Решение № 531 от 11.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Обжалвано е Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС, в тези негови части, с които исковете на АЛ. ХР. М., Й. ЛЮБ. СТ. и О.Х. П. по чл.108 ЗС са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от правото на собственост върху дворно място с площ от 497 кв.м., съставляващо УПИ І-976 в кв.106 по плана на гр.Х., както и исковете по чл.109 ЗС за премахване на монтиран преместваем павилион, изградената около имота ажурна ограда, изградената в имота тухлено-дървена сграда беседка и складово помещение, както и в частта, в която е отменен частично оспорения нотариален акт.

Въззивни жалби са постъпили от ищцата О.Х. П., впоследствие заместена на осн.чл.227 ГПК от наследника си по закон АЛБ. Г. П., както и от другите двама ищци- Й.С. и АЛ. ХР. М..

Същите са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона преклузивен двуседмичен срок, от легитимирани страни и отговарят на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК. В жалбите са изложени аналогични доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Поддържа се нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон- чл.38 ЗС и чл.109 ЗС. Конкретно се излагат оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на приетите СТЕ и СГЕ, които са били оспорени от страните , както и недопускане на повторни експертизи. Поради това 1 съдът достигнал до погрешен извод, че от отчуждаване били освободени 27,77% ид.ч. от дворното място. Релевира се също и оплакване, че съдът не е съобразил факт от правно значение за спора, а именно фактическото завземане от държавата на цялото дворно място.

На следващо място се оспорват правните изводи относно упражнявано добросъвестно владение от страна на праводателите на ответниците, съответно придобиването на собствеността по давност. Оспорват се правните изводи за неоснователност на исковете по чл.109 ЗС. Жалбоподателите молят за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло уважени.

Заявени са доказателствени искания във връзка с наведените процесуални нарушения и се поддържа наличие на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК са постъпили отговори по двете въззивни жалби от въззиваемите Г.Н. и Б.М., в които се излага подробно становище за неоснователност на жалбите. Възразяват за допускане на поисканите доказателства.

Подадени са частни жалби от Й. ЛЮБ. СТ. и А.М. и АЛБ. Г. П. / правоприемник на починалата ишщца О. П./ срещу Определение № 260758/10.09.2020 г. по същото дело, постановено по чл.248 ГПК, с което решението е изменено в частта за разноските в следния смисъл: ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати на О.Х. П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 789,95лв./седемстотин осемдесет и девет лева и 95ст./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати на АЛ. ХР. М. и Й.Л. С. – М.а, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 88,12 лв./осемдесет и осем лева и 12ст./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА АЛ. ХР. М., Й.Л. С. – М.а и О.Х. П. да заплатят на БЛ. К. М. и Г. К. Н., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 647,60лв./шест стотин четиридесет и седем лева и 60ст./, представляваща деловодни разноски. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е разпределил разноските съразмерно с уважената част от исковете. В отговор насрещната страна поддържа становище за неоснователност на частните жалби.

Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срок, от оправомощени страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което се явяват процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.

По отношение обаче решението в частта, в която ответниците са осъдени да предадат владението върху установените техни собствени идеални части от дворното място първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което производството и решението са недопустими и в тази част решението следва да се обезсили. С протоколно определение от 09.05.2018 г. с оглед липсата на искане от страна на ищците за осъждане на 2 ответниците да предадат владението върху недвижимия имот, чиято собственост претендират да бъде установено, първоинстанционният съд е отказал да промени посочената в доклада правна квалификация, като добави чл. 108 ЗС. Липсват последващи молби за изменение на предявения иск от установителен в осъдителен, нито се установява да е искано от ищците осъждане на ответниците да предадат владението върху спорния имот.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.109 ЗС.

Ищците АЛ. ХР. М., Й.Л. С. – М.а и О.Х. П. твърдят, че са съсобственици на УПИ І-976 в кв.106 по плана на гр. Х., с площ от 497 кв.м. подробно описан в исковата молба. Ищцата О.

Петкова притежавала ½ ид.ч., а другата 1/2 ид.ч. била в режим на съпружеска имуществена общност между А.М. и Й. М.а. Първоначално имотът бил придобит от М.П. М.наследодател на О. Петкова и А.М., като бил одържавен по ЗЕГПНС на 17.10.1950г. След влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост било възстановено ex lege, като във връзка с това била издадена заповед от 1992г. за отписване на имота от актовите книги и предаването му на наследниците на М. М.. След възстановяване на правото на собственост между наследниците – Б.Б. М., АЛ. ХР. М. и О.Х. М.а била извършена доброволна делба, при което О.Х. и А.Х. придобили дела на Б. М.. Твърди се, че ищците са декларирали имота и са заплащали данъци за него и го ползват за здравни и курортни нужди като са упражнявали владение върху имота след 1992г. При посещение в имота през 2015г. една от съсобствениците установила, че мястото е тайно оградено и застроено. Оградата била декоративна с две метални врати – едната откъм бул. ***, а от другата откъм ул. ***. Имало и постройки - метален павилион за сувенири с площ от 16 кв.м. в северозападния край на двора, постройка с бетонова основа и тухли и дъсчен покрив с площ около 15-16 метра и спомагателно помещение в източната част на дворното място, близо до парцел V-974 с площ 4 кв.м. за съхранение на стоки. Твърди се, че ищците не са давали разрешение за изграждане на тези помещения. От общината получили сведения, че сградите са построени от ответниците, които се били легитимирали като собственици с констативен нотариален акт от 01.09.2015г. издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ограждането и построяването на сгради било осъществено тайно, като това били неоснователни действия създаващи състояние при което ищците не можели да ползват правото си в пълен обем. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че първия и втората ищци са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, а третата ищца е собственик на ½ ид.ч. от същия имот, както и бъде отменен нотариалния акт издаден на ответниците. Иска се също така да бъдат осъдени ответниците да премахнат намиращите се в имота преместваем павилион, ажурната ограда, беседката – конструкцията от дърво и тухли, както и складово помещение.

Ответниците БЛ. К. М. и Г. К. Н. отричат твърденията свързани с отчуждаването на имота 3 по начина описан в исковата молба. Твърдят, че една трета идеална част от дворното място, както и първият етаж от съществуващата в имота триетажна жилищна сграда, никога не са били отчуждавани или завземани от Държавата. Твърдят, че на 12.11.1936г. била извършена делба между наследниците на общия наследодател М. П. М., при която дворното място се било паднало в изключителна собственост на единия от синовете му – Б. М.ев М.. На 26.08.1963г. той се било снабдил с нотариален акт, с който бил признат за собственик на партерния етаж от триетажната сграда, както и на 1/3 ид.ч. от дворното място. След това имотът бил прехвърлен срещу гледане и издръжка на бабата и дядото, праводатели на ответниците Б. П. и Ц. П.а. На 29.01.1976г. Б. М. починал, като за наследници оставил лицата Ц. П.а, Х. М.а, Л.Г., О. Ж. и В.Г.. През 1987г. Ц. П.а била продала на Х. М.а нейната 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с ½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда.

През 1997г. с договор за дарение наследниците Л.Г., О. Ж. и В.Г. дарили своите идеални части на сестра си Х. М.а, като всяка една от тях прехвърлила по 1/24 ид.ч. от имота, ведно с 1/8 ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда. Предвид така описаните разпореждания към 19.11.1997г. Ответницата Х. Б. М.а и нейният съпруг били придобили изцяло 1/3 ид.ч. от дворното място, ведно с целия партерен етаж от сградата. Х. и К. М.и живеели в имота, заедно с децата си и го били владеели през целия период в който били извършвани описаните сделки. Твърди се, че през 2000г. те били завладели и останалите 2/3 ид.ч. от имота, като осъществявали редица подобрения в него. Същите го държали само за себе си в период повече от 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че той е само техен и отблъсквайки владението на ищците върху дворното място. Поради това те били придобили собствеността върху тези идеални части по давност. Останалите собственици, не само не ползвали дворното място по начина описан в исковата молба, но и не ползвали и притежаваните от тях втори и трети етажи от жилищната сграда. Предвид това ответниците считат предявените искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли.

От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците А.М. и О. М.а са наследници на общия наследодател М.П. М., роден през 1858г., починал на 31.08.1927г. при което оставил преживяла съпруга – Х. Х. М.а и трима сина – П. М.ев М., Х. М.ев М. и Б.

М.ев М. / лист 239/. Споменатите двама ищци са деца на сина на М. М.- Х. М.ев М., род. на 20.04.1894г. и починал на 22.04.1974г. / лист 242/. Другият син на общия наследодател – П.

М.ев М. е починал на 04.04.1968г., без да е имал съпруга и низходящи / лист 241/. Третият син - Б. М.ев М., род. през 1902г. е починал на 17.02.1969г., като за наследник е оставил син – Б.Б. М. / лист 241/. Общият наследодател М. М. е притежавал имот в гр. Х. – дворно място, относно който е издаден крепостен акт от 22.07.1889г. /лист 9/. След смъртта на М., преживялата му съпруга Х. М.а и тримата му синове П. М., Х. М. и Б. М. сключили договор от 12.11.1936 г. относно доброволна делба на наследство. Видно от съдържанието на договора, участващите са постигнали съгласие относно разпределението на стаи от новата триетажна сграда – хотел „Х.“, както и относно стаи в съществуваща стара двуетажна сграда, като е уговорено заплащане на суми между участващите в споразумението / лист 99/. Договорът е сключен в проста писмена форма без нотариална заверка на подписите.

4

Установява се, че от наследниците на М. М. е бил отчужден, по силата на чл.9 ЗЕГПНС /отм./ и постановление № 2118 от 14.08.1950 г. на Министерския съвет притежаван от наследодателя имот – втори и трети етаж от съществуваща в дворно място с постройки – триетажна с единадесет стаи и двуетажна с шестнадесет стаи, без партерния етаж от вътрешната постройка, ведно с дворното място. Съставен е акт за завземането №24 от 17.10.1950г. / лист 250/ към който е бил приложен и опис на намиращото се в завзетите сгради имущество /лист 675 от делото/.