Определение № 2211 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2211 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002101966 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград” ЕООД, представлявано от адвокат И., против решение № 1144 от 11.11.2024 г. по гр.д. № 1019/2024 г. по описа на Апелативен съдСофия, с което е потвърдено решение № 260000 от 09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 45/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. П., на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на допуснато нарушение на добрата медицинска практика и принципа за качество на предоставяната медицинска помощ, извършени от служители на ответника на 08.10.2012 г. при операция „Цезарово сечение“, при която е използван марлен компрес без рентгенопозитивна нишка, забравен в тялото на ищцата, което е довело до развитие на хроничен възпалителен абсцес в малкия таз и детеродната й неспособност, както и сумата от 2 711.20 лева – имуществени вреди от същия деликт, ведно с лихви и разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- касационни основания съгласно чл.281, т.3 от ГПК.

1

В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочи като такива следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото? Поддържа се противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2013г.

2. Задължен ли е съда да се мотивира защо приема или не дадено експертно заключение и какви процесуални действия следва да предприеме служебно при противоречиви експертизи за изясняване на делото от фактическа и правна страна? Поддържа противоречие с решение №132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС, решение №310/ 31.12.2019 г. по гр. д.

№ 1166/ 2019 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение №273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016г. на IV гр. отд. на ВКС.

3. Задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертни заключения във връзка с останалите доказателства, включително експертизи, които са по различни въпроси, върху отделни части от доказателствения материал, съгласно чл. 202 ГПК? Твърди се противоречие с решение № 381/2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г.о, решение № 324/ 2011 г. по гр. д. № 379/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 291/2011 г. по гр. д. № 376/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 250/2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на III г.о., решение № 65/2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. ВКС, IV г.о.

4. Следва ли да се обсъди заинтересованост на свидетел, след като съдът обосновава с неговите показания изводите си и могат ли те да се приемат за достоверни без да има мотиви, ако противоречат на писмени доказателства (оперативен протокол, в който не е документирано използването на марлей компрес тип „Микулич“ като цяло, а още повече използването на такъв с размери 26х 6.5 х 1.5 см.)? Поддържа се противоречие с решение № 700/2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 381/2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г.о.

5. При преценка за съществуването на причинно-следствена връзка между деянието и вредата въззивният съд, трябва ли да съобрази всички доказателства (в това число заключения по изготвени СМЕ, върху всички или 2 част от доказателствата по делото) събрани по делото или може да се позове само на част от тях (изготвени само върху част от доказателствата по делото) и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието? Твърди се, че решението противоречи на ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/29.01.2013г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

6. Следва ли въззивният съд да съобрази и представените медицински документи, както и действието и бездействието на ищцата при определяне на размера на обезщетение за претърпените неимуществени вреди? Поддържа се противоречие с т. 7 от Постановление № 17/1963г. на Пленума на Върховния съд на РБ.

7. При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди - телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да се прави подробен анализ, както и следва ли да разгледа релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат? Твърди се противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11).

8. Въз основа на какви факти следва се определи началната момент, от който започва да тече погасителната давност по отношение на претендираното вземане?

Ответникът по касация Т. И. П., представлявана от адвокат С. от САК, депозира писмен отговор на касационната жалба, в които възразява, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Възразява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение по делото по реда на чл.38 от ЗА.

Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 2 711.20 лева и следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част, а производството пред настоящата инстанция следва да бъде частично прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно 3 обжалване. В настоящия случай цената на предявения облигационен иск е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.

В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Между страните не е спорно, че ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба медицински интервенции, операции, прегледи, изследвания и хоспитализации, като тези факти се установяват и от представената по делото медицинска документация. Не се оспорва също така, че непосредствените медицински дейности, от лошото изпълнение на което се твърди да са настъпили вредите, са били осъществени от лице - лекар, който е служител на ответника.

Въззивната инстанция е обсъдила приетите по делото съдебно медицински експертизи. От първата такава, изготвена от вещото лице И. и дадените обяснения в открито съдебно заседание съдът е установил, че през 2012 г. в ответната болница на ищцата е извършена оперативна интервенция – цезарово сечение, като преди това, през 2010 г., в същата болница й е извършена апендектомия. Установил е, че при цезаровото сечение стандартно се използват 10 броя марлени компреси тип „Микулич“ /памучна марля с бял, син или зелен цвят/, 4, 6, 8 или 16 дипли, със стандартни размери 40х40 см, 45х45 см и 50х50 см, като се поставят в двата канта на коремната кухина /между матката и коремната кухина в ляво и дясно/. Според вещото лице тези компреси следва да се преброят в началото и в края на операцията от операционната акушерка и оператора, което обстоятелство задължително се вписва в медицинската документация. Съдът е посочил, че според вещото лице при апендектомия по стандарт не се използват марлени компреси – ползват се само при спешност, например при кървене. Според вещото лице не 4 може да се определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата, тъй като той бил открит на нетипично място – между париеталния перитониум и фасция на правите коремни мускули, а и размерите му били нестандартни 26 х 6.5 х 1.5 см. Съгласно заключението най-честата клинична проява при забравено текстилно тяло /текстилиум/ в пациент е образуването на тумор в коремната кухина с или без признаци на възпаление. Поради склонността на организма да ограничава възпалителния процес обичайно се наблюдава форма на локален перитонит – абсцес. Според експерта по съседство този процес може да бъде предаден на фалопиевите тръби, които могат да бъдат възпалени и по други причини- например хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход. Според вещото лице обикновено инфекцията засяга и разположения в близост яйчник – салпингоофорит или аднексит. Инфекцията възниква в гениталния апарат на жената и се разпространява асцендентално от влагалището и матката към маточните тръби и яйчниците. Това става или чрез лимфната система или интраканаликуларно /преминавайки през маточната кухина към лумена на маточните тръби/. Продължителното престояване на чуждо тяло в организма води до псевдотуморни усложнения и създава диагностични и лечебни трудности. Липсата на специфични рентгенологични и ехографски белези по текстилиума затруднява предоперативната диагностика, а наличието на рентгенопозитивни маркери върху марлята би снижило значително честотата на тази ятрогения. Според експерта всяко възпаление от какъвто и да е произход на маточните тръби е причина за стерилитет и инфертилитет, като след отстраняването им невъзможността на ищцата да забременее по естествен път е дефинитивна. Вещото лице твърди, че не е в състояние да определи колко пъти е извършвана хирургическа интервенция на корема на ищцата, интензитета и продължителността на болките, които тя е търпяла във връзка с намерената в тялото й марля. Съгласно заключението представените от ищцата 7 броя фактури касаят разходи, свързани с диагностицирането и лечението на ищцата. От повторната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Д. и А. се устоновява, че намереният в тялото на ищцата през 2019 г. марлен компрес е именно от цезаровото сечение, извършено през 2012 година. Този извод експертите извеждат отчитайки броя на операциите /апендектомията и цезаровото сечение/, извършени преди 2019 г., характера на апендектомията, при стандартното изпълнение на която не се 5 налага използването на компрес от типа, който е намерен в тялото на ищцата през 2019 г., както и локализацията на намерения компрес – срединна, пред матката и над пикочния мехур, която изключва извод да е именно от извършената през 2010 г. апендектомия. Вещите лица установяват, че причина за възпалението в коремната кухина на ищцата не е забравеният марлен компрес, като за да обосноват този извод, вещите лица сочат, че компресът е намерен извън обвивката на коремната кухина, а инфекцията на фалопиевите твъби е интраперитонеална /в кухината/, както и че женският корем е „отворен“ от външната среда към перитонеалната кухина чрез фалопиевите тръби и оттам често възникват инфекции, каквито са констатирани и при ищцата. Възпалението е настъпило възходящо по фалопиевите тръби, които при остраняването им са били с дилатирани и деформирани лумени, изпълнени с гноен ексудат, с образуването на малко-тазов абсцез, ограничен от страствания, а не от компреса. Според вещите лица забравянето на компреса несъмнено противоречи на добрата медицинска практика. Дават заключение, че понастоящем здравето на ищцата е възстановено, но по естествен път тя не може да забременее, като възможността за водене на полов живот не е променена. Болките, които е търпяла, са били от умерени до интензивни - особено интензивни преди проведеното през 2019 г. оперативно лечение, като са били остри през първите 10 дни от двумесечния възстановителен процес. От заключението към повторната комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещите лица А., Г. и Д. се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между забравения марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси в коремната й кухина и малкия таз, хронифицирани след проведените терапевтични мерки с антибиотично лечение, предотвратило високата вероятност от смъртен изход. Според вещите лица доказаните възпалителни промени у ищцата са тип „чуждо тяло“, причинени от забравения марлен компрес при оперативното й родоразширение. Този марлен компрес е довел и до възпаление на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което обуславя невъзможността на ищцата да забременее по естествен път. Вещите лица дават заключение, че чуждото тяло е предизвикало болезненост, както и тежест, подуване ниско долу в коремната област. Периодът от около една година, в който ищцата не е имала оплаквания, вещите лице обясняват с масираната многоспектърна антибиотична терапия, която й е била прилагана. Според експертите 6 забравеното чуждо тяло в коремната кухина е довело до тежки животозастрашаващи усложнения на здравето на ищцата и са наложили допълнителни и продължителни лечения за остър салпингит и оофорит, двустранен пиосалпинкс, абсцес на коремната кухина и фистула на пикочния мехур. Според вещите лица тези гнойни усложнения са единствено и категорично резултат от забравения марлен компрес, довел до гноен процес в малкия таз и коремната кухина, причинили постоянно общо разстройство на здрането на ищцата, опасно за живота й. Тази експретиза опровергава заключението на вещите лица Д. и А., че разположението на забравения марлен компрес извън перитонеалната кухина, в която е абсцесът, изключва крайния извод, че този забравен компрес е основната за възпалителния процес у ищцата. Този извод обосновават, че макар анатомично матката да е извън перитониалната кухина, при цезаровото сечение се „преминава“ през тази кухина, тя се срязва, за да се достигне матката. Според експертите това е и причината абсцесът да остане извън перитонеалната кухина. Категорично основната причина за възпалението е чуждото тяло, като констатираните периодични инфекции с генитален произход се наслагват върху първопричината като допълнителен фактор. Свойство на човешкия организъм е да капсулира чуждото тяло, което причинява абсцес, докато не се отстрани.