Решение № 328 от 28.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Плевен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430201004 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-0938-000527 от 01.03.2024г., на *** Група в ОДМВР гр. Плевен, Сектор Пътна полиция град Плевен на Б. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. *** на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал.2 пр.

1 ЗАНН е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди в своята жалба, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като е нарушен материалният закон от АНО и поконкретно чл. 53, ал.1 ЗАНН. Посочва, че АНО не е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с процесното ПТП, не е спазил изискванията на чл.

54, ал.2 ЗАНН, не са взети предвид обясненията, дадени от него. Навежда подробни съображения, според които описаното в протокол от 15.02.2024г. нарушение, на база на който е съставен АУАН GA 1207263/15.02.2024г., не отговарял на действителността, доколкото в подаденото възражение жалбоподателят обяснил причината за ПТП – появата на диво животно на пътя, натискане от страна на водача на спирачките, навлизането на транспортното средство в крайпътния банкет, в резултат на което най – вероятно се е скъсал протекторът на гумата.

Излага аргумент, че в пътния участък – третокласен път 3501 Гривица – Плевен, при км. 26 няма поставен предвидения от закона пътен знак А22 „Възможна е поява на диви животни“ и липсата на такъв пътен знак изключвал неговата вина, че не го е спазил и не е съобразил скоростта си с възможна поява на такива.

1

Моли да бъде анализирана обстойно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП от съда. Твърди, че е съдействал на органите на полицията, съгласил се е на тест за алкохол и иска прилагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Тя се явява основателна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган- *** група в ОДМВР- Плевен, Сектор „Пътна полиция“ гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се лично.

Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на 15.02.2024 против жалбоподателя затова, че на същата дата в 13:00 часа на третокласен път 3501 (Гривица-Плевен) – Згалево - Пордим- Одърне- Каменец- Летница, километър 26, с посока на движение към *** като водач на товарен автомобил „***“ , с посочен регистрационен номер, собственост на „***“ ЕООД. Водачът, при движение по прав пътен участък, не съобразил скоростта си на движение, получил техническа неизправност(протекторът на предна дясна гума се отделил), изгубил контрол над товарния автомобил, излязъл вдясно частично от пътното платно по посока на движението и се ударил в крайпътно дърво, с което реализирал ПТП с материални щети по автомобила.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление.

АУАН има следните функции: констатираща, обвинителна и сезираща.

За да се приеме, че АУАН е законосъобразно съставен и е годен да прояви трите си функции в производството, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице в присъствието на свидетели, е необходимо още да съдържа минимума реквизити, посочени в чл. 42 ЗАНН. Актосъставителят и свидетелят не са очевидци на нарушението, тъй като са се отзовали на подаден сигнал. Те са констатирали излязъл от пътя товарен автомобил със скъсана предна дясна гума. В показанията си твърдят, че нарушителят е карал с несъобразена скорост и поради тази причина спукал гума. АУАН е съставен, понеже това било нарушение. Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачът следва да съобразява скоростта, без 2 обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с кои фактори не е била съобразена – дали с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Налице е неяснота относно механизма на ПТП.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена административна санкция на жалбоподателя, предвижда глоба в размер 200 лв. за този, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. От показанията на разпитания актосъставител и свидетел е установено, че е получен сигнал за настъпило ПТП. При посещение на място са констатирали товарен автомобил - млековоз, който бил извън дясната част на платното за движение на пътя между населените места Одърне и Каменец.

Административно нарушение е дефинирано в чл. 6 ЗАНН- това деяние(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Чл. 7 казва, че деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а чл. 11 ЗАНН препраща към общата част на НК по въпросите на вината и др. В НК са предвидени и изключващи вината обстоятелства.

Вината е изразеното в умисъл или непредпазливост психично отношение на дееца към извършеното от него деяние и общественоопасните последици.

Това налага да се разгледа едно от изключващите вината обстоятелстваслучайното деяние по чл. 15 НК. Според текста на чл. 15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

В доктрината и съдебната практика се приема, че случайното деяние е обратната страна на непредпазливото деяние. Когато деецът не е бил длъжен или в конкретната ситуация не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието, то същото не е виновно.

В случая няма данни АНО да е предприел действия, насочени към това да установи с каква скорост е управлявал жалбоподателят, а АНО, носейки тежестта на доказване и въз основа на принципа на служебното начало, според който органът може и трябва по свой почин да събира доказателства, е трябвало да го направи. Остава недоказана и причината, която според наказващия орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена скорост. В случая се поставя въпросът: деецът с каква скорост се е движел, тъй като в случай, че е управлявал съобразно предвидената в закона скорост, то ще е налице случайно деяние, но ако движението е било с превишена скорост, 3 случайното деяние е неприложимо, защото ще е налице виновно поведение от страна на нарушителя. В Р. 767-91-I ВС приема, „че непредпазливото деяние по чл. 11,ал. 3, пр. 1 и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен ,нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Точното тълкуване на правната норма на чл.

15 НК означава, че деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е могъл да ги предотврати. Според съда, точно такъв е и конкретният случай. Разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител М. Г. и свидетел П. М. са категорични, че при пристигане на мястото на ПТП-то са констатирали наличие на протектор от гума, както и, че причината за ПТП-то е спукана гума.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение.

Липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Относно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно Решение по КАНД № 256/2023г. по описа на Административен съд гр.Плевен: „ Те се състоят в непълното излагане на обстоятелствата по осъществяване на деянието, описано в АУАН и НП, което е неизпълнение от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган в пълен обем на задълженията им по чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При излагане на обстоятелствата относно нарушението на посочената разпоредба актосъставителят в

АУАН и административнонаказващият орган в НП не са изложили съществени такива, които са от значение за съставомерността на административното нарушение откъм обективната му страна. Това е така, тъй като не става ясно при какви фактически обстоятелства се е осъществило самото нарушение. Не е изяснено защо административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Единственото, което е посочено и в двата санкционни акта е, че водачът е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Без да е посочено кои конкретно са тези пътни условия, с които водачът не е съобразил избраната от него скоростдали не се е съобразил с атмосферните условия и какви са били те конкретно в 4 процесния интервал от време-валежи, мъгла, особености на релефа на местността или пътния участък и какви са те, интензивността на движениедали е имало засилен трафик или не, какви са били условията на видимостдали е в светлата или в тъмната част на денонощието, имало ли е препятствия пред видимостта, дали метеорологичните условия са затруднявали видимостта на пътя, състоянието на превозното средство, с което се е движил, и т.н. Нито един от тези фактори в конкретика АНО не е посочил в НП, а само общо е приел, че водачът не се е съобразил с „пътните условия“. Ако в НП беше посочено какви са били конкретните условия на пътя, времето, автомобила, релефа или други, с които не се е съобразил водачът, би могло обективно да се прецени съобразена ли е била скоростта на движение на управлявания от Д. автомобил с тях или не. Така се ограничава възможността нарушителя да разбере за какво точно е санкциониран и се създава пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта на движение да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост, интензивността на движение и с други обстоятелства, за да спре водачът пред видимо препятствие или пред създадена опасност за движението. В тази връзка следва да се посочи, че скоростта не е факт, от който просто да се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и доказване. В случая обстоятелствата, съдържащи се и в АУАН, и в НП, не се явяват достатъчни за обосноваване на отговорността на водача. Липсва изобщо установяване и посочване дори на приблизителната скорост на автомобила, управляван от наказания водач, едва след което може да се прави преценка дали същата е била съобразена с описаните в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП условия или не.