Протоколно определение № 1698 от 01.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1698 гр. Пазарджик, 24.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220100207 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:05 часа се явиха:

Ищецът „Во**“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на дружеството – адв. П. Г. е постъпило писмено становище с вх. № 23246/20.09.2024 г., с което същият заявява, че се отказва от част от исковите претенции, като признава възражението на ответника за изтекла погасителна давност, но поддържа исковата претенция в останалата й част.

Заявява и доказателствено искане да бъде допуснат до разпит инкасаторът на обекта за процесния период Е. С. Н., при режим на довеждане.

Ответникът Д. Ж. Н., не се явява. Същият е редовно призован, чрез назначения от съда особен представител – адв. Е. Б., която се явява лично в днешното съдебно заседание.

АДВ. Б.: - Да дадете ход на делото. Няма процесуална пречка.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, като намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на определения от съда особен представител на ответника – адв. Е. Т. Б. да бъде изплатена сумата в размер на 250 лв. за възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д. Ж. Н., от внесения от ищцовата страна депозит. С оглед на изложеното, съдът.

О П Р Е Д Е Л И:

На назначения процесуален представител на ответника Д. Ж. Н. – адв. Е.

1

Т. Б. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител в размер на 250 лева от внесения от ищцовата страна депозит.

Поради липсата на процесуална пречка, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Б.: - Поддържам писмения отговор. По съществото ще взема становище, според мен делото не е попълнено с доказателства. Представени са фактури, които касаят задължение на ответника за период извън исковия, а именно от 2016-а година, когато принципно е формирана основната част от задължението му. Освен това, за част от исковия период според представените от ищеца писмени доказателства, той изобщо не е бил собственик на този имот. По същество ще изложа по-подробни доводи след събиране на доказателствата. Оспорвам доказателствената стойност на представените фактури.

Съдът при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК излага ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:

Предявена е искова претенция по чл. 422 от ГПК.

В подадената искова молба от ВО** ЕООД. ЕИК: **. със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “**. представлявано от управителя **, чрез пълномощника адвокат К. В. Г., адв. Колегия – Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и съобщения: гр. **, против Д. Ж. Н., ЕГН **,. с адрес: с. **. ул. „в“ ** с цена на иска: 769,15 лв., се твърди, че срещу ответника по настоящата искова молба Д. Ж. Н. ЕГН ********** е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1110 от 28.06.2022г. съгласно чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№20225220102018 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, съгласно която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца „ВО**“ ЕООД, ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „**, представлявано от управителя ** В. **, общата дължима сума е в размер на 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв.

/шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница 2 по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г„ мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01,06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, за ищеца бил възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.

422 от ГПК. Твърди се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператора „Во**“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператор „Во**“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди се, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида е абонатен номер № 101000148, съгласно общите условия, на адрес: с. **. ул.

„в“ ** за което са били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г. от „Во**“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31. ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33. ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.20141. на ДКЕВР. Твърди се, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не бил заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Твърди се, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция от страна на ищеца е в размер на 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв.

/шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и 3 отвеждане на отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г. мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. В настоящото производство, ищецът претендира и разноските в настоящото производство, в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ ДТ. Предвид изложеното в исковата молба, ищецът счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължал съответната сума. Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника Д. Ж. Н., ЕГН **********, е адрес: с. **, ул. „в” № 14 съществува вземането на ищеца „ВО**“ ЕООД, гр.

Пазарджик. ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител - управител **, по Заповед за изпълнение на парично задължение № 1110 по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022г„ издадена по ч. гр. д. № 2018/2022 г. по описа на Районен съд Пазарджик за сумите: 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане па отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01,06.2022г. мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв.

/сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар, както и адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв.

/двадесет и пет лева/ - ДТ. Сочи доказателства. Формулирани са 4 доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Е. Б. от АКПазарджик, назначена за осъществяване на правна помощ в качеството си на особен представител на ответника Д. Ж. Н., ЕГН ********** от с. **, общ.

Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „в“**, в който е изразила становище по предявения иск, че същият е процесуално допустим, но неоснователен. Сочи, че ищецът считал, че ответникът дължал суми за неплатена сметка за питейна вода и отвеждане на отпадъчни води вода, считано за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г. в размер на 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляващи главница и мораторна лихва върху сумата, както и, че Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, която урежда исковите производства свързани с неизпълнение на договорното задължение давала възможност на изправната страна да търси от неизправната или реално изпълнение на неизпълненото облигационно задължение или да търси обещетение за неизпълнение, или и двете заедно. Твърди, че било видно от представените доказателства, че нямало начислени суми, за ползвана вода, а само такива пренасяни от миналите години, за които вземането е било погасено по давност, както за главницата, така и лихвите. Излага становище, че дълговете за неплатени задължения могат да се търсят само три години назад, като въпросът за давността бил уреден в ЗЗД. Сочи, че според чл.110 общата давност за погасяване на задълженията е 5/пет/ години, но в следващия текст на чл.111, ясно било казано, че с изтичане на 3/три/годишна давност се погасяват изрично посочените вземания, включително и периодичните плащания, респективно и лихвите по тях. Сочи, че в тази насока е и тълкувателно решение №3/2011г на ОСГКТК на ВКС и допълнение към него също №3/18.05.2012г също на ОСГКТК на ВКС и Тълкувателно Решение №16/09.05.2017г на ВКС произнесено по гр.д. №50185/2016 г. Сочи, че ищецът твърди, че е предоставил услуга на ответника в качеството на потребител за ползване на водоснабдителна и канализационни системи.

Твърди, че за начислявана сума в търсения период важи погасителната давност, че не са направени засичания на водомера на абоната и липсвало отчитане на доставена, ползвана и съответно дължима за плащане питейна или отходна вода. Твърди, че нямало данни дали на карнетите на инкасаторите има подписи, така, както били изискванията на тяхната Наредба, и ако имало такива, то биха могли да бъдат кредитирани единствено и само за онези 5 месеци, за които абонатът е поставил подписа си и е потвърдил верността на отразеното показание на водомера. Твърди, че такова действие придавало двустранен характер на записването и ищецът трябвало да докаже наличието на подписа на ответника и че тогава би била налице облигационна връзка между страните и произтичащи от това задължения. Твърди, че не било установено дали твърденията в исковата молба отговарят изцяло на действителното състояние на договорните отношения между страните и липсвали доказателства в тази насока. Изразява становище, че отсъствието на страната и невъзможността за една действителна защита с факти и аргументи прави искът доказан едностранно, още повече, че твърденията на ищеца се базирали изцяло и единствено на доказателства представени от него. Моли се съдът да отхвърли иска, предявен срещу ответника като необоснован и недоказан, като твърди, че търсените вземания са погасени по давност, нямало данни ответникът да е подписвал допълнително споразумение – договори за разсрочено плащане. Изразено е становище, че поради липса на контакт с ответника, особеният представител не може да посочи свидетЕ., и че ще се ползва от писмените доказателства представени от ищеца.