Решение № 65 от 31.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от М. П. Петров Въззивно гражданско дело № 20265000500082 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №14 от 06.01.2026г., постановено по гр.дело №801/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на М. Б. Е. с ЕГН:********** сумата от 6135,50 евро /равняващи се на 12000лв./ обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 766,94 евро /равняващи се на 1500лв./ - обезщетение за имуществени вреди – разходи за платено адвокатско възнаграждение, и двете от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1 от НК по ДП №69/2023г. на III РУ при МВР-Пловдив и НОХД №2131/2023г. на ОСПловдив, за което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.08.2024г. до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени вреди за разликата над 12000лв. до 1

50000лв., както и исканията за присъждане на законна лихва за периода от 08.07.2024г. до 19.08.2024г., са отхвърлени, и Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на М. Б. Е. с ЕГН:********** сумата от 10,23 евро /равняващи се на 20лв./ - разноски по делото, а на адв.Т. П. А., АК-Пловдив, личен №******, сумата от 639,31 евро /равняващи се на 1250,39лв./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Б. Е. по производството.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 6135,50 евро, равняващи се на 12000лв., със законна лихва от 20.08.2024г., с доводи за неправилна преценка на доказателствата и обстоятелствата от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и реално претърпените такива. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна М. Б. Е. е подала чрез пълномощника адв.Т. А. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, касаещи начина на протичане на наказателното производство и действително претърпените вреди. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявения от М. Б. Е. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК по воденото спрямо нея наказателно производство по ДП №69/2023г. по описа на ОДМВР-Пловдив, за 2 което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД №2131/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва. Искът е предмет на разглеждане пред въззивната инстанция до размера на 6135,50 евро, равняващи се на 12000лв., ведно със законна лихва от 20.08.2024г., до който е уважен с обжалваното в тази му част от ответника първоинстанционно решение.

Безспорно се установява от приложените материали по наказателното производство, че на 26.01.2023г. при условията на чл.212,ал.2 от НПК с извършеното претърсване и изземване в ползваното от Ц. В. П. жилище е образувано ДП №69/2023г. по описа на Трето РУ при ОДМВР-Пловдив за престъпление по чл.354а,ал.1 от НК. Със Заповед от 26.01.2023г. на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е задържана за срок от 24 часа ищеца Е.. На същата дата са извършени претърсвания на лекия й автомобил и на ползваното от нея жилище в гр.П., ЖК **********, от където не са иззети вещи, относими към разследването по образуваното ДП. С Постановление от 27.01.2023г. тя е привлечена като обвиняема за това, че на 26.01.2023г., в гр.Пловдив, в съучастие като извършител със Ц. П. като извършител е държала с цел разпространение наркотични вещества – марихуана /канабис/ с нетно тегло 0,862 грама, хероин с общо нетно тегло 10,27 грама и рисково наркотично вещество – метадонов хидрохлорид с нето тегло 35 милилитра, съставляващо престъпление по чл.354а,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК. С Протокол за доброволно предаване от 27.01.2023г. от нея е иззет при извършения обиск мобилния й телефон. С Постановление от 27.01.2023г. Е. е задържана за срок от 72 часа, като с Постановление от 30.01.2023г. е освободена и й е определена мярка за неотклонение „гаранция“ за сумата от 800лв. С Постановление от 22.03.2023г. е извършено повторно привличане по прецизираното обвинение. С Протокол от 02.08.2023г. разследването е предявено на Е.. Изготвено е на 03.08.2023г. заключително мнение за предаване на съд на обвиняемите П. и Е.. На 29.08.2023г. е внесено в съда споразумение с обвиняемия П., с което се признава за виновен в извършване на престъплението и му се налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи реално при първоначален „общ“ режим. По споразумението е образувано НОХД №1811/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, приключило с одобряването му в съдебно заседание на 05.09.2023г. По отношение на Е. е извършено ново привличане на 27.09.2023г.

3 и е внесен на 10.10.2023г. обвинителен акт, по който е образувано НОХД 2131/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, приключило с оправдателна Присъда №17 от 28.02.2024г., потвърдена с влязло в сила на 20.08.2024г. като необжалвано Решение №105 от 19.06.2024г. по ВНОХД №215/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Така установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът е била привлечена като обвиняема за извършване на конкретно престъпление, за което е оправдана с влязлата в сила присъда на наказателния съд, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната Прокуратура на Република България като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо нея наказателно производство, както и около размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства.

Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, за което лицето е оправдано, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано наймалкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни доказателства. Такива доказателства в случая са и ангажирани от ищеца посредством показанията на свидетелите В С и Д С – съответно нейни дъщеря и бивш съпруг, според които тя изпитвала несигурност, страх, притеснение и се затворила. Неоснователно е оспорването от страна на жалбоподателя на доказателствената стойност на показанията на ангажираните от ищеца свидетели като изхождащи от заинтересовани в негова полза лица по смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като те възпроизвеждат непосредствените си възприятия относно нейното състояние и поведение като хора от обкръжението й и само потвърждават тя реално да е търпяла посочените негативи. Те са били със значителен интензитет като се има 4 предвид, че Е. не е била осъждана, била е психолог, задържана е за четири дни по досъдебното производство, като при първоначалното й полицейско задържане е била отведена с белезници до блока в ЖК“Т“, в който е живеела, след което е извършено претърсване на жилището й. Вследствие на това децата, на които давала частни уроци вкъщи, престанали да я посещават, а отношението на съседите към нея било като към престъпница. Затворила се, срамувала се, живеела в несигурност и страх да не се повтори случилото се.

Негативните й преживявания били до степен, че променила жилището си и наложила ползването на специализирана медицинска помощ по повод инцидент при събиране за празник, на който припаднала и била откарана по спешност в болницата, а впоследствие посетила психолог/психиатър. В такава насока са показанията на цитираните свидетели, които противно на възраженията на жалбоподателя, настоящата инстанция кредитира като кореспондиращи на писмените доказателства, взаимно непротиворечиви, конкретни и логични. Изпратени са в тази връзка от УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД и приети фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент и лист за консултация с психиатър от 21.01.2024г. с насочване на Е. към консултация с амбулаторен психиатър, каквато е извършена на 23.01.2024г., според представената епикриза от АИСМП-Психиатрия, д-р Б, съгласно която при нея е налице „генерализирано тревожно разстройство“, по повод на което била постъпила за амбулаторно лечение на 26.09.2023г. с оплаквания за пристъпи на паника със загуба на съзнание, плачливост, мисли за малоценност и безперспективност, появили се след задържането й от полицията, имала страх от ново задържане и станала затворена в себе си, като била започната медикаментозна терапия и била насочена към консултация с психолог, след провеждането на каквато пациентката спряла терапията за около три месеца и при явяването й на 23.01.2024г. се оплаквала от чести пристъпи на паника, съпроводени с обилна невровегетативна симптоматика, по повод на което отново започнала терапия. Приети са и справки от РЗОК-Пловдив за периода от 11.05.2009г. до 30.06.2025г., в които липсват данни за прегледи, изследвания и болнично лечение по отношение на Е., свързани с нейния психологичен и психиатричен статус, но такива, които да са одобрени от НЗОК за плащане, което не опровергава извършването извън системата на здравната каса на удостоверените прегледи и лечение по спешност в болничното заведение и при психиатър, издал представените рецептурни бланки от 26.09.2023г. и от 5

23.01.2024г. за назначената й медикаментозна терапия. Провеждането им именно в периода след задържането на Е., привличането й като обвиняема и воденето на наказателното производство при липса на данни за предшестващи го такива обосновават пряката им причинно-следствена връзка с него, противно на доводите на жалбоподателя. Основателни са оплакванията му, че представената рецептурна бланка от 08.10.2025г. от д-р Б е на името на друго лице, поради което не може да се приеме, че и към тази дата и понастоящем Е. продължава да провежда лечение. Обстоятелството, че адресната й регистрация е променена след приключване на наказателното производство и преди предявяване на настоящия иск, на което акцентира жалбоподателят, не опровергава извода смяната на жилището като безспорен факт да е предприета от нея преди осъществяване на административната процедура по промяната на регистрацията и именно заради негативното отношение на бившите й съседи след нейното публично задържане и стреса от интервенирането в старото й жилище по повод извършеното в него претърсване.

При тези обстоятелства и като се има предвид, че на Е. е било повдигнато обвинение за извършване на тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпление, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години, угрозата от налагане на каквото неминуемо е свързана със значителни по сила и интензитет притеснения от изхода на производството, произтичащи и от задържането й, макар и само за четири дни, доколкото се касае за лице, което до тогава не е имало досег с правоохарнителните органи, като спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ за сумата от 800лв., с което не са ограничени нейни основни права, и наказателното производство е протекло в разумен срок от година и близо седем месеца на досъдебна и съдебна на две инстанции фази и още пред първата инстанция тя е била оправдана, но воденото наказателно производство, протекло пред различни органи и инстанции, се е отразило крайно негативно на психо-емоционалното й състояние до степен да промени жилището си и да ползва психиатрична помощ и лечение, което, противно на оплакванията на жалбоподателя, надхвърля обичайния интензитет на отрицателните преживявания на наказателно преследвания, настоящата инстанция намира за справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД и при отчитане на икономическите условия в страната размера от 6135,50 евро, равняващи се на 6

Разпечатката съдържа 23 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0de54575-8326-41b8-a912-5929ab69c1b4