Решение № 24 от 19.12.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Исперих, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20243310200181 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Л. П. Т. от гр.

Исперих, обл. Разград, срещу НП № 24-0275-000609/03.06.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, като основните му възражения касаят липса на категорични доказателства за извършено от него нарушение, визирано в АУАН и НП. Освен това счита, че неправилно е квалифицирано нарушението и съответно неправилно е приложена и съответната санкционна разпоредба.

Излага подробности относно фактическата обстановка. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Упълномощеният от него защитник адв.В. К. от АК – Разград поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 12.05.2024 г. около 08.30 ч. св. Ф. К. Н., който живеел в гр. Исперих, на ул. “Лом“ № 17 забелязал, че по улицата минава трактор с ремарке, от който по асфалта тече течност, която свидетелят оприличава по вид и мирис на тор.

Ф. Н. разпознал, че тракторът е собственост на Л. Т., но тъй като го видял отзад, след като се бил отдалечил на около 7 – 8 метра от него, не успял да види дали го управлява жалбоподателя или негов работник. Свидетелят подал сигнал за разлятата по асфалта тор на телефон 112, но тъй като в рамките на един час никой не дошъл на място за извършване на проверка, той отишъл до сградата на РУ МВР – Исперих и подал сигнал до дежурния в ОДЧ.

На място били изпратени полицейските служители И. И. и И. И., които установили св. Ф. Н., от когото снели сведения. По негови данни свидетелите И. и И. открили срещу дома на Л. Т., паркиран в тревната площ, колесен трактор Беларус МТ3-5ЛС с поставени на него отпред и отзад регистрационни табели с № РЗ **** Е. В хода на проверката св. И. констатирал, че тракторът е регистриран с рег.№ РР ****, но тези регистрационни табели не били поставени на предвидените места. При проведен разговор с жалбоподателя Л.

Т., последният заявил на полицейските служители, че регистрационните табели се намират в багажника на лекия му автомобил и не ги е монтирал, тъй като не използвал трактора, извадил ги и ги показал. В снетото сведение посочил, че когато по-рано същия ден е изхвърлял животинска тор с трактора, не е забелязал, че е от контейнера е изтекла оборска тор.

Св. И. преценил, че Л. Т., в качеството на водач на МПС, е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и няколко дена по-късно, на 20.05.2024 г. му съставил АУАН, който нарушителят подписал без възражения. Св. И. и св.

Н. подписал акта като свидетели – очевидци. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 1308807 от 20.05.2024 г., НП № 24-0275-000609/03.06.2024 г., справка за нарушител/водач, свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника част I – 2 бр., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите И. И., И. И. и Ф. Н..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените места. Ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП съответно предвижда, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване 2 и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 10, ал. 2 от Наредбата е посочено, че формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели трябва да отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Изискванията за отличителния знак на държавата членка и европейското знаме са определени в Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета (OB, L бр. 299 от 10 ноември 1998 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2411/98". От това следва, че МПС могат да се движат само с регистрационни табели, отговарящи на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/98, а използването на други табели, неотговарящи на тези изисквания, е недопустимо и равнозначно на липсата на табели.

Когато водач на МПС управлява такова, на което двете регистрационни табели не отговарят на БДС, т. е. бил е без табели, то той е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като относимата санкционна норма е тази по чл. 175, ал. 3, пр. 2-ро ЗДвП, в която разпоредба, Законодателят е предвидил административно наказателната отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В настоящият случай от свидетелските показания на двамата полицейски служители се установи, че те не са били преки очевидци на факта на управление на трактора на процесната дата от Л. Т., тъй като те са посетили подадения от св. Н. сигнал няколко часа по-късно. Единствените обстоятелства, които свидетелите И. и И. са възприели е паркирания срещу дома на жалбоподателя колесен трактор Беларус МТ3-5ЛС, който бил с поставени стари, вече невалидни регистрационни табели с № РЗ **** Е, като същевременно този трактор бил регистриран съгласно действащата законодателна уредба с рег.№ РР ****, но валидните регистрационни табели въобще не били поставени. Полицейските служители не са възприели управление на този трактор от страна на жалбоподателя Л. Т.. Св. И. твърди в показанията си, че именно жалбоподателят е управлявал този трактор, защото той бил посочен лично от св. Н..

Същевременно видно е от показанията на св. Н., дадени в съдебно заседание, че той със сигурност е разпознал трактора на Л. Т., когато е разпилял тор по асфалта, но дали го е управлявал жалбоподателя – свидетелят не е категоричен. Първоначално заявява, че „Любо го караше, не съм забелязал друг да има при него“, но в последствие уточнява, че този трактор го управлява не само Л., но и „друго момче“, а на процесната дата той е видял трактора отзад, докато се е отдалечавал, „но не познах кой точно го кара, не видях кой го кара“.

От друга страна в сведенията, които св. Н. е дал на 12.05.2024 г., в хода на административнотаказателната преписка, т.е. на същия ден в който е подал и 3 сигнала, е посочено, че „трактора го караше младо момче“.

От анализа на свидетелските показания, разгледани поотделно и в своята последователност и съвкупност, не може да се направи категоричен извод, че на процесната дата именно Л. Т. е управлявал колесен трактор Беларус МТ35ЛС с поставени регистрационни табели с № РЗ **** Е, т.е. липсват доказателства, че точно жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, посочено в НП.

Освен това представените в с.з. писмени доказателства – 2 бр. свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника част I, внасят съмнения и доколко посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено именно с процесния колесен трактор Беларус МТ3-5ЛС. Видно от цитираните свидетелства за регистрация, че Л. Т. притежава два трактора с една и съща марка и цвят, но с различни регистрационни номера. Обстоятелството, че един от тези трактори е бил установен от полицейските служители пред дома на жалбоподателя, при това няколко часа след като св. Н. е подал сигнал, не означава, че именно с него е извършено процесното нарушение.

Дори и да се приеме обаче, че визираното в АУАН и НП административно нарушение е извършено от жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че АНО неправилно е приложил съответната санкционна разпоредба. Както вече беше посочено когато водач на МПС управлява такова, на което двете регистрационни табели не отговарят на БДС, т. е. бил е без табели, то той е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като относимата санкционна норма е тази по чл. 175, ал. 3, пр. 2-ро ЗДвП.

Посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е относима към нарушение, при което управляваното МПС е с поставени валидни регистрационни табели, но същите не са поставени на определените за това места. В настоящия случай категорично се установи, че процесният трактор е бил без табели с регистрационни номера, същите въобще не са били поставяни и са се намирали извън превозното средство – факт, който изрично е отбелязан в АУАН и НП. Същевременно, в противоречие на така установения от актосъставителя факт, в АУАН и НП се твърди, че табелата с рег. номер не е поставена на определеното от производителя за целта място.

Граматическия и смислов анализ на съдържанието на разпоредбите на чл.

175, ал. 1, т. 1 и чл. 175, ал. 3, пр. 2-ро ЗДвП налага извода, че законодателят е предвидил две отделни нарушения, които макар и да касаят регистрационните табели на превозните средства, са с различен фактически състав. При първото нарушение, за да е съставомерно е необходимо да деецът да не е поставил регистрационния номер на определените за това места, т.е. поставен е но на различно от предвиденото в нормативната уредба място. При второто нарушение управляваното МПС е без табели с регистрационен номер, т.е. такива въобще не са поставени.

В настоящия случай АНО е смесил обстоятелства от фактическите състави на двете нарушения и това е довело до неправилно приложение на съответната санкционна норма, което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон, респективно и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Поради изложеното от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че Л. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. чл.