Определение № 2337 от 07.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2337 гр. София, 07.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002102342 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1683 от 19.03.2025 г. по в. гр. д. № 10917/2023 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20089908 от 08.05.2023 г. по гр. д. № 87009/2017 г.на Софийски районен съд, с което „Труд Медиа“ ЕООД, понастоящем „Струга-6“ ЕООД - в ликвидация, е осъдено да заплати на В. И. И. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикации от 26.07.2016 г., 16.05.2017 г., 01.08.2017 г. и 28.11.2017 г., публикувани на сайта на trud.bg, съдържащи неверни позорящи твърдения за ищцата, и искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.

Въззивният съд е обсъдил подробно частите от публикациите, посочени като обидни и позорящи за ищцата.

Приел е, че казусът засяга конкуренцията и баланса между основни конституционно закрепени принципи на демократичната държава – правото на личен живот (в случая през призмата на право на неприкосновеност на честта, достойнство и добро име) и правото на свобода на изразяване, естествените ограничения, които упражняването на определени публични функции, осъществявани от отделни физически лица, налагат както на тези лица, така и в отношението на обществото към тях, включително и възможността да са обект на негативно отношение и критика. Отчетено е, че адресатът на публикациите е действащ съдия, както и професионална организация, в която членува и заема длъжност. Разгледано е правото на изразяване на мнение по чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/ и съотношението му с неприкосновеността на личния живот – чл.32, ал.1 КРБ.

Обсъдена е практика на ЕСПЧ във връзка със свободата за изразяване и значението на 1 средствата за масова информация. Обсъдена е спецификата на хипотезата, при която адресат на изявления в медиите са представители на съдебната власт по повод конкретни съдебни производства – липсата на ограничение на свободата на словото в тази хипотеза според КРБ и практиката на ЕСПЧ по този въпрос. Според тази практика съдиите се ползват с найвисока степен на защита на авторитета си в сравнение с всички останали държавни служители и ограничението за допустима критика срещу тях е най-тясно. Това се обяснява от една страна с ролята им на гаранти на правосъдието, които трябва да вдъхват увереност, както у подсъдимите по наказателни дела, така и на публиката като цяло, но и във връзка с невъзможността им да отговарят на критиките. Същевременно ЕСПЧ, по аргумент от доктрината за публичните личности, сочи, че при критика, насочена към държавни служители, вкл. служители на правосъдието, следва да се преценява дали съществува реален риск спорният коментар да разклати общественото доверие в работата им. Направено е разграничение на вида на изявленията и тяхната цел. Разгледан е приоритетът на правото на пресата да информира обществото по въпроси от особен обществен интерес, което налага да се преценят обстоятелствата, при които е осъществено спорното отразяване на мнение, както и дали съдържанието на съобщената информация включва въпроси от обществен интерес.

Разгледани са характеристиките на обидата, клеветата, фактическите твърдения и оценъчните съждения

Прието е, че в конкретния случай името на ищцата се посочва в три статии, като в тази от 28.11.2017 г. са публикувани и нейни снимки. И в четирите статии обект на разглеждане е дейността на професионална организация, в която могат да членуват само съдии - Съюз на съдиите в България, и отделни членове на ССБ. Прието е за установено, че ищцата е съдия, член на ССБ в исковия период и като такава е участвала активно в обществения дебат по темите, свързани с необходимостта от реформа на съдебната система, на опазване независимостта на съда, на повишаване на стандартите в правосъдието, по начин, по който тази организация намира, че следва да се осъществяват тези обществени процеси, вкл. с интервюта и позиции в печатни и електронни медии. С тези си действия ищцата е излязла от ролята на съдия и попада в обхвата на обществения интерес като активна публична личност, вземаща участие обществен дебат по публично значим интерес за функционирането на съдебната система, за нейната независимост и за реформа на законодателната основа, която организационно оформя съдебната система и решаване на конкретни законодателни въпроси, чрез реформа не само на структурата на съдилищата, но и на нормативната база. Така, излизайки от функциите си на съдия, тя трябва да е готова да посрещне много по-интензивен интерес към действията си, вкл. и за професионалната си дейност като съдия, когато се прави при оценка и анализ на действията във връзка с активното членство в професионална организация на съдиите, вкл. заемането на длъжност в ССБ. Поради това съдът е приел, че в рамките на този дебат по отношение на ищцата са приемливи значително по- широки граници на допустима негативна и/или агресивна критика.

Първата статия със заглавие „Съдебната реформа е за истински юристи и държавници“, с подзаглавие: „Ще бъдат ли „осветени“ зависимите магистрати — решават утре депутатите.

2

С. на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести“ от 26.07.2016 г. е посветена на предстоящите за разглеждане в НС промени в Закона за съдебната власт, които засягат необходимостта да се обявява членство в професионални организации на магистратите, компетентността на общите събрания на съдиите и пр. В статията се анализира позицията на Съюза на съдиите в България и се употребява изразът „върхушката на ССБ“, като се излагат твърдения за участие на ищцата при обсъждане в правна комисия и в медиите на предвидените законодателни промени. Твърденията за нейни медийни участия се установяват по делото. Твърденията в статията, че съдията И. участва в медийното пространство по повод изразяване на лични и на ССБ позиции в този период са фактически верни. Те не се и отричат от ищцата. Оприличаването в статията на медийните изяви на ищцата и присъствието й в правна комисия към НС като поведение, характерно за политик, съставлява оценъчно съждение, което не подлежи на преценка за вярност. Подобни оценъчни съждения и субективни негативни оценки за извън тясно професионалната дейност на даден магистрат, не са клеветнически или обидни и не могат да доведат до отговорност за вреди.

От втората статия ищцата е цитирала определен откъс от няколко изречения, в който се изнася информация за броя на решените от нея дела средно на месец, с позоваване на доклад на Инспектората към ВСС за дейността на СГС от 01.01.2012 г. до 30.06.2014 г. -публично достъпен на интернет-страницата на инспектората към ВСС. Цялостният характер на статията е насочен към въпроса за забавено разглеждане и решаване на дела и причините за него; към поведението по агитиране за определени кандидати от СГС по предстоящ избор на членове на ВСС от квотата на съдиите. В същността си статията излага мнение на авторите, че дейността на съдии, ангажирани в ССБ и самият ССБ, имат за цел определени кандидати да бъдат избрани за членове в нов състав на ВСС, което е пречка за бързината на правораздаването от тях. Посочено е също, че ищцата и Е. Д. „ участват в почти всяко „активно мероприятие“ във войната на олигархията за овладяване на правосъдната власт“.

Съдът е приел, че няма как да се приеме за обидно или позорящо твърдение, че ищцата заедно с друг съдия имат най-малко решени средно на месец дела за посочения в статията период. Посочените в статията цифри отговарят на доклада на Инспектората, на който е направено позоваване в статията. Същевременно тези данни са сравними с данните за останалите съдии в доклада. Решаващото в случая е, че свръхнатоварването в СГС е ноторен факт, включително и в онзи период, и дори ищцата да не е приключила по-малко дела от другите съдии, твърдението за обратното (дори недоказано) не е позорящо обстоятелство, доколкото е ясно, че няма как всички съдии да решават еднакъв брой дела за еднакъв период, най-малко поради възможната различна фактическа и правна сложност или поради различния брой разпределени им за разглеждане дела.

В третата статия името на ищцата не се споменава. Употребяват се термини и изречения като „олигархично зависимата върхушка на Съюза на съдиите в България“.... „Политически и олигархично обвързани съдии има. И те са тези, които са в ръководството на Съюза на съдиите в България. Това освен пряко нарушение на Конституцията и законите на страната, показва и защо обществото не вярва на съдиите................ ССБ е проксито в правосъдието на 3 същите олигархични кукловоди, които инвестираха огромни ресурси в създаването на партийните ГМО-та „Да България“ и „Нова република“, но се провалиха. Това не би било проблем, ако нямаше индикации, че част от магистратите от ССБ, позиционирани основно в софийските съдилища, не действаха пристрастно и при изпълнение на най-отговорното си задължение – да отсъждат според закона, доказателствата и вътрешното си убеждение.

Често нещо друго взима превес, което пък вече може да е повод и за всяка от страните в процеса са иска отвод на съдебния състав....“ .... „Върхушката на ССБ изобщо не се интересува от правораздаване........... Така или иначе, решението засега е „грантовете“ за Съюза на съдиите в България да останат..... Видно е, че за разлика от борещите се за грантовете си малка, но шумна групичка съдии, прокуратурата.....“. Съдът е приел, че според трайната съдебна практика относно употребата на понятието „олигархия“ и неговите производни и словосъчетания, отправени към политици във връзка с твърдения за прокарвани от тях частни интереси, поначало не се считат за обидни или клеветнически решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о., ГК; определение № 140 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2018 г., III г. о. Ищцата с активното си публично поведение е излязла от ролята на съдия и попада в обхвата на обществения интерес вече като активна публична личност, вземаща участие обществен дебат по публично значим интерес за функционирането на съдебната система, за нейната независимост и за реформа на системата, които въпроси неизбежно съдържат политически елементи, поради което посочената практика на ВКС е относима и към ищцата. В рамките на съществуващия тогава обществен дебат за възможностите за външно финансиране на професионални организации на магистратите, изразяването на негативна оценка на дейността на определена организация, вкл. и на нейни конкретни членове, е част от обществената дискусия, която е място на среща на различни мнения. Поради това и предвид липсата на споменаване на името на ищцата (или други признаци по които да бъде индивидуализарана безспорно), съдът е приел, че е налице общо оценъчно изявление, свързано с анализ от авторите на статията на дейността на ССБ и други лица във връзка с финансиране на ССБ и други НПО и тяхната дейност като цяло. Използването на термина „върхушка“, доколкото има пренебрежително значение, придадено от контекста на „привилегированата част от лицата в една ръководна власт“, отразява негативното отношение на авторите на процесните статии към тези лица. Той обаче не може автоматично да се свърже с ищцата, включително към нейната длъжност на изпълнителен секретар, доколкото не е изяснено какви функции се включват в тази длъжност и дали имат ръководен характер, предвид и обстоятелството, че ССБ се управлява от управителен съвет. Оценъчен характер има и изразът „грантово финансиран“. Използването на определени прилагателни, които разкриват негативно отношение, касае оценъчна дейност на авторите, начин да изразят отрицателно отношение към определена организация (Съюз на съдиите в България) и начина, по който частично и/или изцяло се финансира тя, но не могат да се разглеждат като обидна проява, насочена към унижаване на личното достойнство на конкретно лице, вкл. и когато това лице да заема длъжност в съответна организация. А фактът, че лице, организация, получава финансиране от законни източници (установява се от представения от ищцата отчет на УС на ССБ 4 верността на твърдението, че ССБ е получавала средства от други НПО, средства отпускани от други държави и от Европейската комисия) т. нар „грантове“, не би могъл да се оценява като позорен от гледна точка на обществения морал. Наведените доводи в исковата молба за неверни фактически твърдения, дори да се приемат за неверни, относно една организация или неперсонализирани нейни членове, не могат да обосноват извод за клеветнически изявления по отношение конкретен човек. Клеветата следва да е адресирана към конкретно физическо лице, а не група. Статията, както и другите, е в рамките на обществения дебат по въпросите за финансиране на организациите, свързани с магистрати, оповестяване на членството в същите, съдийското самоуправление, проблемите със забавеното правосъдие, изплатени обезщетения поради нарушаване на правото на справедлив процес. Това е значима за обществото дискусия, свързана с вземане и на политически решения – статиите са по повод готвени, направени или само предложени промени в устройствения закон на съдебната власт. В рамките на този дебат засиленото внимание от страна на медиите към основни участници в процеса, вкл. и към носителите на едни или други идеи за промяна, респ. противопоставящите се на конкретни идеи, които според тях могат да препятстват независимостта и устойчивостта на съдебната система, е нещо очаквано.