Решение № 5441 от 22.12.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 22.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№4383 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от З.Ж.С., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез адв.Симеон Симеонов, срещу

”В.И.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ***, офис 4 и ”Б.” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление *** 28, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6002 щ.д., представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения за м.август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., както и дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 152.46 щ.д., ведно с лихва за забавено плащане върху всяка дължима сума в общ размер на 360.84 щ.д. за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва: 63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д. за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.; 9.17 щ.д., представляващи мораторна лихва върху дължимото се обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е работил на кораб м/к ”...”

ИМО №..., съгласно трудов договор, сключен на 29.06.2015г. с ”В.И.” ЕООД на длъжност трети механик с месечно възнаграждение 3000 щ.д., през периода 29.06.2015г.-27.10.2015г. Твърди, че горепосочените размери на трудовото възнаграждение не са изплатени, както и че не му е изплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че работодателят е потвърдил наличието на непогасени задължения със Справка за дължими суми с изх.№589 от 23.11.2015г. Твърди, че в трудовия договор не е уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение, поради което същото е било дължимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което работодателят е изпаднал в забава на най-късно към 01.11.2015г.- датата, на която ищецът е напуснал кораба. Твърди, че ответникът ”Б.” АД е бил беърбоат чартьор на кораба, като в това му качество и на основание чл.199з от КТК същият отговаря за задълженията срещу трети по отношение на договора за беърбоат чартър лица за основателните претенции, свързани с експлоатацията на кораба.

Поддържа, че по силата на чл.199 ж КТК възнагражденията на екипажа на кораба са разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Твърди, че ”Б.” АД в друг отделен случай е направил писмено признание, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател на членовете на екипажа. Това признание е обективирано в споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”В.И.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът не изразява становище.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”Б.” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по сключения трудов договор с ”В.И.” ЕООД и няма основание за ангажиране на отговорността му.

Поддържа, че разпоредбата на чл.199з КТК не е относима към случая. Излага, че ”Б.”АД е бил наемател на м-к ”...” по силата на договор за беърбоат чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно правото на Англия, поради което задълженията му се определят от договора и избрания от договарящите се страни приложим закон. Твърди, че с договор за беърбоат чартър от 07.05.2013г. ”Б.” АД е преотдал кораба под наем на „Ш.Л.С.“като пренаемателят е получил ползването на кораба и всички права и задължения на наемател. „Ш.Л.С.“сключил договор за мениджмънт на кораба с ”В.И.” ЕООД от 07.05.2013г. за периода 07.05.2013г.-07.05.2016г. Не се оспорва, че съгласно споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на ”В.И.” ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения на петима моряци-членове на екипажа на кораба, които задължения били поети на договорно основание към страните по споразумението, сред които не е ищеца. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен срещу ответника ”В.И.” ЕООД:

От приетия като писмено доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 29.06.2015 г. се установява, че между ищеца З.С. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „втори механик” с месторабота – м/к „...”, като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 щ. д.

Видно от представените писмени доказателства, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 27.10.2015 г.

В производството не бе оспорено обстоятелството, че през м. август 2015г. – м. октомври 2015 г. ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение.

От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 6002 щ. д., а именно: за м.август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:

Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В конкретния случай съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото.

За претендирания период 01.11.2015г. – 03.06.2016 г. работодателят е бил в забава, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.

Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетенията, които ответникът дължи на ищеца за забавени плащания на дължимите трудови възнаграждения за периода 01.11.2015г. – 03.06.2016 г. е, както следва: 63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д. за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.;

116.07 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.;

По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция е доказана и по размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В производството не бяха оспорени твърденията на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия договор същият не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск за 2015 г. В издадената от работодателя справка за дължими суми също е посочено, че в полза на лицето следва да се заплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер от 152.46 долара.

От заключението на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата 152.46 щ. д.

Не са ангажирани доказателства за платени суми в полза на ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск:

Както се посочи и по-горе в изложението, работодателят е в забава за плащане на дължимите към работника суми, считано от 01.11.2015 г.

Размерът на дължимото обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.11.2015 г. – 03.06.2016 г. е изчислен от вещото лице в размер на 9.17 щ. д. В този смисъл претенцията е доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена в цялост.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото е представена справка от работодателя за дължимите в полза на работника суми при прекратяване на трудовия му договор, която съвпада изцяло с установените от съдебно-счетоводната експертиза размери.

По отношение на исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:

Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за законна лихва за забава върху същите, са предявени в условията на солидарност и срещу ответника „Б.”АД.

За успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции – тези на екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьорът следва да отговаря за задълженията към тези трети лица.

По силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР КТК, "беърбоут чартър" е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.