Решение № 1100 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100505871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №6929/17.04.2025г. по гр.д. № 25431 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 163-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 200 и чл.

86 от ЗЗД, че всеки от С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** дължи поотделно н а Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите, както следва: сумата от по 95,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-24.01.2024г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2020г. до 22.03.2021г в имот в гр. София, ж.к. ********; сумата от по 30,21лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2021г. до 16.01.2024г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 4460/2024г. по описа на СРС, като всеки от С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от по 418,99лв., като неоснователни, недоказани и погасени по давност са отхвърлени исковете срещу всеки от С. И. Г., ЕГН ********** и П.

1

К. Г., ЕГН ********** за горница над 95,34лв. до 142,71лв. за периода от 01.05.2020г. до 30.11.2020г. и за от 23.03.2021г. до 31.03.2021г, както и за лихва за забава за горницата над 30,21лв. до 39,32лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 162600/09.05.2025г. по регистъра на СРС, от ответниците по исковете - С.

И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** чрез назначения им особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.

Посочили са че не било установено количество реално доставена топлинна енергия в имота. Не било установен приложим начин на измерване на топлинна енергия и топла вода от посочените в чл. 155 от ЗЕ. Не били установени конкретните показатели по т. 6.5. от Методиката при соченото от ищеца изчисление по чл. 155, ал.1, т.2 от ЗЕ. Не била доказана и метрологичната годност на средствата за дялово разпределение. Извлеченията и счетоводните документи били съставени едностранно от ищеца.

Процесуалният им представител е претендирал възнаграждение.

Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 145270/02.05.2024г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че всеки от С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** дължи поотделно на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите, както следва: сумата от по 142,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-24.01.2024г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2021г в имот в гр. София, ж.к. ********-1“, ********, ап. 41; сумата от по 39,33лв.

2 представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2021г. до 16.01.2024г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 4460/2024г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че за периода ответниците бил собственици на имота и като такъв потребител на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.

Ответниците С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител са оспорили исковете. Посочили са, че задълженията са погасени по давност, не било установено количество доставена топлинна енергия в имота за периода, не било установено уредите за дялово разпределение да са били годни за измерването, не били установени конкретни показатели от Методиката, включително тези по т. 6.5.

По делото е приложено заповедно дело № 4460/2024г. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 22901/24.01.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредено всеки от С. И. Г., ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН ********** да заплатят поотделно на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва: сумата от по 142,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението24.01.2024г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2021г в имот в гр.

София, ж.к. ********-1“, ********, ап. 41; сумата от по 39,33лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2021г. до 16.01.2024г., съдебни разноски от по 37,50лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 12.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 02.05.2024г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 170/22.03.2021гг., носещ подписи за страните по него и за съставилия го нотариус Б.Б. с рег. № 515 на Нот.К., съгласно който на 22.03.2021г. П. Г. и С.

3

Г. са продали на К.П. и И.П. апартамент № 41 гр. София, ж.к. ********-1“, ********, като са се легитимирали пред нотариуса като собственици на имота с договор за продажба на имота от 1979г.

Приет е договор от 16.05.1979г., съгласно който на 16.05.1979г.

ГД“Изграждане на София“ е продало на П. Г. П.в апартамент № 41 гр. София, ж.к.********.

Прието е удостоверение от СО, съгласно което бл. 7а в ж.к. Надежда“, гр.

София е идентичен с бл. ******** ж.к. „******** 1“ в гр. София.

Приет е протокол от 21.10.2012г. от ОС на ЕС на сграда гр. София, ж.к.

********-1“, ********, съгласно който е взето решение дяловото разпределение на енергията в сградата да се извършва от Топлофикация София“ЕАД.

По делото са приети Общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г. съгласно чл. 33 от които суми по фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.

Приета е изравнителна сметки, изготвена от ищеца, сочещи че в имота не е осигурен достъп за отчет за периода май 2020г. – април 2021г. и затова начисления за горещо битово водоснабдяване са на база брой потребители , не е начислявана енергия за отопление с уреди за отопление в имота, начислена е енергия за сградна инсталация по обем на имота от 102 куб.м. В изравнителната сметка е посочено, че дължимата сума за сградна инсталация е със 0,77лв. по-малко от тази, която е посочена в прогнозните месечни фактури, сумите за доплащане са за топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване.

Прието е съобщение към фактура за отчетен период май 2020г-април 2021г. за процесния имот, съгласно което за периода май 2020г. до април 2021г. по фактури са начислени общо 480,56лв. за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване , тези суми са платени , но по изравнителни сметки се дължат още 247,35лв. за този период.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца е посочило , че в сградата абонатната станция за двата входа а и Б била една, , 28.03.2021г., технологични разходи се приспадали, по проект обем на имота е 150 куб.м. а този на сградата – 7246 куб.м. За периода не бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота и така за горещо битово водоснабдяване било начислено на брой потребители По фактури за периода декември 2020г.-март 2021г. това била сума от 139,20лв. а за сградна инсталация сумата била 4

43,60лв. Общо по фактури за периода май 2020г. до март 2021г. задължението било 434,78лв. , а реалното потребление било по-високо със 291,84лв.

Представените по делото и тези на вещото лице свидетелства за проверки на общия топломер сочели, че той е съответствал на одобрения тип при проверки от май 2018г., март 2021г, юли 2023г. Дяловото разпределение било направено съобразно правилата за същото.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца имало данни за заплащане на 480,56лв. по фактурите, издадени за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. За този период това била сумата, която била начислена по издадените месечни прогнозни фактури. Тези плащания били отнесени от ищеца за погасяване на част от задълженията за процесния отчетен период, останали неплатени суми – тези за доплащане по изравнителни сметки. В таблица № 2 по заключението е посочило, че сумата от 190,67лв. е сума по изравняването за периода декември 2020г.март 2021г.

Лихва за забава на плащането на главницата от 190,67лв. била 60,42лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, за лихва за забава на плащането й, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на 5 което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването, че ответниците са изпаднали в забава на плащането й.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за топлоснабдяването .

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.