Решение № 579 от 11.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20242120200236 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. П., ЕГН **********, чрез адв. В. * от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-0769-002553/03.11.2023 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, й е наложено административно наказание глоба от 10 лв.

Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. В. * от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2023 г., около 06:35 часа, в гр. Бургас, по ул. *в, до дом № 16, в посока към ул. Княз Александър Батенберг, жалбоподателката В. П. управлявала лек автомобил Ауди с рег. № *, като при извършена проверка от служители на МВР - Бургас се установило, че жалбоподателката не носи свидетелството за управление на МПС, контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС - част 2.

1

За установените нарушения е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление от 03.11.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и от свидетелските показания на полицейските служители Д. В., И. Б. и С. С..

Свидетелите последователно и логично излагат възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Показанията им и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на акта и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, тъй като в хода на проверката не е представила свидетелството за управление на МПС, контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС - част 2 на лекия автомобил. По тази причина правилно АНО е ангажирал административнонаказателната й отговорност и правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с налагане на глоби в размер на по 10 лв.

Не са налице обстоятелства, които да обоснавават квалифициране на извършеното като маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, още повече, че се касае за извършването на две нарушения.

Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложените й наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, 2 вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002553/03.11.2023 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката В. И. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, й е наложено административно наказание глоба от 10 лв.

ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3