Определение № 579 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Частно наказателно дело № 20235300201088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Г. К. в качеството му на повереник на С. Г. А., А. Г. А. и М. Т. А. против Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 24.03.2023 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 128/2017 г., по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.123 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Сочи се, че прокурорския акт е постановен при непълно и всестранно разследване.

Твърди се, че постановлението е необосновано, направените изводи са противоречиви и е постановено в разрез със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление, намира следното:

Жалбата е подаден в срок, от процесуално легитимна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 14.06.2017 г. в гр. Пловдив e била причинена смъртта на Г. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – здравеопазване, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123 от НК.

1

За да прекрати наказателното производство, представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:

Пострадалият Г. А. на ** години, на два пъти бил хоспитализиран в Отделението УНГ на УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД през месец март 2017 /ИЗ №5093/492 /за периода 06.03.2017 — 08.03.2017 г и през месец юни 2017 г.

/ИЗ № 13103/ 1389/ за периода 12.06.2017 г — 14.06.2017 г., по повод вадене на зъби и корени.

Същият имал множество придружаващи заболявания - артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и ритъмни нарушения, хронична застойна сърдечна недостатъчност, както и ХОББ, поставен пейсмейкър, за които приемал и съответната терапия по рецептурна книжка. /Към ИЗ са приложени и епикризи за заболяванията/. Именно изброените заболявания били причината, поради която ваденето на зъби на пострадалия било извършено в болнична обстановка, след уговорка с д-р М.Т. /познат на семейството/.

На 12.06.2017 г. била втората по ред хоспитализация на пострадалия, с идентична като първата диагноза „Флегмон и абсцес в устната кухина“, отразена в ИЗ № 13103/ 12.06.2017 г. При приемането му в Отделението по УНГ му били назначени изследвания - кръвни и образна диагностика, извършена била консултация с кардиолог и анестезиолог. Определен бил умерено повишен кардиологичен риск при операцията. Препоръчана била локална анестезия. Пострадалият приемал медикамент за разреждане на кръвта „Ксарелто“, който трябвало да спре ден преди операцията, за да се предотврати евентуално изкървяване, а периоперативно му било предписано поставяне на „Фраксипарин“. Извършена била и преданестезиологична консултация от д-р Д., който предвид на множеството заболявания на А. ХОББ, поставен пейсмейкър, високо кръвно налягане и ритъмни нарушения на сърцето определил, че съществува висок риск от четвърта степен по АСА, което означава, че същият е с животозастрашаващи придружаващи заболявания, поради което е възможно да бъде извършвана оперативна интервенция само при спешни състояния. В конкретния случай било препоръчано прилагането на локална анестезия.

Според показанията на св. С. А. още на 12.06.2017 г. след извършване на назначените изследвания и консултации, тя прибрала баща си в къщи, независимо, че вече бил хоспитализиран. Това станало със знанието на 2 лекуващият му лекар св. М. Т.. Операцията била насрочена за 13.06.2017 г. в 11.00 часа. Съгласно Оперативен протокол 1338/ 13.06.2017 г, в периода 11.00 до 11.20 часа била извършена операцията, като под локална /местна/ анестезия, били извадени зъби и корени на постр. А. от екип в състав д-р М.

Т. (хирург със специалност орална хирургия и ЛЧХ), д-р Д. и д-р Д.

(анестезиолози).

На 13.06.2017 г., между 11.30 и 12.30 часа дъщерята на пострадалия св. Ст. А. го посетила в Отделението УНГ. Разговаряла с д-р Т., който я уверил, че операцията е минала успешно, няма кървене и й казал, че след 16.30 часа може да прибере баща си в къщи с уговорката, ако не се почувства добре, да го закара обратно в отделението. Св. А. разговаряла и с баща си, който похвалил д-р Т., че много добре си е свършил работата, но споделил, че не е бил консултиран от кардиолог нито преди, нито след операцията, както и че до момента не му е бил поставен „Фраксипарин“. В тази връзка бил проведен телефонен разговор с д-р Т., който вече бил напуснал отделението.

Същият заявил, че приема на „Фраксипарин“ не е фатален, като вместо това препоръчал вечерта пострадалия да приеме обичайния медикамент, „Ксарелто“.

Дъщерята на пострадалия - св. Ст. А. твърди, че известно време преди операцията, баща й не се чувствал много добре - лесно се уморявал, задъхвал се. В тази връзка, тя няколкократно - и в деня на приема и преди самата операция разговаряла с д-р Т., който я уверил, че няма проблем, пациента ще бъде под лекарско наблюдение в болницата, както и ще бъде консултиран със специалисти, ще му бъде поставена и „система, която да го ободри“. След операцията нямало съществена промяна в състоянието на постр. А.. Към този момент дежурен лекар в отделението бил д-р К.. Последният, според твърденията на св. Ст. А., споделил пред нея, че изследванията на баща й не са много добри, включително и рентгенографията, поради което след изписването му от болницата, я посъветвал да потърсят консултация с кардиолог.

В показанията си д-р К. потвърждава, че е имал среща с дъщерята на постр. А. в болничната стая на пациента. Там бил извикан поради оплаквания, че последния не се чувства добре - било му отпаднало, чувствал тежест при дишане. Св. А. споделила пред него, че и друг път баща й се е чувствал по този начин, но след използването на инхалатор се подобрявал. Доктор К.

3 провел консултация по телефона с консултант на болницата д-р Д. дали е уместно след анестезия пациента да използва инхалатор и след като получил потвърждение, че няма противопоказания, указал на болния, че може да приложи изписаната му терапия в такива случаи. Предписал и поставянето на серум глюкозе. След прилагането на инхалации пациента заявил, че се чувства по- добре. Д-р К. се върнал към изпълнение на останалите си служебни задължения.

Според твърденията на св. Ст. А., около 12.30 часа тя напуснала отделението, като се върнала към 16.30 часа, за да прибере баща си в къщи според уговорката им с д-р Т.. В показанията си свидетелката заявява, че е заявила това си намерение и пред д-р К., от когото узнала, че след приключването на втората смяна в отделението няма да има дежурен лекар, като грижата за болните ще се извършва от медицинска сестра и санитарка.

Свидетелката А. твърди, че при напускането на отделението била предупредена, че при възникване на влошаване на състояние на пациента, налагащо медицинска помощ преди официалното му изписване, следва незабавно да го върне в отделението на болницата, в което е хоспитализиран.

Свидетелят Д-р К. от своя страна твърди, че няма спомен да е бил уведомяван от св. Ст. А., както и да е давал съгласието си пациента да напуска болничното заведение. За това обстоятелство бил уведомен от дежурната сестра, която при визитация в 17.30 ч. не е открила А. в болничната стая, което е отразено и в медицинската документация.

След като постр. А. се прибрал у дома, споделил пред близките си дъщеря му, синът му и съпругата му, че по-рано през деня, докато е бил в отделението, не се чувствал добре, не му достигал въздух, чувствал тежест, но въпреки това не бил прегледан от кардиолог. Споделил, че се чувства отпаднал и уморен и предпочел да си легне. Около 18.00 часа, по съвет на д-р Т. приел „Ксарелто“ - препарат за разреждане на кръвта, който бил част от обичайната му изписана терапия. Около 21.00 часа състоянието му се влошило, като тежестта при дишане станала по-осезаема, а кризите не можели да се овладеят с използването на помпичката за инхалации, долната му устна станала оточна. След консултация по телефона със специалист, който наблюдавал заболяванията на А., близките били посъветвани да го върнат обратно в болницата, в която е хоспитализиран, за да му бъде оказана медицинска помощ. Близък на св. Ст. А., който бил лекар към спешното 4 отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД, я посъветвал да отидат направо в спешното, за да не губят време, тъй като в отделението по УНГ към този момент нямало лекар.

От показанията на св. М. А. съпруга на пострадалия се установява, че няколко дни преди приема в болницата, А. не се чувствал добре. Споделял, че е отпаднал, че не му достига въздух, но не пожелал да се отлага ваденето на зъби и корени. Имал доверие на д-р Т., още повече, че това била втора по ред манипулация, а първата минала успешно и без проблем. Бил ангажирал и час за консултация с кардиолог след изписването му от УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД.

Пострадалият А. бил откаран в Спешното приемно отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД около 22.00 часа на 13.06.2017 г., където първоначално дежурният лекар д-р К. отказал да извърши преглед, като настоявал, че пациента трябва да бъде качен в отделението, в което е хоспитализиран, а от там да му бъде назначена консултация със специалист относно състоянието му. След като дъщерята на пострадалия обяснила, че идват от дома им, тъй като в отделението по УНГ не е имало дежурен лекар за през нощта, свид. д-р К. приел пациента за преглед. От показанията му се установява, че същия е бил в увредено общо състояние, със затруднено дишане, което можело да е симптом за сърдечна недостатъчност или за изострено белодробно състояние. Пациентът бил прегледан обстойно. На базата на снетата анамнеза с помощна на дъщерята св. Ст. А., обективното състояние пациента и направената електрокардиограма, д-р К. решил, че е необходима спешна консултация с кардиолог. Малко след началото на прегледа се появил д-р К. от УНГ, който го запознал със състоянието на пациента, обяснил, че по-рано през деня са му вадени зъби. Д-р К. поискал информация дали състоянието на пациента е било такова и преди извършването на операцията, поради което провел разговор с д-р С. кардиолог консултант към УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД“, която по представената медицинска документация е извършила предоперативната консултация на пациента. При проведения разговор по телефона с д-р С. тя заявила, че не може да си спомни за конкретния пациент.

Разпитана в хода на проведеното разследване и след справка с ИЗ на пациента, както в и представени журнал за регистрираните консултативни кардиологични прегледи, свид. д-р С. потвърждава, че била извършила прегледа на пациента А. на 12.06.2017 г. в денят на постъпването му, когато е 5 била на работа по график. На 13.06.2017 г. не е бил извършван кардиологичен преглед от нейна страна, тъй като не е била на работа в УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД. Същата заявила, че съпътстващите заболявания на пациента, както и състоянието му към момента на извършената консултация не са били противопоказни за планираното оперативно вадене на зъби и корени, но при отчитане на повишен риск, поради което и е указано и прилагането на локална анестезия.

В резултат на извършения преглед в СПО на УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД, дежурния лекар д-р К. преценил, че състоянието на постр. А. изисква консултация с кардиолог, поради което и последният бил представен за преглед на д-р К. - дежурен лекар в Отделението по кардиология на УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД“. В 23.30 ч. на 13.06.2017 г. била извършена ехокардиография, в резултат на която д-р К. установил, че постр. А. е с напреднала сърдечна недостатъчност - тежка помпена дисфункция, сегментна патология, напреднали дегенеративни клапни промени, плеврални изливи - в ляво малък, а в дясно - голям, дилатирани (разширени) сърдечни кухини разширена долна празна вена. Препоръчал прилагане на фурантрил и наблюдение на пациента в ОАРИЛ, тъй като същият бил с влошено общо състояние и извършена по-рано през деня оперативна намеса.