Решение № 78 от 27.06.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Мадан, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100017 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. С. К. против "ВИВУС.БГ" ЕООД да бъде прието за установено между страните, че уговорената „такса експресно разглеждане“ предвидена в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** /09.12.2022г. сключен между страните е нищожна на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** / 09.12.2022 г. сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на който получава сумата от 1200 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент- 40.99%. Съгласно договора за кредит ищцата следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документи в размер на 215.39 лева.

Ищцата счита, че така уговорената „такса експресно разглеждане“ предвидена в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** / 09.12.2022 г. е нищожна на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП. Сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса експресно разглеждане“, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е. услугата по своята по своята същност представлява дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение на чл.

10а от ЗПК. Счита, че е налице явна нееквивалентност между престациите по договора тъй като сумата която се предоставя по така уговорената „такса 1 експресно разглеждане“ съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 1/4 от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, поради което било налице основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Уговорената „такса експресно разглеждане“ предвидена в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** / 09.12.2022 г. била нищожна на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП. Така уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в правата на страните. Посочената клауза била неразбираема и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Ищецът се позовава на чл. 21, ал. 1 ЗПК и на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Счита, че клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението което следвало да се заплати по така уговорената „такса експресно разглеждане“ било в размер на 215.39 лева е следвало да бъде отразен в определение ГПР. С възнаграждението по процесиите такси се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност им. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника за осъждането на първоначалния ищец да му заплати сумата от 1455.82 лева, представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № ** / 09.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск. В насрещната искова молба се твърди, че на 09.12.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит № ** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който ВИВУС.БГ ЕООД предоставило на ищцата сумата в размер на 1200.00 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и с падежна дата 08.01.2023 г. Начислените такса и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 40.43 лева и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 215.39 лева. Така общият размер на кредита, който кредитополучателят трябвало да погаси па падежната дата, бил на стойност 1455.82 лева.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния Договор, кредиторът се задължил да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от дата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже по телефон.

Кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала 2 спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. С настъпване на падежната дата - 08.01.2023 г., ищцата изпадала в просрочие. Исковата молба по настоящото производство била депозирана на 17.01.2023г. - едва 9 (девет) дни след изпадането в забава. Ищецът по насрещния иск претендира заплащането на сумата от 1455.82 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № ** / 09.12.2022 г., от които: главница 1200.00 лева; договорна лихва за срока на кредита (от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г.) - 40.43 лева; такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за отпускане на кредит - 215.39 лева. Ищецът по насрещния иск счита, че с иницииране на настоящото производство и отказ от осъществяване на контакт с кредитора, се търси неоснователно облагодетелстване за сметка на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, тъй като дружеството на практика бива лишено от възможността да потърси от ищцата дължимата престация по доброволен или съдебен ред. Ищецът по насрещния иск оспорва изложените възражения в първоначалната искова молба. Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищцата изрично била заявила, съответствала изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя такса и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Оспорваната такса била именно такава, която гарантирала насрещна престация от страна на кредитора спрямо кредитоискателя и която не била свързана но никакъв начин нито с усвояване, още по-малко с управление на кредита. Излага подробни съображения в тази насока. Неоснователно било твърдението за накърняване на добрите нрави по 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че при ясно определената престация при заявяване и получаване на допълнителната услуга за бързо разглеждане и удължаване на кредита, същите не могат да бъдат категоризирани като противоречащи на добрите нрави или накърняващи договорното равноправие. Счита, че чл. 10а, ал. 1 от ЗПК позволява на кредитора да събира от потребителя такса и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, какъвто е характерът на такса „Бързо разглеждане“. Посочва, че при преценката дали такса „Бързо разглеждане“ представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия: първо - дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на услугата е задължително условие за получаване па кредита или за получаването му при предлаганите условия. Счита, че уговорената такса „Бързо разглеждане“ няма отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Тази такса следвало да възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки ресурс, като ангажира свои служители в изключително кратък срок от време до 15 минути да извършат всички необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства. Таксата „Бързо разглеждане“ нямала задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло със ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на първоначалния иск и за уважаване на насрещния иск.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от първоначалния ищец. Въвежда възражение, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Счита, че в договора за кредит липсва посочване дали ГЛП е променлив или фиксиран за целия срок на договора, липсвали каквито е да е било условия за прилагането му. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, доколкото в договора липсвало каквото и да е уточнение относно разходите, които се включват в посочения лихвен процент. Не ставало ясно защо има разминаване между ГЛП и ГПР от близо 10%, като в договора не била дадена информация какво е наложило това оскъпяване и тази разлика.

Поставянето на кредитополучателя, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответникът по насрещния иск се позовава на чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗПК, като твърди, че не бил налице погасителен план, който да отговаря на законовите изисквания, в него липсвала задължителната информация по ЗПК, което било самостоятелно основание за нищожност на договора. Ответникът по насрещния иск счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез такса за експресно разглеждане в размер на 215,39 лева не била включена в ГПР.

Излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № **/09.12.2022 г., по силата на който ВИВУС.БГ ЕООД е предоставил на В. С.

К. сумата от 1200 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния Договор за кредит № **/09.12.2022 г. от който е видно, че по силата на сключения между страните договор ищцата В. С. К. се задължила да върне предоставената сума в срок от 30 дни до 09.12.2022 г., при лихвен процент за срока на кредита 40.99%, сума на лихвата за срока на кредита 40,43 лева, ГПР 49.7%, като била уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на 215,39 лева. Общата дължима сума по кредита била 1455,82 лева.

Съгласно раздел I, т. 1 „Определения“ от приложимите към договора ОУ таксата за бързо разглеждане, представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна услуга по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Съгласно раздел III, т. 4 от ОУ Кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му.