Решение № 1529 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1529 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110200724 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ „Б. – М. А.А“ с ЕИК*************** със седалище и адрес на управление във В. на ул. „Ц.С.“ №***********, представляван от прокуриста А. А. Б. с ЕГН**********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат Н. М. Б. от Пазарджишката адвокатска колегия, против наказателно постановление №************* издадено на 31. V. 2024 година от Стоян Кенов Дечев, началник на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ************* със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. „К. А. Д.К.“ №*********, представлявана от директора Р. П. С..

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. За вътреобщностния превоз било определено и платено обезпечение в полза на Националната агенция за приходите.

Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс.

Адвокат Н. М. Б. от Пазарджишката адвокатска колегия представлява жалбоподателя и в съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното наказателно 1 постановление като незаконосъобразно издадено. Направено е и искане за присъждане на 1 200.00 лева разноски за възнаграждение на един адвокат.

Ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощения процесуален представител – юрисконсулт К. С. Г., навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е земеделски стопанин, за което явства представена по делото регистрационна карта. Според показанията на свидетеля Илия А.ов А. с ЕГН********** едноличният търговец се занимава със земеделие – производство на картофи. Пак от показанията на свидетеля се установява, че бил направен опит за получаване на уникален номер на превоз, който явно се оказал неуспешен.

На 27. III. 2024 година на граничен контролно-пропускателен пункт Видин – Дунав мост е извършена проверка на моторно превозно средство марка „М.“ с регистрационен №********** с ремарке с регистрационен №************с водач А. Й. М. При проверката се установява, че с превозното средство се извършва вътреобщностна доставка на 19 480.00 картофи, пресни или охладени: други. Установено е още, че изпращач е търговското дружество AGRICO BV с VAT NL820245069801 със седалище в Кралство Нидерландия (според данни от жалбата), а жалбоподателят със седалище в Република България е получател. Сведения в такъв смисъл се установяват и от декларацията на водача на превозното средство, представена по делото. При проверката не са установени данни за предварителна декларация на стоката съгласно чл. 127и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание на чл. 127б, ал. 3 от същия кодекс е поставено техническо средство за контрол. За извършената проверка е съставен представен по делото Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050903007152_1.

На 28. III. 2024 година свидетелят Н. Д. Г. с ЕГН********** извършва проверка на мястото на разтоварването във Велинград в присъствието на свидетелката С. Б. Б. с ЕГН**********. Преди проверката е отстранено техническото средство за контрол, за което явства представен по делото Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №***************При проверката е потвърден видът и количеството на транспортираната стока: 19 480.00 кг картофи, пресни или охладени: за посев с код 0701 10 00. Стойността на превозваната стока се установява в размер на 31 362.82 лева, за която са 2 събрани представени по делото фактури и CMR. Определен е размер на обезпечение от 9 408.84 лева. За проверката свидетелят съставя представен по делото Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050903007152_3. Стоката е предадена за отговорно пазене, видно от представен по делото Приемно-предавателен протокол риск №050903007152_5.

В деня на проверката жалбоподателят плаща на Националната агенция за приходите определеното с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №************** обезпечение в размер на 9 408.84 лева. За плащането явства представено по делото преводно нареждане / вносна бележка.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление; протоколи от проверки; заповед за компетентност; международна товарителница; фактура; декларация; преводно нареждане; регистрационна карта на земеделски стопанин, както и показанията на разпитаните свидетели.

Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, представени от страните, тъй като счита, че не са от значение за произнасянето по делото.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 01. V. 2024 година от компетентно длъжностно лице – свидетеля Н. Д. Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор по приходите в Централното управление на Националната агенция за приходите в присъствието на свидетелката С. Б. Б. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Въз основа на установеното в акта Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Националната агенция за приходите на 31. V. 2024 година издава процесното наказателно постановление №***************, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер от 12 699.34 лева на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от същия кодекс във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба №Н-5 от 29.

IX. 2023 година за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху 3 движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08. Х. 2024 година, а жалбата е подадена на 18. Х. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената Заповед, издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на 27. II. 2024 година под №ЗЦУ-384, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 28. III. 2024 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01. IV. 2024 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 31. V.

2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

В акта за установяване на нарушението е посочена липсата на уникален номер за превоз. Посочен е и кодът на стоките, за да се извърши проверка дали действително са с висок фискален риск. Административното наказание е наложено по реда на чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - за неизпълнение задължението по чл. 127и, ал.

1 от същия кодекс на получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително да декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната. Санкцията при липса на деклариране е определена като процент от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност – 31 748.37 лева.

С оглед на това, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба №Н-5 от 29. IX. 2023 година за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от търговец, който съгласно 4 разпоредбата на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания носи обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.

Въпреки изложеното, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не са описани съществени факти и обстоятелства, свързани с осъщественото административно нарушение. В този смисъл в акта, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, не е посочена датата на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс нарушението се счита извършено с влизане на транспортно средство на територията на страната, до който момент данъчно задълженото лице е следвало да декларира превоза на стоката пред Националната агенция за приходите.

В настоящия случай, както в постановлението, така и в акта е посочена единствено датата на проверката, при която е установена липсата на уникален номер на превоз. Не е посочена датата, на която стоката е влязла на територията на страната, до който момент жалбоподателят е имал задължение да декларира превоза . Не е посочено и мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочване на време и място на извършване на нарушението съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице, доколкото го поставя в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му „административно обвинение“. Затова и представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на образуваното административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 127 и, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължението за деклариране на превоза на стоката възниква преди влизане на транспортно средство на територията на страната, следователно в момента на влизането на стоката в Република България нарушението се счита извършено. Следва да се отбележи, че датата на извършване на административното нарушение винаги представлява съществен елемент от обективната му страна. В този смисъл непосочването в наказателното постановление на дата на извършване на нарушението представлява основание за отмяна на последното. Въззивният съд не разполага с възможност да определи сам датата на извършване на нарушението, тъй като това представлява съществено изменение на обстоятелствената част на „административното обвинение“, по които факти наказаното лице не се е защитавало в хода на административнонаказателното производство. В този смисъл е и константната съдебна практика, и по-точно Решение №202, постановено на 12. VII. 2011 година по наказателно дело № 1195 по описа на II наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2011 година, в което е посочено, че „времето на извършване на деянието е съществен елемент на обвинението, както във фактически, така и в правен аспект и не може произволно да бъде променян без съответна инициатива от прокурора по указания в чл. 287, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс начин, и то само ако основанията за това са настъпили при съдебното следствие“.