Определение № 1191 от 30.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 456/2025
- Вид
- Определение № 1191
- Подписан
- 30.04.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1191 гр. София, 30.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500456 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 10021/28.01.2025 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано", № 5 срещу Определение № 98/10.01.2025 г., по т.д. № 1915/2023 г., на СГС, VI-22 с., с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 1634/26.11.2024 г., в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, обективирано в молба вх. № 140489/17.12.2024 г., на осн. чл. 248 ГПК.
Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно.
Сочи, че спорът се отличава с висока правна и фактическа сложност, значителен материален интерес, производството се развило в 4 съдебни заседания, в които присъствал представител на ищеца и били извършвани процесуални действия. Отделно сочи, че процесуалният представител извършил и подготовка преди предявяването на иска, която също следвало да бъде взета предвид. Изразява несъгласие с мотивите на съда, изложени в постановеното решение и в атакуваното определение, във връзка с произнасянето по възражението за прекомерност, релевирано от ответника.
Настоява, че цената на иска не е била отчетена като обективен критерий при произнасянето на съда, както и, че НМРАВ следва да служи като обективен ориентир, отразяващ пазарните цени на адвокатските услуги. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъде присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А, депозира отговор вх. № 11861/31.01.2025 г., в който изразява становище за 1 неоснователност на частната жалба и правилност на постановеното определение. Излага доводи в подкрепа на изложените от съда мотиви и счита, че ответникът не следва да бъде обременяван с възмездяване на заплатено адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, което макар и да е било договорено, е необосновано високо по размер. По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.
Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:
Видно от материалите по делото е, че с постановеното Решение № 1634/26.11.2024 г. предявеният от частния въззивник иск е бил уважен, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза са присъдени разноски в размер на 2898.66 лв., от които 1200.00 лв., адвокатско възнаграждение.
От представения Списък по чл. 80 ГПК се установява, че претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 5336.77 лв., с ДДС, като са представени и доказателства за заплащането му – фактура № 897/12.10.2023 г. и извлечение от банкова сметка.
При тези доказателства, за да се произнесе по разноските съдът е уважил възражение на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил поради прекомерност подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на 1200.00 лв. Произнасянето е обосновано с мотиви, че голяма част от фактите са приети за безспорни, а спорните такива не обосновавали висока правна сложност по делото, съпоставена със сложността по други дела от същия вид, продължителността на производството и средния размер на уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със сходна цена на иска.
По реда на чл. 248 ГПК е постъпила молба вх. № 140489/17.12.2024 г., в която ищецът е направил искане постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение. Искането е обосновано с доводи сходни с доводите изложени в сезиращата частна жалба. Допълнително е посочено, че възнаграждението е уговорено и заплатено преди предявяване на исковата претенция, в който момент не е било известно какво ще бъде процесуалното поведение на ответника, нито каква ще бъде продължителността на съдебното производство.
От страна на ответника е постъпил отговор вх. № 2157/09.01.2025 г., в който е изразено становище за неоснователност на искането за изменение на постановеното решение.
С атакуваното Определение № 98/10.01.2025 г. съставът на СГС оставил без уважение искането за изменение на постановеното решение, обективирано в обсъдената в предходния абзац молба по реда на чл. 248 ГПК.
Произнасянето е обосновано с мотивите, изложени в постановеното решение при произнасянето по релевираното възражение за прекомерност, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Произнасянето се преценява като неправилно.
2
По допустимостта: Искането за изменение на постановеното определение е било обективирано в нарочна молба, депозирана на 17.12.2024 г. Актът, чието изменение се претендира подлежи на инстанционен контрол, поради което молбата за допълването му следва да бъде подадена в границите на срока за обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването на постановеното решение на ответника, на 03.12.2024 г., искането обективирано в депозираната на 17.12.2024 г. молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява допустимо.
По основателността: Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.
Посочената разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, отнесено към действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ал. 2 от последния текст пък предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
На настоящият състав е известно и постановеното Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г., на СЕС и възприетото с него тълкуване н а чл. 101, § 2 на ДФЕС , вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС . След постановяването на посоченото решение константна е съдебната практика в разбирането си, че Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда и посочените в нея размери не го обвързват, като при произнасянето си съдът следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение и под минимума, който може да бъде ползван като ориентир (така Определение № 50004/29.02.2024 г., по гр.д. № 4028/2021 г., на ВКС, IV ГО и др.).
В случая, действително макар и спорът между страните да не се отличава с висока фактическа и правна сложност, предявения иск е бил оспорен от ответника, както по основание, така и по размер. Проведени са три съдебни заседания за събиране на допуснати специални знания по първоначална и повторна СТЕ, в резултат на оспорване на ответника. Всяко едно от заседанията е проведено при участието на процесуален представител на ищеца. Предявеният иск е с цена 32466.40 лв. и съобразно тази цена ползвания като ориентир минимален размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14/2025 г.) възлиза на сумата 3245.71 лв., без ДДС. Видно от представените доказателства е, че претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 4447.31 лв., без ДДС и същото е с 1200.00 лв. по-високо, поради което се преценява като прекомерно. Съобразно посочените по-горе критерии настоящият състав намира, че адвокатското 3 възнаграждение ще следва да бъде определено в размер на 3200.00 лв., без ДДС. Предвид представените доказателства същото подлежи на присъждане ведно с дължимия ДДС.
Въззивният съд не е в състояние да изложи мотиви по взетия предвид от първоинстанционния съд среден размер на уговаряни адвокатски възнаграждения по други дела на същия състав, доколкото такива не са посочени, а и намира, че преценката следва да бъде съобразена с конкретиката на съответния казус.
Отделно от посоченото от събраните доказателства се установява, че адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца е договорено и заплатено преди предявяването на иска. Към този момент на ищеца няма как да е било известно какво ще е процесуалното поведение на ответника, но е бил известен отказа на последния да заплати доброволно и извънсъдебно претендираната регресна сума. В резултат от това обстоятелството, че в хода на производството определени факти са били приети за ненуждаещи се от доказване между страните не би могъл да е определящ при преценката за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и да бъде тълкуван в ущърб на страната, ангажирала адвокатската защита.
В заключение от горното атакуваното определение ще следва да бъде отменено, а постановеното решение изменено в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 98/10.01.2025 г., по т.д. № 1915/2023 г., на СГС, VI-22 с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение № 2911/27.02.2024 г., по гр.д. № 11248/2021 г., на
СГС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, присъдени в полза на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, КАТО:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК
121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““
ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано", № 5, сумата 3840 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вместо първоначално присъдения като част от разноските размер 1200.00 лв., с ДДС.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му, с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5