Решение № 101 от 18.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206042 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4548890, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Й. С. П., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П., по съображения, изложени в жалбата и в писмена молба, депозирана от процесуалния му представител, моли съда да отмени процесния Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.02.2021 г. в 15:57 часа в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно в посока гр.Пловдив, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС CORDONM2 MD 1196, управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, с установена скорост от 66 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 69 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 66 км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя Й. С. П.. Именно на последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: извлечение от преглед на вписан тип средство за измерване на БИМ, Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на БИМ, Протокол за използване на АТСС от 26.02.2021г., снимка на разположение на АТСС, справка от АИС на ОД на МВР, сектор „ПП“ гр.Пловдив, справка от база данни на КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство, снимка на клип, Сертификат на Р.Ж. за работа с АТСС, Заповед № 8121з-908/20.08.2020г. за утвърждаване на „Организационно-технологични правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта модел CORDON-M2“ и Приложение № 1 към нея.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания по делото и непротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 25.02.2021 г. в 15:57 часа П. е управлявал в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно в посока гр.Пловдив лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, със скорост от 66 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Нарушението се потвърждава и от приложената по административната 2 преписка снимка клип, от която безспорно се установява регистрационния номер на процесното МПС, както и точните дата, място и посока на движение на автомобила, географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде разграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Правилно деянието е подведено под материалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото касае превишение на разрешената скорост от 50 км в час в населено място.

Правилно Електронният фиш е издаден по отношение на жалбоподателя П., който видно от приложената по административната преписка справка от база данни на КАТ е собственик на въпросното превозно средство. От данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или „отнемане на контролни точки“, а единствено налагане на административно наказание „глоба“. Електронният фиш съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2 MD 1196, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За техническото средство са представени доказателства по делото (извлечение от преглед на вписан тип средство за измерване на БИМ и Протокол от проверка №4-СИСИС/12.02.2021 г. на БИМ), че отговаря на установените технически 3 изисквания и е преминало съответната проверка.

Във връзка с използваното в случая АТСС, следва да се отбележи, че когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.

Възражението във връзка със заснемането на нарушението в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие камерата не държи сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения. След нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган се отнася само за самото издаване на ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване на нарушението. Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.

Що се отнася до изложените в жалбата възражения за липса на предварителното обозначаване на мястото за видеоконтрол с пътен знак, съдът намира за необходимо да посочи, че с измененията на чл. 165, ал. 2 т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР през 2018 г., това изискване е отпаднало.

При установяване на процесното нарушение са спазени и изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Протоколът по чл.10 от Наредбата е задължителен за мобилните устройства и системи. Изискването за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от представения по административната преписка протокол, който според съда е коректно и в пълнота попълнен, същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС, общото ограничение на скоростта, както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от горепосочената Наредба, че АТСС е използвано, съгласно инструкцията на производителя.

Действително в протокола по чл.10 от Наредбата не са посочени №№ на първо и последно статични изображения, но това според съда по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани.

Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената Наредба, с което е изпълнено и това нормативно изискване.

Съдът не възприе възражението за нарушаване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Съгласно посочената норма „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените 4 контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“ Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът „могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП.

Нещо повече, тези разпоредби не действат и в обективното право към настоящия не съществува необжалваем минимум на парична санкция, само поради размерът й.

Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че „… ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“. От тук следва да се изведе и друг извод за непрецизността на законодателя, използвал съчетанието „необжалваем минимум“. Последното зависи още и от волята на контролния орган, на който разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя възможност да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на глобата.