Решение № 19046 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19046 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110104705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. А. Х. срещу „**************” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 100 лв. /съобразно допуснато с протоколно определение от 07.10.2025 г. увеличение на първоначално предявения размер на иска от 5 лв./ - частичен иск от претенция за сумата от 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ***********, сключен на 15.05.2023 г. – неустойка, начислена на основание чл. 11 от договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 15.05.2023 г. между ************** и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ***********. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 500 лв. със срок на погасяване – 15.11.2023 г. (на 6 месечни погасителни вноски), като размер на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 11 от процесния договор било предвидено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя, като на ************* била начислена неустойка в размер на 505,02 лв., тъй като не представила в срок надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка.

Твърди, че задълженията по договора са изцяло погасени. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в закона форма по чл.

10, ал. 1 ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание - ГПР с посочване на основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Поддържа, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на 1 всички изисквания, посочени в договора, поради което клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради нарушение на чл. 16 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 33 вр. чл. 21 ЗПК, тъй като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Сочи, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че тази клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, поради което клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Счита, че ответникът дължи връщане на сумата за неустойка, заплатена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза. Сочи, че на 15.10.2024 г. бил сключен договор за цесия, съгласно който ************** прехвърлила на ищцата В. А. Х. вземането си срещу „**************“ ЕООД, представляващо сума в размер на 100 лв. - платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***********/15.05.2023 г. По изложените съображения ищцата счита, че е носител на вземане в размер на исковата сума. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че подписаният от „**************“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ***********/15.05.2023 г. отговаря изцяло на изискванията на чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - спазена е писмената форма, договорът е съставен на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и разбираем начин, шрифтът на текста е не по–малък от 12 съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на задължението по договора, размер на лихвения процент, който е фиксиран и не се променя за срока на договора, годишния процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с погасителен план. Сочи, че в чл. 3 на договора ГПР е определен в размер на 46,20 %, съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в закона няма изискване за посочване в договора на конкретните показатели при определянето на ГПР. В договора е посочен точният размер на годишния процент на разходите – 45,23 %, посочен е общият размер на задължението, определен към крайния срок на издължаването, с което за кредитополучателя е налице яснота относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на договора. Счита, че за потребителя съществува възможност да се откаже от договора, в случай че изискванията на чл. 11 са прекалено обременяващи за него. Счита, че не се касае за заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Излага доводи, че на 18.05.2023 г. ************** е внесла сумата от 600 лв. в офис на „**************“ ЕООД, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит, съответно не е начислявана 2 и не е заплащана неустойка по чл. 11 от договора, поради което искът е неоснователен.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД.

За основателността му в доказателствена тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че в полза на ************** е възникнало вземане в размер на претендираната като недължима сума за неустойка по чл. 11 от договора, което предполага да докаже, че тя е заплатила посочената сума в полза на ответника въз основа на нищожна клауза за неустойка по процесния договор за потребителски кредит; че между ищцата и ************** е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищцата е било прехвърлено вземане, представляващо заплатената без основание сума по договора за потребителски кредит, за което прехвърляне ответникът е бил надлежно уведомен.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на претендираната сума, заплатена от страна на **************, вкл. наличието на действителен договор за потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в т.ч. коректно посочване на ГПР с включени всички разходи в него и валидно уговорена клауза за неустойка.

Във връзка с възражението на ищеца срещу доклада по делото, съдът намира за необходимо да отбележи, че макар и в исковата молба да не е посочено изрично, че съдебно предявеното вземане е за платеното в погашение на задължението по неустоечната клауза по чл. 11 от договора, това е изводимо в достатъчна степен от изложените фактически и правни твърдения и първоначално посочения пълен размер на претенцията от 505,02 лв., който кореспондира именно с размера на вземането за неустойка по горецитираната клауза. Не може да бъде възприета тезата на ищеца, че искът му касае „платени суми по договора“, защото при такава формулировка исковата молба би била нередовна поради липсата на надлежна индивидуализация на съдебно предявеното вземане. Наред с това следва да се посочи, че формулираното от ищеца изявление за изменение на предявения иск с едновременно увеличаване размера и промяна в твърдения пълен размер на вземането, е недопустимо. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. Недопустимо е за първи път при такова увеличаване размера на иска ищецът да въведе нови твърдения по смисъла на чл. 147 ГПК за пълния размер на спорното субективно материално право, още повече, че по този начин се стига до неяснота относно 3 предмета на делото, което препятства правото на защитата на ответника. С тези съображения увеличението в цената на иска е допуснато само досежно размера на претенцията в рамките на първоначално посочения размер на паричното вземане.

С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 31636/26.07.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени следните обстоятелства: на 15.05.2023 г. между ************** и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***********; сумата по отпуснатия кредит е в размер на 500 лв. и е усвоена от кредитополучателя; на 18.05.2023 г. ************** е извършила плащане в размер на 600 лв. във връзка с процесния договор за потребителски кредит.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ***********/15.05.2023 г. се установява, че ответното дружество „**************“ ЕООД е отпуснало на кредитополучателя ************** потребителски кредит в размер на 500 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да върне, ведно с възнаградителна лихва, в срок до 15.11.2023 г. на шест равни погасителни вноски по 15,83 лв. всяка при уговорен ГПР по кредита в размер на 45,23% и ГЛП в размер на 37,99%, като в случай на точно изпълнение на задълженията си по договора кредитополучателят дължи на уговорения падеж обща сума в размер на 594,98 лв. С клаузата на чл. 11 от договора страните са уговорили, че в 7-дневен срок от подписването на договора кредитополучателят се задължава да осигури на кредитора някое от изброените обезпечения – поръчителство/встъпване в дълг/застраховка, при спазване на посочените изисквания, като, в случай че кредитополучателят не изпълни това свое задължение, той следва да заплати на кредитора неустойка в размер на 505,02 лв., дължима разсрочено заедно с всяка от шестте месечни погасителни вноски, като съгласно погасителния план, неразделна част от договора за потребителски кредит, месечната вноска за неустойка е на стойност от 84,17 лв.

Не е спорно между страните, а и от представения договор за цесия и потвърждение за извършена цесия се установява, че на 15.10.2024 г. между кредитополучателя ************** и ищцата В. ********** Х. е сключен договор за цесия, по силата на който кредитополучателят е прехвърлил на ищцата вземането си срещу ответника за сумата от 100 лв., платена без основание въз основа на процесния договор за потребителски кредит.

Установява се, че с договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне /чл. 5/. Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното 4 право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията – в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. В случая по делото се установява, че уведомяването на ответника за цесията е надлежно извършено с получаването от последния на препис от исковата молба, в която е инкорпорирано уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изходящо от редовно овластения за това цесионер.