Решение № 4 от 03.01.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№4 гр. , 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ил. Ш. при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Стефан Ил. Ш. Административно наказателно дело № 20231220200087 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба подадена от Г. К. К., ЕГН: ********** от гр.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ул. УЛ........., № ......, вх....... , ет....... , ап. ........ против Наказателно постановление №........... издадено на ......г. от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР БЛАГОЕВГРАД , РУ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Иска се отмяната на същото като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е налице надоказаност на нарушенията.

Наказващият орган с писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура, ТО гр. Гоце Делчев не взема отношение по същата.

Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема за доказани следните относими факти:

С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания – на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5. от ЗДвП глоба в размер на .....лв. и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП - глоба в размер на ........лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Наказанията са наложени съответно за нарушения по чл.25 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.З, б.В от ЗДвП заключаващи се в това, че на......... г. около 18:00 часа, в ГР.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 1 на ....... като Водач на лек автомобил, ........., Е..........., БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ЗА ТОВА, ЧЕ НА .........Г, ОКОЛО 18.00 ЧАСА В ГР.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ НА УЛ."......." УПРАВЛЯВА ЛЕК

АВТОМОБИЛ МАРКА ........ С РЕГ №........., СОБСТВЕНОСТ НА К. Х. К. ИЗВЪРШВА

НЕПРАВИЛНА МАНЕВРА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ РЕДА НА ПАРКИРАНЕ НА ППС ЗА

ВКЛЮЧВАНЕ В ДВИЖЕНИЕТО НЕ ПРОПУСКА МИНАВАЩИЯ ПОКРАЙ НЕГО ЛЕК

АВТОМОБИЛ МАРКА ........ С РЕГ.№Е......., СОБСТВЕНОСТ НА Л. И. Г. СБЛЪСКВАТ СЕ И

ДОПУСКАТ ПТП С МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ. КАТО УЧАСТНИК В ПТП-ТО НАПУСКА

МЕСТОПРОИШЕСТВИЕТО, БЕЗ ДА УВЕДОМИ СЪОТВЕТНАТА СЛУЖБА ЗА КОНТРОЛ НА

МВР НА ТЕРИТОРИЯТА НА КОЯТО Е НАСТЪПИЛО ПРОИШЕСТВИЕТО., е извършил: 1.

ПРЕДПРИЕМАЙКИ МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В

ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ.ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.25 ал. 1 от ЗДвП; 2. ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ, КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА

УКАЗАНИЯТА Й., с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП.“.

Свидетелят Б. е служител на наказващия орган. Същият бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП на мястото посочено в НП на ........г. Там установил само свид. К., който обяснил, че е настъпило ПТП между управляван от него лек автомобил марка ......, модел ..... и управлявания от жалбоподателя К. лек автомобил марка ....... Последният не бил на мястото на ПТП-то. Било разговаряно с двамата водачи, като същите описват сходен механизъм за настъпване на удара между двата автомобила. Всеки от тях обаче счита, че виновен за това е другият водач. Жалбоподателят твърди, че бил паркирал отдясно и се приготвял да потегли, като бил дал ляв мигач. В този момент отзад от лявата му страна дошъл автомобилът управляван от свидетеля К., който бил тръгнал да паркира пред автомобила на жалбоподателя. При движението му надясно между двата автомобила настъпил удар. Според жалбоподателя същият бил резултат изцяло от поведението на свидетеля, тъй като той самият в този момент още не бил потеглил. К. от своя страна твърди, че докато преминавал покрай спрелия автомобил чийто водач бил жалбоподателят, същият внезапно потеглил и при движението си напред и наляво ударил управлявания от него автомобил. Разпитана е по делото съпругата на жалбоподателя, която е било до него в автомобила. Същата подкрепя тезата на съпруга си. Свид. Ч. към момента на настъпването на произшествието е работела в близкия магазин. В момента на удара била пред магазина и разговаряла с възрастна жена. Чула удара и видяла автомобилите, между които станал същия, но не може да каже дали към момента на удара автомобилът управляван от жалбоподателя вече е бил потеглил. С оглед на това съдът приема, че по делото не са налице достатъчно доказателства, които да подкрепят по несъмнен начин едната от двете тези за причините, поради които е настъпило ПТП. Свид. К. е категоричен, че по неговия автомобил е имало щети. Същият слязъл от автомобила си и попитал жалбоподателя защо го е ударил. Последният му отговорил, че той го е ударил, при което свидетелят му казал, че ще извика полиция. Тръгнал към дома си, за да си вземе телефона и да се обади на КАТ. Обадил се, но като слязъл долу жалбоподателят си бил тръгнал. Същият твърди, че изчакал известно време и си тръгнал. След около половин час отишъл в РУП да подаде жалба. Там бил съставен приложения по делото акт за установяване на административно нарушение. Макар в същия да е отразено, че е съставен в присъствието на жалбоподателя, от неговите обяснения и от показанията на свид. К. е видно, 2 че това е станало преди същия да отиде в КАТ. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля и след това подписан от него и от актосъставителя. След това, когато жалбоподателят дошъл, актът бил подписан и от него.

Тези факти се установяват от всички доказателства по делото. Същите са ясни и непротиворечиви, поради което не се налага обстоен анализ и съпоставка.

При така установеното съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е подадена от наказаното по административен ред лице в определения от закона срок, поради което следва да бъде разгледана като допустима.

Разгледана по същество съдът намери същата за частично основателна по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, първото наказание е наложено за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В случая в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено е посочено, че водачът предприема маневра излизане от реда на паркираните превозни средства, при която не пропуска минаващия покрай него лек автомобил марка Форд Мондео, сблъскват се и допуска ПТП с материални щети. Както бе посочено по-горе, излизането от реда на паркираните автомобил от страна на жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е доказано дали в момента на удара управляваният от него автомобил е бил потеглил. С оглед на това обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.

Второто нарушение е за това, че жалбоподателят „ КАТО УЧАСТНИК В ПТП-ТО НАПУСКА МЕСТОПРОИШЕСТВИЕТО, БЕЗ ДА УВЕДОМИ СЪОТВЕТНАТА СЛУЖБА ЗА

КОНТРОЛ НА МВР НА ТЕРИТОРИЯТА НА КОЯТО Е НАСТЪПИЛО ПРОИШЕСТВИЕТО., е извършил:…ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ, КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА

УКАЗАНИЯТА Й., с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП “.

Тази разпоредба задължава всеки водач на МПС участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без 3 да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените му указания. В настоящия случай е имало имуществени вреди поне по единия автомобил, видно от показанията на свидетеля К., и между водачите не е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП-то. С оглед на това и двамата водачи са били длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Жалбоподателят не е изпълнил тези си задължения, без да има никаква основателна причина за това. С оглед на това съдът приема, че същият е осъществил състава на горното нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна същият е осъществил елементите от състава на нарушението, както бе посочено по-горе.

Нарушението е извършено при пряк умисъл доколкото жалбоподателят е бил наясно с това, че е станало ПТП, при което има удар между двата автомобила и има имуществени вреди. Видно от разговора проведен между него и другия водач, двамата са имали спор относно причината за настъпването на произшествието и жалбоподателят е съзнавал липсата на съгласие относно обстоятелствата свързани с последното. Казано му е било от другия водач да изчака пристигането на органите на МВР, а и това му е било известно, с оглед на обстоятелството че същият е бил правоспособен водач на МПС. Въпреки това същия е напуснал местопроизшествието.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя. По този въпрос свидетелят К., който е присъствал при съставянето на последния е категоричен. Не са били налице предвидените в ЗАНН предпоставки за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, а и това обстоятелство изобщо не е посочено в акта. След съставянето му последният бил надлежно връчен на жалбоподателя, който посочил, че ще направи възражения в НП. Очевидно, че със съставянето на акта по този начин са допуснати нарушения, които обаче в случая съдът намира за несъществени. Това е така, тъй като в резултат на същите не се е стигнало до съществено засягане на правото на защита на жалбоподателя пред наказващия орган. АУАН му е бил надлежно предявен непосредствено след съставянето му и той е имал възможност да упражни правата си пред наказващия орган.

Посочил е че ще направи възражения след НП, както и е сторил впоследствие.

С оглед на това съдът намира, че допуснатото нарушение относно съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са били налице условията за това, в случая не е основание за отмяна на обжалваното НП.

Следва да се посочи, че случаят не може да бъде определен като маловажен и съответно – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият разкрива обичайна степен на обществена опасност за нарушенията от 4 този вид.

За това нарушение разпоредбата на чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. С обжалваното НП случая наказанията са наложени над определените в закона минимуми, без да са изложени съображения за това. С оглед липсата на данни за други нарушения по ЗДвП извършени от водача и липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед сравнително ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение, съдът намира, че тези наказания следва да бъдат намалени за определените от закона минимуми.

Направено е от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и са представени доказателства за заплатен такъв в размер на......лв. По силата на разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.