Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1400 от 07.12.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5669/2021
Вид
Решение № 1400
Подписан
07.12.2021
В сила
30.12.2021
Състав
Виолета Григорова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Плевен, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430105669 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г.-САК, съдебен адрес: гр.***, б***, тел. ***, против М. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между „***“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата ***г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Твърди се, че за предоставените услуги по договора били издадени фактури с № ***г.,№***г.,№***г. за периода ***. на обща стойност 222.81 лв. Твърди се, че поради неплащане на задълженията през три последователни месеца, на основание чл.43, т.1 от Общите условия на ***г.

„***“ ЕАД прекратило едностранно договора с абоната и преустановило предоставянето на услуги. Била издадена крайна фактура №*** от ***г. Твърди се в молбата, че поради предсрочно прекратяване на договора на ответника била начислена и неустойка, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на абонаментната услуга по сключения договор, от която се претендира сумата от 74,97 лв. останала незаплатена и сумата от 86,60 лв., представляваща незаплатени две лизингови вноски за 1 периода от м.***г. Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от ***г. дружеството прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД с ЕИК *** което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от ***г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№***г. по описа на ***. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на ищеца сумата от *** лв. по фактура №*** от ***г., за които е издадена заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Плевен.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника, в който М. Т. Т. „признава задължението си към кредитора за сумата от 571,57 лв.“ В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната взема становище в молба с вх.№ ***г. , в която моли съда при наличие на законовите предпоставки да постанови решение при признание на иска като да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответницата, редовно призована, се явява лично. Признава основателността на иска.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа на РС-Плевен, че на ***. „***“ *** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. Т. Т., както и че в хода на производството била издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която *** разпоредил длъжника да заплати на кредитора „***“ *** сумата от *** лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от ***г., както и направените деловодни разноски общо в размер на 205 лв.

Безспорно по делото е, че в законовия месечен срок длъжникът подал възражение с вх.№***г. С разпореждане № ***г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на ***г. С искова молба от ***г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело ***г. по описа на ПлРС.

2

Безспорно по делото е и се признава от ответника, че съществуват задължения в размер на 571, 57 лв. към ищеца.

Като съобрази доказателствата по делото, съдът приема следното от правна страна.

Предявени е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от *** лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***, сключен между М. Т. Т. и „***“ ЕАД с ЕИК ***, за която е издадена заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Плевен.

В съдебното заседание ответникът изрично признава основателността на предявения иск.Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Следва ответницата за заплати направените по делото разноски от ищеца, а именно - 25 лв. платена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 25 лв. платена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство или общо сумата от 410 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., съществува вземане против М. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: *** и последната дължи на дружеството сумата от *** лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***, сключен между М. Т. Т. и „***“ ЕАД с ЕИК 3

***, за която е издадена заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 205 лв. разноски в производството по гр.д.№ ***г. по описа на *** и сумата от 205 лв. разноски в ч.гр.д.№ ***г. по описа на *** или общо сумата от 410 (четиристотин и десет) лв.

Решението е постановено при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4