Решение № 191 от 24.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Плевен, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500162 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №79 от 25.01.2024г., постановено по гр.д.№4065/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен предявения иск от К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П. , ж.к. „С.”, бл. *, ет.*, ап.* против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, с правно основание чл.

26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на сключения между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1263048/25.05.2023г.

С решението на ПРС на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД К. В. Ц., ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес: гр. П. , ж.к. „С.”, бл. *, ет.*, ап.* е осъдена да заплати на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, сумата от 2 500лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1263048/25.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2023г. до окончателното й изплащане, като претенцията за законна 1 лихва върху главницата за периода от 25.09.2023г. до 29.12.2023г. е отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

С решението на ПРС на основание чл. 241, ал.1 ГПК е разсрочено изпълнението на решението относно присъдената главница от 2 500лв., като е постановено ответницата да заплати сумата на 10 последователни месечни вноски,всяка в размер на 250лв.,ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от 29.12.2023г. до окончателното изплащане. Всяка вноска е платима на 30-то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П. , ж.к. „С.”, бл. *, ет.*, ап.* е осъдена да заплати на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 , сумата от 200лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата пред ПРС К. В. Ц.,която чрез своя пълномощник адвокат А. Д. от САК го обжалва изцяло пред ПОС .С въззивната жалба са описани параметрите на сключения между страните договор за потребителски кредит,както и сключени договор за поръчителство.В жалбата се твърди,че обжалваното решение е валидно и допустимо,но неправилно , поради нарушение на материалния закон.В същото ПРС не се е съобразил с константната практика на всички окръжни и районни съдилища в страната,че сключваните от ответното дружество договори са недействителни на основание чл.22 ЗПК във вр с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Изложени за доводи за незаконосъобразност на становището на ПРС,че таксата гарант не следва да се включва в ГПР,тъй като се касае за две отделни и различни правоотношения.Цитирана е практика на ОС Пловдив ,като се твърди,че разходите за допълнителни услуги следва да се включат в ГПР,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита.Неоснователно е възражението на ответника,че договърт за поръчителство с Фератум Банк не е задължително условие за получаването на кредита.Въззивницата се позовава на приета СТЕ и съдържащите се в нея разпечатки на отделните стъпки от електронното кандидатстване за заема.В тази насока са изложени подробни доводи и 2 съображения,цитирана е практика на окръжни и районни съдилища,както и практика на СЕС .Твърди се,че не по своя собствена преценка,ищцата е решила да сключи договор за гаранция с поръчителя и сключването на договор за поръчителство е задължително условие при отпускане на кредита .В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго,с което да бъде прогласен за недействителен процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК във вр.с чл.11 ал.1,т.10 ЗПК във вр.с чл.26 ал.1предл.1 от ЗЗД.Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

За съдебното заседание на 27.03.2024г. от въззивницата К. Ц. и нейния пълномощник е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.Със същата се поддържа подадената въззивна жалба и изложеното в ИМ,като моли съда да уважи изцяло исковите претенции. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемото дружество „Фератум България“ЕООД гр. София , представлявано от управителите Ивет Д.а и Десислава Николова,чрез юрисконсулт Гардения Георгиева е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че обжалваното решение на ПРС е правилно и следва да бъде потвърдено.Правилно съдът е приел,че възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави,тъй като не е прекомерна. Лихвата по договора е 35 %,ГПР е 49,66 % и не надвишава петкратния размер на законната лихва,каквото е законовото изискване.

Размерът е съобразен с изискванията на добросъвестността ,предвид пазарната икономика и сумата е фиксирана в договора,като не може да се приеме,че клаузата е заблуждаваща или предвидена във вреда на потребителя.Съдът правилно е приел,че възнаградителната лихва е била дължимо платена,тъй като задължението за заплащането й произтича от действителна уговорка между страните. В отговора са посочени разпоредбите на чл.19 ал. ЗПК и на §1 от ДР на ЗПК.Изложени са доводи,че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ЕАД е допълнителна услуга,която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България“ ЕООД и не подлежи на включване в ГПР по договора за кредит.Твърди се,че в приложение №2 към отговора на ИМ ясно са показани възможностите на потребителя за избор при кандидатстване,както и свързаните с избора на 3

„Фератум Банк“ЕАД разходи.Потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи,като Фератум предоставя кредити,както със ,така и без поръчител,за което се представя извадка от системата им.Договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум Банк“ЕАД,като „Фератум Банк“ЕАД е дружество партньор на Фератум ,но същото е самостоятелно ЮЛ, кредитна институция,лицензирана в Малта ,която предоставя услуги на територията на Р.България и е вписана под №328 в нарочния регистър на БНБ.По съществото си договорът за гаранция е договор за поръчителство, “Фератум Банк“ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия по договора.

Дължимата по договора такса за гаранция е възнаграждение за поръчителя , като ЗЗД не съдържа забрана договорът за поръчителство да е възмезден .В отговора е посочено,че процесът на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на Фератум включва следните стъпки:

1./Потребителят сам,преди сключване на договора може да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк“ ЕАД,като в този момент,преди сключване на договора ,при избор на „Фератум Банк“ЕАД може да види възнаграждението му като гарант.2./При избор на „Фератум Банк“ЕАД потребителят получава с електронно съобщение договора,заедно с вноските ,дължими за възнаграждението на „Фератум Банк“ЕАД.2/След като е получил договора за кредит и договора за гаранция ,потребителят получава и код за потвърждение,който може да въведе на страницата на „Фератум България“ЕООД,за да се обвърже с договора,като срокът за въвеждането на този код е 48 часа и потребителят има достатъчно време да се запознае с условията на договорите. Твърди се,че няма скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика,а в конкретния случай процесният кредит дори не е първи за въззивницата,която е клиент на дружеството от 2016г.

Изложени са доводи,че „Фератум България“ЕООД и „Фератум Банк“ЕАД оперират като отделни икономически субекти,макар и да са част от една корпоративна група ,имат отделни банкови сметки.Твърди се,че експертизата е доказала ,че задължението на въззиваемия към „Фератум България“ЕООД е било платено от „Фератум Банк „АД и услугата по договора за гаранция реално е била предоставена.При определяна на ГПР не са допуснати нарушения ,съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11 ал.1,т.1-9 и т.11,т.12 ЗПК.Договорът отговаря и на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК,както и на тези по чл.11 ал.1,т.10 от ЗПК.В заключение въззиваемото 4 дружество моли Окръжния съд да потвърди постановеното от ПРС решение №79/25.01.2024г.по гр.д.№4065/2023г. Претендират се и направените разноски.

В съдебното заседание на 27.03.2024г.въззиваемата страна „Фератум България“ЕООД гр.София чрез своя пълномощник –юрисконсулт Гардения Георгиева поддържа изложените в отговора съображения,като моли съда да потвърди първоинстанционното решение .Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивницата.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в производството пред ПРС е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр.чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК от К. В. Ц. като кредитополучател срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД гр. София , ЕИК 200599406 като кредитодател ,като претенцията е да се прогласи нищожността на договор № 1263048 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните на 25.05.2023г. ,поради противоречие на добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД гр. София е предявил насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск К. Ц. за сумата 2 500лв.,представляваща непогасена главница по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба – 25.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Решението на ПРС в частта,в която насрещният иск е отхвърлен като неоснователен относно претенцията за законна лихва върху главницата от 2 500лв. за периода от 25.09.2023г. до 29.12.2023г.не е обжалвано от 5 дружеството ищец по този иск,в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Предмет на въззивен контрол от настоящата инстанция е решението на ПРС в частта,в която е отхвърлен предявения иск по чл.22 ЗПК и в частта,в която е уважен насрещния иск за сумата 2 500лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 29.12.2023г.

Безспорно по делото е,че на 25.05.2023г. между „Фератум България“ ЕООД гр.София като кредитор и ищцата К. В. Ц. като кредитополучател е сключен договор №1263048 за предоставяне на потребителски кредит,по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2 500лв.Договорено е кредитът да се погаси на 18 броя вноски,съгласно погасителен план,неразделна част от договора,с първа падежна дата 24.06.2023г.Съгласно чл.3 е уговорена възнаградителна лихва в размер на 875лв.,при лихвен процент – 35 %. В чл.4 от договора е посочено,че общият разход по кредита е 875лв. и включва възнаградителната лихва от 35%; че ГПР е в размер на 49.66%, изчислен по реда на чл.8.4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл.5 от процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуд Банк в полза на дружеството, като с одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката свързана с него не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.