Определение № 1080 от 13.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Съдебни

ДОБРИНКА Т. СТАМБОЛИЕВА заседатели: СВЕТЛАНА П. АТАНАСОВА при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Наказателно дело от общ характер № 20232100200940 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от НПК – разпоредително заседание.

Явяват се:

Подсъдимият Д. Р. Р. - редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.Галина Найденова от Адвокатска колегия – Бургас.

За пострадалото юридическо лице Министерство на финансите – редовно призовано,представител не се явява.

За Окръжна прокуратура – Бургас се явява прокурор Узунов.

Съдът ДОКЛАДВА:

Постъпила актуална справка за съдимост на подсъдимия Д. Р. Р.;

Постъпила молба от Министъра на финансите чрез пълномощник Христина Александрова от ТД на НАП - Варна, с която предявяват граждански иск в размер на 2 399 738.64 /два милиона триста деветдесет и девет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 64 стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието. Прилага се и пълномощно от Министъра на финансите;

Съдът ВРЪЧВА преписи от молбата за гражданския иск на подсъдимия 1 и неговия защитник.

Постъпила справка от ОД на МВР – Бургас за входящи и изходящи пътувания на подсъдимия Р.;

Постъпила справка от Министерство на правосъдието, че подсъдимият Р. не се намира в затворите и арестите на територията на Република България.

Съдът ЗАПИТВА страните за становище по предявения граждански иск:

ПРОКУРОРЪТ:Считам, че гражданският иск е своевременно подаден и следва да бъде допуснат до съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

АДВ.НАЙДЕНОВА: Моля да не допускате до разглеждане гражданския иск, като основанията ми са две:

На първо място,аз считам, че не е налице редовна искова молба.

Петитума е буквален препис на част от диспозитива на обвинителния акт, като обръщам внимание, че т.13 е налице пълна неяснота каква е претендираната сума, тъй като лично според мен са налице два реда, които са вмъкнати чрез „копи пейс“, първо се заявява една сума, след това съвсем различна сума.Така или иначе не става ясно по т.13 каква е претенцията. Считам, че разглеждането на този иск значително ще забави наказателното съдопроизводство, тъй като по данни на делото налице са данни, че на „*********“ООД има издавани ревизионни актове и е налице изпълнително производство, било е налице изпълнително производство в ТД на НАП – Варна. Установяването дали част от тези задължения са погасени и кога съответно също ще изисква допълнително събиране на доказателства извън доказателствата, които следва да се съберат по отношение на престъплението, за което е обвинен моят подзащитен.Поради това Ви моля да не допускате разглеждане на гражданския иск в наказателното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Искът е основан по размер и това е видно от последната страница на молбата, за конституиране като граждански ищец, където е посочена изрично сумата 2 399 738.64 лв,поради което считам, че е неоснователно възражението на защитата.

Съдът, след като изслуша становищата на страните по молбата за допускане на гражданския иск в настоящото наказателно производство, счита, с оглед обстоятелството, че наказателното производство е с изключително голяма фактическа и правна сложност, както и обем, разглеждането на 2 гражданския иск действително би затруднило основния приоритетен въпрос в настоящото производство, а именно реализиране своевременно и ефективно на наказателното производство. Доказването на фактите и обстоятелствата по гражданския иск, както и лихвите, които се претендират, изискват събиране на нови доказателства, което безспорно ще доведе до усложняване и забавяне на ефективното и бързо правораздаване. С оглед гореизложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за конституиране на

Министерството на финансите в качеството им на граждански ищец в настоящия наказателен процес и не приема за съвместно разглеждане предявения граждански иск.

Съдът ЗАПИТВА страните по хода на разпоредителното заседание:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

АДВ.НАЙДЕНОВА: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ПОДС.Р.: Да се даде ход на разпоредително заседание.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК:

ПРОКУРОРЪТ:Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Бургас, тъй като независимо, че престъплението е извършено в гр.Варна и същото е с правна квалификация чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, предл.първо и второ, т. 4, 5 и 6, предл.първо и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК,считам, че са налице основанията на разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият и преобладаващите част от свидетелите имат местоживеене в района на Окръжен съд - Бургас и това е било посочено и в определението на ВКС, поради което следва, че делото е подсъдно на Бургаския окръжен съд. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила и 3 решаване на същото по реда на Глава 27 или по реда на Глава 29, тъй като причинените с престъплението имуществени вреди не са възстановени, а по отношение възможността за реда поГлава 27 - налице са основания за това.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Защитата на подсъдимия Р. е осигурена в лицето на упълномощения от него защитник. Спрямо подсъдимия Р. към момента не е взета мярка за неотклонение. Взетите обезпечителни мерки спрямо него следва да бъдат потвърдени. Нямам на този етап доказателствени искания. Считам, че за следващо съдебно заседание, ако не е изразена воля от другата страна за провеждане на съкратено съдебно следствие, следва да бъдат призовани свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към изготвения от Окръжна прокуратура – Варна обвинителен акт, като в тази връзка, предвид броя на свидетелите, считам, че следва да бъде извършена преценка колко от тях да бъдат призовани за следващото съдебно заседание.

АДВ.НАЙДЕНОВА: Делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считаме, че са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Връчения на подзащитния ми обвинителен акт не съдържа изискуемото съобразно чл.246 от НПК съдържание. Законът изисква обвинението да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства, както и други реквизити, на които сега няма да се спирам.

Започвам макар и отзад напред, тъй като според мен това е най-ясно видимото нарушение, а именно с пункт 17 от диспозитива на обвинителния акт. Обвиняемият Р. е обвинен, че затаил истина в подадената пред ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с посочен входящ номер, като не включил в резултата за последния данъчен период към датата на дерегистрацията по ЗДДС – 26.05.2009 г. данъчно задължение в размер на 648000 лв., съставляващо активи по смисъла на чл.111, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС.

4

При справка с обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на това конкретно обвинение откриваме не само изключителна лаконичност – стр.14-15 от обвинителния акт, но и други твърдения – там се сочи, че датата на дерегистрацията на дружеството била на 22.05.2009 г.

Двата абзаца, които касаят този пункт на обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт са почти идентични с диспозитива по т.17. Категорично не само липсват време, място и начин на извършване на престъплението, но са налице пълни противоречия в наведените твърдения. Доколкото нормата на чл.255 от НК е бланкетна, то трябва обвинението да посочи коя конкретна норма от данъчния закон е нарушена. Така обвинението сочи, че била нарушена нормата на чл.111, ал.3 от ЗДДС, като законът бил предвиждал, че данъкът по ал.1 се включвал в последния данъчен период. Тази алинея първа регламентира, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка по смисъла на закона за всички налични стоки и/или услуги, за които е използвало изцяло или частично данъчен кредит, и които представляват активи по Закона за счетоводството и ЗКП, като съответно алинея трета предвижда, че данъкът по ал.1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл.125 и се внася в срока по чл.89, ал.2.

Защо обвинението твърди, че невключената от обвиняемия сума от 648600 лв., която според него представлява активите на дружеството следва да се включи в тази СД по ЗДДС не става ясно. Според нас единствено данък добавена стойност следва да бъде отразен като задължение, но не и стойност на активи, както се сочи в обвинителния акт.

Абсолютно неясни са обвиненията в тази си част, да не говорим, че следва да посочи кои са тези конкретни активи, с оглед проверката дали със същите се осъществява въобще облагаема доставка, тъй като когато с тях не се осъществява облагаема доставка, то същите не се включват в резултата. Също така, непосочването на активите препятства и проверката дали за тях е ползван данъчен кредит изцяло или частично, каквото предвижда алинея първа. Посочването на тези активи е абсолютно задължително и защото в алинея втора на същия член законодателят е визирал редица изключения от задължението за начисляване на ДДС.

Повдигнатото обвинение на Д. Р. е за умишлено престъпление и вината е 5 част от състава на престъплението. Обвинението следва не само декларативно да посочи формата на вината, но и да обоснове откъде произтича това му твърдение. Посочвам, че в редица свои актове ВКС е закрепил това свое становище, като само посочвам, че и в мотивите по т.5 на Тълкувателно решение № 2/2016 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. съдът приема, че съществен недостатък на съдебните актове се явява непълното, неточното или схематично мотивиране в тях на въпроса за формата на вината. За да се постигнат целите по чл.36 от НК, наложеното наказание трябва да бъде съответно на деянието. Това несъмнено изисква да бъде определен точно и видът на вината, който се извежда от относимите факти по делото, наред с всички останали съществени обстоятелства при наказването на извършителите.

Очевидно пълната липса дори на твърдения от страна на обвинението за обстоятелствата, от които се извлича извода за вина у обв.Р. категорично препятства не само нашата защита, но и постановяването на годен съдебен акт. При анализ на обвинителния акт откриваме единствено на стр.16-17, че обвиняемият Р. би осъществил с деянията си от обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, т.4, т.5, т.6, пр.1 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По отношение на субективните признаци няма дори наведени твърдения в целия обвинителен акт, като отново декларативно е посочено на стр.25, че от субективна страна деянията били извършени умишлено – с пряк умисъл и чрез действия.

В обстоятелствената част на обвинителния акт на стр.16 се сочи, че обвинението се базирало на тричленните експертизи, като съгласно заключенията на ССЕ и СИЕ ставало ясно, че общият размер на укрития от подзащитния ми данък възлизал на 2399738,64 лв. След това и в самия диспозитив на стр.25 отново се сочи тази сума. Само че при сумиране на 17-те пункта на диспозитива се установява съвсем друга сума. Не е ясно от къде идва разликата. Неясни са самите размери на твърдените за укрити данъчни задължения по пунктове 11 и 13. Докато по пункт 11 може логически да се изведе резултативната величина, не така стои въпросът с пункт 13. Първо се твърди, че е бил приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 145133,47 лв., както и бил приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер 6 на 2508,30 лв., като в подадена СД по ЗДДС бил декларирал ДДС за м.юли 2008 г. същата сума ДДС за внасяне.