Решение № 5 от 12.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливница, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20231890100011 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК, и частичен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от Х. Г. А., ЕГН **********, чрез адв.

М. и Й. от САК, срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ........, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор за предоставяне на гаранция № 4304607 от 02.11.2021 г. е нищожен, евентуално, че отделни негови клаузи са нищожни, и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лв. (част от общо 250 лева), представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен договор, ведно със законната лихва от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4304607, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 500 лева, със седмична вноска, без посочен лихвен процент. В чл. 4 от договора било уговорено задължението за връщане на предоставената в заем сума да бъде обезпечено с гарант – две физически лица, поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция. На същата дата страните са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4304607, по силата на който ответното дружество е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. Въз основа на този договор ищецът се задължил да заплати на дружеството-гарант възнаграждение, разсрочено заедно с месечната вноска по кредита, като е следвало да предоставя дължимите суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на пълномощник на ответното дружество да събира в негова полза сумите. Изложено е, че 1 кредитът е погасен изцяло.

Ищецът сочи, че след като по своите характеристики договорът за заем представлява договор за потребителски кредит с оглед качеството на заемодателя на небанкова финансова институция и качеството на заемополучателя на физическо лице, то и договорът за поръчителство, като акцесорен, по своя характер представлява договор за потребителски кредит и съществуването му е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. В тази връзка счита, че двете правоотношения следва да се разглеждат заедно, като се има предвид, че дружествата са свързани, видно от ТР към АВп.

Изтъква, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и доколкото липсата на тези императивни изисквания води до настъпването на недействителност, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Заявява, че посочената клауза за обезпечение в сключения договор за паричен заем е неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране . Още повече, че така поставените изисквания към предоставяното обезпечение са неизпълними от длъжника и по този начин кредиторът го насочва към единствената форма на обезпечение – договор за поръчителство със свързано дружество.

Заявява, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено към ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, защото в него не е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а именно всички разходи по кредита, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии. Това води до невъзможност потребителят да разбере по какъв начин е формиран ГПР.

На следващо място счита, че сам по себе си договор за предоставяне на поръчителство № 4304607 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество е било прехвърлено към другото.

Счита за нищожен договорът за поръчителство, тъй като в полза на кредитора съгл. чл. 138 ЗЗД се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая.

Твърди, че основен предмет на дейност на ответника са гаранционни сделки, а печалбата му от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, като в случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради това договорът следва да се прогласи за нищожен поради и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговаря 2 възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Aceт Мениджмънт“ АД. Процесният договор е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Това поражда правния интерес от предявяване на исковете .

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е представило писмен отговор, с който на първо място поддържа, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес и недопустимо съединяване на установителен иск с осъдителен, поради което моли съдът да прекрати производството в частта по предявения установителен иск.

По същество излага съображения за неоснователност на исковете. Заявява, че не е правоприемник на „Изи Aceт Мениджмънт“ АД и е с различен предмет на дейност. Счита, че договорът за поръчителство не може да се приеме за нищожен, тъй като длъжникът остава задължен за чистата стойност на кредита. Поддържа, че е неоснователно твърдението, че не се предоставя услуга, тъй като дружеството се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя. Доколкото процесният договор е сключен на принципа на свободното договаряне за този вид сделки, то не е налице противоречие на добрите нрави.

Ответникът посочва, че престациите са еквивалентни, тъй като е поел задължение, което изпълнява, сключвайки процесния договор за поръчителство и се е задължил да отговаря солидарно с цялото си имущество за задължението. Твърди, че възнаграждението е определено съобразно риска, който се носи и ако длъжникът не е бил съгласен с него – то не би сключил договорът изобщо. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

Третото лице - помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД на страната на ищеца оспорва исковете.

В първото по делото заседание е допуснато изменение на осъдителния иск до размера от 158.64 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото договор за паричен заем № 4304607 от 02.11.2021 г. се установява, че между ищцата Х. А., в качеството й на заемател, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ “ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ “ АД е предоставило на ищцата сума в размер на 500 лв., която ищата се задължила да върне в срок от 12 седмици, на 12 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 43, 78 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40, 00% и годишен процент на разходите от 46, 62 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, 3 сключен със заемодателя; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години и др.; 2) банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 /525,36 лева/ със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, установява се по делото, че на 19.11.2020 г. между ищцата, в качеството и на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се е задължил да сключи договор за предоставяне на гаранция с “Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител - потребителя, с цел обезпечаване на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, за поемане на описаните по - горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 158, 64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 13, 22 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за предоставяне на гаранция общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 158. 64 лв.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит - 500 лв. и общо изплатената от ищцата сума по кредита - 684.00 лв., годишният процент на разходите, но включвайки в него и заплатената сума по договора за поръчителство-158.64 лева, в този случай е в размер на 1294.90 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.