Определение № 34641 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34641 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20261110107286 по описа за 2026 година

Ищецът А. Н. Ч. твърди, че на 26.08.2023 г. между нея и ответното дружество"НЕТКРЕДИТ” ООД е сключен договор за потребителски кредит № 202308260437030005 в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 1 от Договора, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 2,500 лв. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 27.03.2025 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора. Съгласно чл.4, ал.З от договора в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3420.00 лева със срок на валидност до 28.03.2025г. Съгласно чл.6, ал. 1 от Договора в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 3401.00 лв. , като начислената 1 неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл. 11, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 40.21% от главницата по кредита.

В чл. 11, ал.2 от договора е представен погасителния план към договора. Съгласно чл.11, ал.З от лв. Съгласно чл. 11 ал. 4 от Договора, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.51 % от заетата сума. Съгласно чл.11, ал.5 от договора общата сума, дължима от Кредитополучателя е в размер на 3420.00 лв.

Ищеца твърди, че е заплатила около 1917.34 евро, но не разполага с платежни документи.

Ищцовата страна инвокира недействителност на целия договор с подробни позовавания на чл. 22 от ЗПК, вр.чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.

Специално отбелязва, че размера на неустойката е следвало да бъде включен в ГПР, което не било сторено. Ищецът счита, че по този начин ответникът е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като се позовава на вътрешна и международна съдебна практика прави изводи за неравноправност в оспорения договор и заблуждаваща реклама по отношение на неговото сключване. Доколкото размера на неустойката не е включен формално в собствените параметри на потребителския кредит, то се прави извод за невъзможност да се определи реалната лихва за ден и оттам – недействителност на целия договор.

Предявени са и еветуални искове както следва:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с който моли съда да прогласи за недействителна клаузата съдържаща се в чл. 6, ал.

1 от договора. Посочва се, че краткия срок и размера на исканата гаранция прави гаранционното условие неизпълнимо, при което определената в договора неустойка става неизбежно дължима. Излагат се подробни аргументи и 2 цитати от практиката по отношение характера и приложното поле на договорната неустойка, при което се прави извод, че в случая неустоечната клауза е нищожна.

2)

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД с който моли съда да прогласи за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждащ годишен лихвен процент в размер на 40.21%. Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави, въпреки, че към датата на уговаряне размера на лихвата нямало императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва.

Противоречие с добрите нрави било самостоятелно основание за недействителност, като ищецът отново се аргументира с примери от съдебна практика.

Цитира се чл. 23 от ЗПК, гласящ, че когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 2500.00 лв./ 1278.23 евро (главницата).

Ищцата езаплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 1917.34 евро. Това означава, че при условие, че съдът прогласи процесният договор за потребителски кредит за недействителен, ищецът е надплатила 639.11 евро.

Претендира тази сума ведно със законната лихва и разноски.

Подробно се излагат аргументи защо на ищцовия адвокат се дължат възнаграждения за всеки от предявените искове и как следва да се определи размера на тези възнаграждения.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва се допустимостта на установителните искове. Оспорването е неоснователно. В хипотезата на чл. 23 ЗПК постановяването на осъдителен диспозитив пряко зависи от постановяването и на установителен диспозитив. Декларира, че ищецът злоупотребява с правото на иск, като отбелязва следното:

Между същия ищец и същия ответник в периода от март 3 месец 2026 г. са депозирани общо 10 искови молби пред Софийски районен съд с предмет прогласяване нищожността на договори за кредит/прогласяване на отделни клаузи в същи те, а именно:

1.

Гр. д. № 7451/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

2.

Гр. д. № 7440/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

3.

Гр. д. № 7449/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

4.

Гр. д. № 7302/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

5.

Гр. д. № 7733/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

6.

Гр. д. № 7735/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

7.

Гр. д. № 7438/2026 г. но описа на Софийски районен съд;

8.

Гр. д. № 7444/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

9.

Гр. д. № 7286/2026 г. по описа на Софийски районен съд;

10. Гр. д. № 7454/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Моли да бъде приложена нормата на чл. 213 ГПК и производствата пред Софийски районен съд да бъдат съединени, тъй като в настоящия случай образуването на множество дела било мотивирано не с цел да бъдат защитени законните права и интереси на ищеца, а се преследвала една нетипична за гражданския процес цел, която ответникът не конкретизира.

По отношение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция се взема следното становище 1.

На основание чл. 175 ГПК се признават следните 4 факти: сключването на 26.08.2023 г. на договор за кредит № 202308260437030005 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 2 500.00 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя.

2.

Оспорват се следните твърдения на ищеца: недействителност на договора за потребителски кредит; недействителност на клаузата по чл. 6 от договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. е чл. 26, ал. 4 ЗЗД; получаване на сумата в размер на 1 917.34 евро по процесния договор за кредит.

Излагат се следните аргументи по същество:

На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит законът е пределно ясен и непротиворечив. В случай че е налице съмнение в основателността на това твърдение, следва да се обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством 3ПK, изрично е по-сочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потре-бителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Спазени били изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 — ЗПК, според които договорът за кредит следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърденията на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на посочените по - горе изисквания, „Неткредит“ ООД счита за неоснователни.

5

Информация за размера на ГПР била налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, която се дължи от потребителя - в чл. 11, ал. 5 на договора. Следва да се вземе предвид, че ГПР се изчислява при базово допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок.

Заявява се, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следвало да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено слсд като вече заемната сума е получена от потребителя. По отношение спорните въпроси относно договорната неустойка ответната страна бланкетно се позовава на съдебни решения, без да излага свои аргументи защо договорната неустойка не следва да се включи в ГПР.

Ответното дружество моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски, ктато изрично възразява срещу размера на адвокатските възнаграждения на ищцовата страна.

В отговора на исковата морба както и в самата искова молба са отправени множество доказатгелствени искания, като ответната страна отчасти оспорва исканията на ищцовата.

На 12.05.2026г. с отделна молба ищцовата страна е посочила банкова сметка.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по искането за присъединяване на производства в първо заседание. Следва да се присъединяват само производства, заведени след настоящото и на които не е 6 даван ход в открито заседание.

УКАЗВА на ответника да вземе изрично становище по евентуално съединения иск за прогласяване недействителността на на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит.

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствената тежест и доказателствените искания в първо заседание.