметство Кълимънещ или кметство Брезой, за период от 100 дни, определен от пробационната служба въз основа на социално- професионалните умения и обучение.

При извършване на проверка по същество настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 ЗПИИСРРПУНПМАС, поради следното:

Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава-членка на Европейския съюз, се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република България, което съгласно фактическото описание в чуждия съдебен акт изцяло покрива признаците на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Г. А. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, местоживеене на територията на страната и се е върнал в България, с което са се изпълнили кумулативните изисквания посочени в чл. 14, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на изпратената присъда.

Не са налице основанията за отказ, посочени в чл.15, ал.1, т.1 до т.13 от ЗПИИСРРПУНПМАС, доколкото представеното удостоверение по чл.6 от

ЗПИИСРРПУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт процесната наказателна присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния, на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025 г. На следващо място, Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице, в която то има местоживеене, като съответно се намира на нейна територия и лицето изрично в съдебно заседание заяви, че желае да изтърпи наказанието в България.

Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането й, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България. Изпратената за признаване и изпълнение присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България резерви или декларация, относно упражняване на надзор. Признаването и упражняването на надзор върху пробационните мерки не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване наказателна присъда е видно, че А. е лице с чисто съдебно минало, поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние.

Престъплението, за което е осъден Г. А. е наказуемо и по българския Наказателен кодекс.

Изпълнението на определеното с наказателната присъда наказание на е погасено по давност.

Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство и е пълнолетно. А. не се е явил лично в хода на съдебния процес, но е бил призоваван и уведомяван лично за съдебния процес, включително и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви, като съответно е бил и представляван от защитник. Наказанието по наказателната присъда не съдържа медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България да не може да упражнява надзор. Наложените пробационни мерки са с продължителност повече от шест месеца. Наказателната присъда се отнася за престъпление извършено в Република Румъния.

Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като, както се отбеляза, 3

Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.

В обобщение настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Бургас намира за налични основанията за признаване на изпратената наказателна присъда на държава-членка на Европейския съюз и следва да бъде постановено нейното изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.

На следващо място, наказателната присъда на Съд Брезой съгласно съдържанието си съставлява акт по смисъла на чл. 3, т. 1 б. „б“ от ЗПИИСРРПУНПМАС – съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки.

Съгласно чл.3, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС „наказание с отложено изпълнение“ е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло или частично, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки.

На осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за период на надзор от две години, като именно по време на „срока на надзор“ на осъдения са били определени и посочените по-горе мерки.