Решение № 1 от 02.01.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е № 1

02.01.2019г.,град Пазарджик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,в открито съдебно заседание проведено на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета , в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА при участието на секретаря Величка Новакова и в присъствието на прокурора Стефан Янев , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№509 по описа за 2018г. ,за да се произнесе, взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.4 във връзка с чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Прокуратурата на Република

България ищецът Г. Н.С. твърди, че на 26 август 2010г. представител на „Деливъри“ АД е подал жалба срещу него,в която сочи, че е присвоил стока-цигари и пари от фирмата,по повод която жалба е извършена проверка и на 25.10.2010г. било образувано ДП № 1371 по описа на РУП Пазарджик за 2010г.На 14.02.2011г.била изпратена призовка до ищеца като обвиняем,без повдигнато обвинение.На 31.10.2011г.ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП 1371/2010г. за престъпление по чл.201, ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК за присвояване на цигари и пари на обща стойност 7874.77 лева от „Деливъри“ АД Пазарджик и „Табак Трейдинг Парнтър“ ООД.Наложена му била мярка за неотклонение „подписка“.

Бил внесен обвинителен акт в съда за посочените по-горе престъпления с твърдения,че в периода 30.09.2008г.–30.07.2010г.при условия на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице е присвоил пари и вещи на обща стойност, посочена по-горе.

Образувано било НОХД №2114/2011г.на ПРС,по което са проведени седем заседания.С присъда от 26.11.2012г.ищецът бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и осъден с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година,при условията на чл.66 от НК за срок от три години, като мярката за неотклонение „подписка“ била отменена.

Ищецът обжалвал така постановената присъда, която обаче била потвърдена от ПОС с Решение от 20.02.2013г.по ВНОХД №2/2013г.Последвало искане за възобновяване на НП от 16.08.2013г. Образувано било КНОХД № 1808 по описа на ВКС за 2013г., ІІ-ро наказателно отделение.

Молбата за възстановяване била уважена с решение от 18.11.2013г. и делото върнато в Пазарджишки окръжен съд.

Било образувано ВНОХД 557/2013г.и с решение от 24.01.2014г.била отменена постановената от ОС Пазарджик присъда по НОХД№214/2013г. Делото било върнато на РП Пазарджик за отстраняване на съществени процесуални нарушения,ограничили правото на защита на подсъдимия.

На

17.02.2014г.ищецът отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство, за престъпление по чл. 201, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за същата сума, с наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Прокуратурата отказала събиране на доказателства по чл.107 от НПК.Внесен бил нов обвинителен акт за същите престъпления и квалификации.Образувано било НОХД №350 по описа на ПРС за 2014г.С присъда от 28.01.2015г. ищецът отново бил признат за виновен.Наложено му било същото наказание,като при първоначално постановената присъда.Присъдата била обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД №135/2014г. по описа на ПОС. Проведени били три съдебни заседания, събрани били доказателства, които доказали неоснователността на обвинението.

С присъда от 05.11.2015г. по ВНОХД

135/2014г. на ОС Пазарджик присъдата на РС Пазарджик била отменена и ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Прокуратурата депозирала протест против така постановената присъда на ОС и било образувано наказателно дело № 87 по описа на ВКС, I-во наказателно отделение за 2016г. С решение от 03.08.2016г. ВКС постановил решение, с което била потвърдена оправдателната присъда.

По този начин в периода 31.10.2011г. до

03.08.2016г.срещу ищеца е налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление,за което е оправдан, поради което същият счита, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата на Република България,повдигнала и поддържала обвинението срещу С..

С оглед продължителността на наказателното преследване на ищеца за период повече от

4 години и 9 месеца и причинените му неимуществени вреди, същият претендира обезщетение от прокуратурата на Р. България в размер на 100000 лева.

Изложени са обстоятелства относно претърпените от него вреди от накърненото му лично име, чест, достойнство и авторитет в обществото.

Посочено е,че поради влизане в сила на осъдителната присъда дружество „Деливъри“ АД се снабдило с изпълнителен лист и образувано изпълнително дело против ищеца,по което били извършени изпълнителни действия,които довели до допълнителни стресови състояния, страх, унижение и несигурност, във възможността да упражнява правото на труд, както и да се грижи и осигурява семейството си на бъдещо собствено семейство.

Изложени са обстоятелства за неудобството, което ищеца е изпитвал предвид обществената си известност и тази на роднините си в малък град като П. затова, че загубил работата си в следствие на повдигнатите срещу него обвинения, че професионализма му бил напълно компрометиран.

Никой не искал да сключи трудов договор с него при положение, че е обвиняем за длъжностно присвояване. Фактът, че е обвиняем станал известен не само в гр. П., но и в гр. П., където ищецът се опитал да си търси работа.Наказателното преследване причинило вътрешен, психологически и здравословен срив.

Изпитвал непрекъснато чувство на неудобство сред близките,съседите и приятелите си.Изпитвал терзания,че авторитетът му на уважавана личност бил напълно сринат. Налагало се да приема препарати на билкова основа със седативно действие, които му помагали да преодолява стреса на който бил подложен.Негативните последици от наказателния процес не са отшумели и към момента, както се твърди в исковата молба, поради което ищецът все още продължава да пребивава в чужбина, където заминал и намерил работа.

Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

Постъпил е отговор от Окръжна прокуратура в срока по чл. 131 от ГПК.

Становището на прокуратурата е,че предявеният иск е допустим и неоснователен.

Твърди се, че не са доказани твърденията на ищеца относно проведеното по отношение на него наказателно преследване.

В отговора се поддържа, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба за реално претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение.

Иска се оспорва и по размер с твърдение, че така претендираното обезщетение от 100000.00 лева е завишено, не съответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания от неимуществен характер и не е съобразено със икономическия стандарт на живота в страната.

Пазарджишкият окръжен съд,като съобрази и анализира събраните в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе взе предвид следното:

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните наказателни дела: първоначално образуваното НОХД №2114/2011г.на ПРС,ВНОХД №2/2013г.на ПОС,НОХД №1808/2013г.на ВКС,ІІ н.о., НОХД ,ВНОХД №557/2013г. на ПОС, №350/2014г.на ПРС ,ВНОХД №135/2015г.и НОХД №87/2016г.на ВКС.

Съдът приема за безспорно установена изложената в исковата молба фактическа обстановка относно проведеното по отношение на ищеца наказателна преследване.

От материалите по цитираните наказателни дела и приложената към първоначално образуваното НОХД №2114/2011г.на ПРС преписка по ДП №1371/2010г.се установява,че ДП е образувано по жалба на М.Б. М. от гр.П. като управител на „Деливъри Пазарджик“ АД,депозирана на 26.08.2010г. На

14.02.2011г.била изпратена призовка до ищеца като обвиняем,без повдигнато обвинение.На 31.10.2011г.ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП 1371/2010г. за престъпление по чл.201, ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК за присвояване на цигари и пари на обща стойност 7874.77 лева от „Деливъри“ АД Пазарджик и „Табак Трейдинг Парнтър“ ООД.Наложена му била мярка за неотклонение „подписка“.

Бил внесен обвинителен акт в съда за посочените по-горе престъпления с твърдения,че в периода 30.09.2008г.–30.07.2010г.при условия на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице е присвоил пари и вещи на обща стойност, посочена по-горе.

Образувано било НОХД №2114/2011г.на ПРС,по което са проведени седем заседания.С присъда от 26.11.2012г.ищецът бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и осъден с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година,при условията на чл.66 от НК за срок от три години, като мярката за неотклонение „подписка“ била отменена.

Ищецът обжалвал така постановената присъда, която обаче била потвърдена от ПОС с Решение от 20.02.2013г.по ВНОХД №2/2013г.Последвало искане за възобновяване на НП от 16.08.2013г.Образувано било КНОХД № 1808 по описа на ВКС за 2013г.,ІІ-ро наказателно отделение.Молбата за възстановяване била уважена с решение от 18.11.2013г.и делото върнато в Пазарджишки окръжен съд.

Било образувано ВНОХД 557/2013г.и с решение от 24.01.2014г.била отменена постановената от ОС Пазарджик присъда по НОХД№214/2013г. Делото било върнато на РП Пазарджик за отстраняване на съществени процесуални нарушения,ограничили правото на защита на подсъдимия.

На

17.02.2014г.ищецът отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство, за престъпление по чл. 201, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за същата сума, с наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Прокуратурата отказала събиране на доказателства по чл.107 от НПК,което се установява от находящото се в ДП,л.74, Постановление на ВКП от 08.01.2014г.,с което е потвърдено постановление на АП Пловдив от 10.10.2014г.,с което е потвърдено Постановление на ОП Пазарджик от 15.08.2013г.,с което пък е било потвърдено Постановление на РП Пазарджик от 11.06.2013г.за отказ за образуване на досъдебно производство по жалбата на адв.А. П.-защитник на ищеца в наказателното производство,с твърдения за извършени престъпления от общ характер на чл.308,чл.310,чл.282 и чл.290 от НК.

Внесен бил нов обвинителен акт за същите престъпления и квалификации.Образувано било НОХД №350 по описа на ПРС за 2014г.С присъда от 28.01.2015г.ищецът отново бил признат за виновен.Наложено му било същото наказание,като при първоначално постановената присъда.Присъдата била обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД №135/2014г. по описа на ПОС. Проведени били три съдебни заседания, събрани били доказателства, които доказали неоснователността на обвинението.

С присъда от 05.11.2015г. по ВНОХД

135/2014г. на ОС Пазарджик присъдата на РС Пазарджик била отменена и ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Прокуратурата депозирала протест против така постановената присъда на ОС и било образувано наказателно дело № 87 по описа на ВКС, I-во наказателно отделение за 2016г. С решение от 03.08.2016г. ВКС постановил решение, с което била потвърдена оправдателната присъда.

За установяване на вида, характера, естеството и продължителността, както и интензитета на търпяните от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление,за което впоследствие е оправдан,са допуснати до разпит и разпитани трима свидетели, които са очевидци на цялостното поведение на ищеца и неговото здравословно и психоемоционално състояние по време на висящността на образуваното срещу него наказателно производство,а именно негов близък приятел св.Г. П.,баба му св.Н. П.а и неговата майка – св.Й. П.а.

Св.

П. установява,че с ищеца Г. С. се познават от ранно детство като съседи и съученици до 8-ми клас.Поддържат близки отношения .През 2008г.ищецът споделил, че е започнал работа във фирма за дистрибуция на цигари и тютюневи изделия, че е доволен от заплащането и условията там ,но по-късно през 2010г.видимо притеснен ми споделил на свидетеля,че е уволнен от неговия работодател и под натиск от страна на същия е подписал разписка, с която признава за извършеното престъпление.През 2011г. свидетелят разбрал от ищеца, че е образувано дело срещу него. Г. бил видимо разстроен и притеснен от случилото се. Делото се проточило с множество заседания. На някои от тях свидетелят присъствал за морална и приятелска подкрепа.Много от приятелите разбрали за това и се отдръпнали от него.Той се чувствал потиснат,отдръпнал се от всички.Отказвал да излиза. Нямал социални контакти.Споменал ,че заради стреса ,който преживява и заради това,че се чувствал отхвърлен от обществото ,се наложило да претърпи за кратко време лечение в гр.Пловдив заради проблеми свързани със сърцето.Също така вземал лекарства за успокоение.По това време започнал да си търси друга работа,но понеже беше обвинен за престъпление, отказваха да го назначат, не успя да си намери работа. През 2013г. го осъдили като виновен и след това неговия вуйчо,който работеше в П. се опитал да му помогне да намери работа там, но след като си извадил свидетелство за съдимост и виждайки че е осъден за кражба му отказали да го приемат. Близките му помагали, но все пак ищеца като млад човек имал нужда от финанси. Заминал за чужбина след като бил оправдан през 2016г. Свидетелят установява,че се познава със семейството на Г..Бабата на Г. молила свидетеля като негов приятел да го търсят по-често да излиза, но Г. отказвал.