Решение № 5142 от 10.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5142 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100506568 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х. (чрез особен представител – адв. И.) срещу решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х. дължат поравно и разделно (по 1/3 част) в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

891,70 лв., т.е по 297,23 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 28.02.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; 207,72 лв., т.е. по 69,24 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.

Жалбоподателите – Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х., твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържат, че не се явяват потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължат заплащането на цената им. Ето защо, 1 молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат поравно и разделно сумите, както следва:

2784,77 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г. до м.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; 51,86 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. до погасяването; 648,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.; 11,04 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 01.07.2020 г.

Исковете са уважени частично, като е установено, че Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х. дължат поравно и разделно (по 1/3 част) в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 891,70 лв., т.е по 297,23 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 28.02.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; 207,72 лв., т.е. по 69,24 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. Исковете за главница за топлинна енергия са отхвърлени над сумата в размер на 891,70 лв. до пълния предявен размер от 2784,77 лв., исковете за лихва върху посочената главница – за разликата над 207,72 лв. до пълния предявен размер от 648,68 лв., а исковете за главница за дялово разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение – изцяло.

Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

2

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на облигационно отношение между страните.

Видно от договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 175/1997 г., процесният апартамент № 54, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, е придобит от И.Н. Х. и А.Л. Х.. С нотариален акт № 175/10.05.2006 г. по н.д. № 152/2006 г. по описа на нотариус М.П., А.Л. Х. е продала притежаваната от нея 1/2 идеална част по отношение на имота в полза на И.Н. Х., като от този момент последният е станал едноличен собственик на имота. И. Х. е починал на 28.11.2016 г., видно от удостоверение за наследници, като е наследен от К. И. Х., Я. И. Х. и Й. И. Х. – деца на починалия И. Х.. С нотариален акт № 64/23.01.2019 г. по н.д. № 56/2019 г. по описа на нотариус М.Г., Я. Х. и К. Х. са се разпоредили с притежаваната от всеки от тях 1/3 идеална част по отношение на имота в полза на Й. Х., от който момент Й. Х. е станала едноличен собственик на имота. Следователно, установява се, че за периода от 28.11.2016 г. до 22.01.2019 г. всеки от ответниците е притежавал по 1/3 идеална част от имота, а за периода след 23.01.2019 г. имотът е еднолична собственост на ответника Й.

Х..

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото с а налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и 3 задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди о т „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да заплаща цената поравно и разделно в периода до 22.01.2019 г., а след тази дата задължен е само ответникът Й. Х., предвид факта, че от тази дата е този ответник е едноличен собственик на имота.

Дължимата цена за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 22.01.2019 г. е в размер на 823,36 лв., а мораторната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. е в размер на 201,65 лв., като ответниците Я. Х. и К. Х. дължат по 1/3 част от посочените суми, т.е. по 274,45 лв. – главница, и по 67,21 лв. – лихва.

При посочените мотивите решението в обжалваната част се явява частично неправилно, като следва да бъде отменено: по отношение на Я. И. Х. и К. И. Х. над сумата в размер на 274,45 лв. до присъдената сума в размер на 297,23 лв., представляваща 1/3 част от стойността на топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г. до 28.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването, и над сумата в размер на 67,21 лв. до 69,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и в частта над 36,01 лв. до 37,71 лв. – разноски за заповедното производство, и над сумата в размер на 368,48 лв. до 372,99 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 668,41 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбите, като въззивниците Я. И. Х. и К. И. Х. дължат по 217,54 лв. от посочената сума, а въззивникът Й. И. Х. – 233,33 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която е признато за установено, че всеки от ответниците Я. И. Х. и К. И. Х. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД над сумата в размер на 274,45 лв. до присъдената сума в размер на 297,23 лв., представляваща 1/3 част от стойността на топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г. до 28.02.2019 г. за имот, 4 намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването, и над сумата в размер на 67,21 лв. до 69,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и в частта над 36,01 лв. до 37,71 лв. – разноски за заповедното производство, и над сумата в размер на 368,48 лв. до 372,99 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу всеки от ответниците Я. И. Х., ЕГН ********** и К.

И. Х., ЕГН **********, за признаване за установено, че всеки от посочените ответници дължи на ищеца сумите, както следва: над сумата в размер на 274,45 лв. до присъдената сума в размер на 297,23 лв., представляваща 1/3 част от стойността на топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г. до 28.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр.

София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването, и над сумата в размер на 67,21 лв. до 69,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която исковете спрямо ответниците Я. И. Х. и К.

И. Х. са уважени: до сумата в размер на 274,45 лв., главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 22.01.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; до сумата в размер на 67,21 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и в частта, с която исковете спрямо ответника Й. И. Х. са уважени за сумата в размер на 297,23 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 28.02.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; както и за сумата в размер на 69,24 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.