Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8324 от 18.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25641/2023
Вид
Определение № 8324
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8324 гр. София, 18.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110125641 по описа за 2023 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 133313/12.05.2023г. на СРС, уточнена с многобройни последващи молби, подадена от Л. В. М. и С. В. М. срещу Р. М. П., Емаунил Г. П. и Ц. Г. П..

Ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. по реда на чл. 211 ГПК са предявили срещу първоначалните ищци насрещни искове. С Определение № 326/12.08.2024г. производството по част от предявените насрещни искове е прекратено поради недопустимост.

Определението, потвърдено от въззивния съд, е влязло в сила. Налице са предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на предявения насрещен иск за съвместно разглеждане в настоящото производство.

На основание чл. 211, ал. 1 и ал. 2, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ответниците насрещен иск.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 08 април 2025г.

Час: 14:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищците Л. В. М. и С. В. М. чрез адв. С. Г. – АК-София, са предявили срещу ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на половината от таванския етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ***; иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на втория жилищен етаж с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Лозен /Столична община/, ***, в триетажна жилищна сграда, тъй като същият се притежава от ищцата С. В. М. по силата на извършено в нейна полза дарение; иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1 половината от постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1846/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ***, построена в имот с идентификатор

***; иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на половината от гараж с идентификатор ***, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ***, построена в имот с идентификатор ***; иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на половината от зимничния етаж – четири зимнични помещения и антре с обща застроена площ от 100 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ул.

„Христо Ботев“ № 15; иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на половината от недвижим поземлен имот с идентификатор *** с площ от 881,00 кв.м., находящо се в село Лозен /Столична община/, ул. „Христо Ботев“ № 15.

Ищците твърдят, че те и ответниците били наследници на Йордан П. Младенов, починал на 28.02.1999г. Ищците били наследници на неговия син Васил Йорданов Младенов, а ответниците – на другия му син Григор Йорданов П.. Приживе общият им наследодател и съпругата му Цветанка П. в режим на СИО построили първия етаж от сградата в поземления имот, който етаж понастоящем бил с идентификатор ***. През 1987г. Йордан Младенов учредил право на строеж на Васил Младенов за втори жилищен етаж, който бил построен и понастоящем бил с идентификатор ***. Без учредено право на строеж обаче Васил Младенов и съпругата му Л.

М. построили трети тавански жилищен етаж, състоящ се от две тавански жилищни стаи, баня и тоалетна. Този тавански етаж бил узаконен през 1990г. Григор П., наследодател на ответниците, не бил строил нищо, както и самите наследници. Йордан Младенов построил на Григор П. друга къща с идеята тази да остане за сина му Васил. До смъртта си Васил Младенов живеел в имота и го ползвал целия, с изключение на две стаи на първия жилищен етаж, заключени от брат му. По силата на нотариален акт от 2019г. С. М. притежавала целия втория жилищен етаж, половината от таванския етаж и половината от зимничните помещения. От таванския етаж С. М. притежавала половината на собствено основание.

Другата половина била нейна и на майка ú Л. М., като била придобита по давност, която започнала да тече от 05.10.1990г. Л. и С. Младенови притежавали по наследство общо половината от дворното място, половината от гаража и половината от постройката на допълващото застрояване. Ответниците оспорвали правата на ищците, особено за таванския етаж, като се заканвали, че ще им го отнемат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М.

– АК-София, са подали Писмен отговор, вх. № 232942/18.08.2023г. на СРС, с който оспорват предявените срещу тях искове като нередовно заявени, а след това и като неоснователни.

Признават, че действително страните са наследници на Йордан П. Младенов. Той бил собственик на дворното място от 1943г. През 60-те години на 20в. Й. Младенов и съпругата му построили в него къща със сутерен и един жилищен етаж, където живеели всички. През 80-те години започнали нова къща, надстроявайки старата, която била изцяло завършена през 1983г. Тя била изцяло построена със средства на Йордан Младенов и Цветанка П., а синовете им Васил и Григор помагали с личен труд. Оспорва се вторият етаж да е построен от Васил Младенов и Л. М. след 1987г. Учредяването на право на строеж по ЗТСУ било нищожно, тъй като имало невъзможен предмет и не е породило никакви последици, тъй като къщата вече е била построена през 1987г. Узаконяването не легитимирало ищците и техните праводатели като собственици. Никога Йордан Младенов и Цветанка П. не били имали намерение да оставят тази къща за Васил: ако това било така, то те щели да му я прехвърлят. Тяхната воля била всеки от синовете им да има по един етаж. Факт било, че Григор П. имал друга къща, но тя била построена с негови лични средства в наследствен имот на Р. П.. Оспорва се Васил Г. да е ползвал цялата къща. След посторяването ú Йордан Младенов и съпругата му живеели в част от първия жилищен етаж, а останалата част от първия етаж се ползвал от Григор П. и семейството му. В сутерена до смъртта си живеели родителите на Йордан Младенов. На втория етаж на къщата живеели Васил Младенов и семейството му. Йордан Младенов обявил, че първият етаж ще е на Григор, а вторият – на Васил, като никой нямал нищо против. Към 1984-1985г. Григор П. и семейството му се преместили в другата си къща, но продължавали да посещават имота и да го стопанисват, с изключение на втория етаж. След смъртта на Йордан Младенов през 1999г. съпругата му Цветанка П. се преместила да живее в сутерена и изнесла всичките си вещи от първия етаж, за да не пречи на семейството на Григор Младенов. Тя до смъртта си през 2010г. живеела в стая в сутерена. Останалите части от сутерена, както и от стълбищната клетка и тавана, 2 ползвали всички. Васил Младенов се пропил, започнал да живее „като клошар“ и около 1991-1992г. съпругата му взела детето и се изнесла. Не можел да поддържа втория етаж и към 2005г. слязъл да живее в мазето, където останал до смъртта си в „нищета“ и „мизерия“.

Дворното място, гаражът и стопанската постройка се ползвали от всички и били съсобствени. Таванът съставлявал обща част на сградата, ползвал се от всички и достъпът до него бил свободен. Не се спори, че ищците имат половината от дворното място, гаража и постройката на допълващо застрояване и сутерена, както и че ищцата С. М. е собственица на втория етаж от къщата. Спори се ищците да са собственици на целия тавански етаж.

В срока по чл. 211 ГПК ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М. – АКСофия, са предявили срещу първоначалните ищци Л. В. М. и С. В. М. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че Р. М. П., Е.

Г. П. и Ц. Г. П. са собственици на първия жилищен етаж с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 100,22 кв.м., находящ се в сградата, построена в имот с идентификатор ***, находящ се в село Лозен /Столична община/, ул.

„Христо Ботев“ № 15, заедно с половината от общите части на сградата – таван, стълбище и сутерен. Правото си на собственост ищците по насрещния иск обосновават с фактите, изложени в отговора на исковата молба, като изтъкват, че от построяването на къщата през 1983г. до момента те, съответно наследодателят им Григор П., явно и необезпокоявано са владели първия етаж от къщата и са го придобили по давност. Съответно това важало за втория етаж от къщата по отношение на първоначалните ищци и ответници по насрещния иск. Общите части били ползвани и от двете семейства.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответниците по насрещния иск Л. В.

М. и С. В. М. чрез адв. С. Г. – АК-София, са подали Отговор на насрещната искова молба, вх. № 44160/07.02.2025г. на СРС. Заявяват, че изложените в насрещната искова молба факти не отговарят на истината и не съответствали на представените писмени доказателства, с изключение на това, че ищците по насрещните искове са напуснали къщата през 1984-1985г.

Две от стаите на първия етаж били заключени от наследниците на Григор, които не живеели там и от години не ползвали и не владеели имота.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените отрицателни установителни искове е за ответниците по тях, които следва при условията на пълно и главно доказване да установят право на собственост върху описаните в исковата молба имоти. В случай, че такива права бъдат доказани, в тежест на ищците е да установят наличието на възникнали в тяхна полза противопоставими права, изключващи правото на собственост на ответниците. По предявения положителен насрещен иск доказателствената тежест е на ищците по насрещния иск, които следва при условията на пълно и главно доказване да установят възникнало в тяхна полза право на собственост върху първия ежат от къщата, включително чрез придобиването му по давност и в частност наличие на явно и необезпокоявано владение, неговата продължителност и манифестирането му на ответниците по насрещния иск. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост, съответно да опровергае наличието на твърдяното от насрещната страна такова. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

По исканията за изслушване на заключение на вещо лице по съдебно техническа експертиза, както и по исканията за допускане разпит на свидетели, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след провеждане на процедурата по чл. 143, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.