Решение № 4 от 08.01.2022, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Провадия, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101063 по описа за 2021 година

Ищецът „Енерго-про продажби“ АД предявява срещу АТ. П. ЯН. положителни установителни искове при условията на кумулативност за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания:

Главница в размер на 1269,55 (хиляда двеста шестдесет и девет лева и 55 ст.) представляваща главница за незаплатена ел.енергия, потребена за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г. по фактури издадени за период от 19.02.2020 г. до 19.06.2020 г. за обект с абонатен номер 2102 203222 и адрес: ******* и с клиентски № **********;

Мораторна лихва в размер на 35,23 лв. (тридесет и пет лева и 23 ст.), начислена за периода от 11.03.2020 г. до 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-03.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението;

Ищецът навежда твърдения в исковата молба, че ответникът е потребил енергия за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г. на обща стойност 1269.55 лева за обект, находящ се в ******* и с клиентски № **********. Твърди, че тази сума не е заплатена до момента от ответника. По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество гореописаните вземания. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

Ответникът депозира писмен отговор в срок. Оспорва исковете. Не оспорва счетоводните записвания на ищеца на фактурираните вземания, както и техническата изправно на електромера, но счита същите за неоснователни, поради това, че в процесния 1 период на начисление на процесната ел.енергия не е собственик на имота, поради което не дължи заплащането й. В тази връзка моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира се писмено становище, с което се поддържа предявените искове, като се моли за уважаването им.

Ответникът не се явява лично, представлява се от упълномощения от него процесуален представител, които поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковите претениции.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Законът за енергетика регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия . За уреждане на отношенията между потребителите на електрическа енергия и доставчика на ел.енергия Енерго-про продажби“ АД са приети от КЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби” АД (наричани за краткост ОУ). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГОПРО Продажби” АД. Потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и лице, за което собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал съгласие в нотариално заверена форма да бъде потребител за определен срок – например наемател на електроснабдявания имот. Страна в договорното правоотношение с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД е потребителя на ел.енергия, като всички фактури се издаване на негово име – арг. от чл. 6, ал. 4 от ОУ.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема пълно и главно, че ответникът няма качеството на „потребител“ нито по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ, нито по чл. 6, ал. 2 от ОУ. Този правен извод на съда следва пряко от представените от ответника два нотариални акта № 46, том III, дело № 960/1991 г. от 02.10.1991 г. и № 200, том II, дело № 653/1994 г. от 03.06.1994 г., от които се установява, че ответникът не е собственик на имота, находящ се на *******, който е заведен при ищеца с аб. № 2102203222.

Съдържанието на нотариалните актове не се оспорва от ищеца, поради което съдът ги кредитира изцяло и приема, че имотът, предмет на тези сделки, е идентичен с процесния имот, находящ се на *******. По-конкретно от обективираните в нотариалните актове сделки, ценени на ред с акт за женитба № 13/07.05.1960 г. и Решение от 24.10.1984 г. за развод между А.З. Я.а и АТ. П. ЯН., се установява, че процесният имот никога не е бил собственост на ответника. Първоначално имотът се закупува на 02.10.1991 г. от бившата вече съпруга на ответника А.З. Я.а и синът му П.А.П.. След това на 03.06.1994 г. П.А.П. дарява своята ½ ид.ч. на майката си А.З. Я., която става едноличен собственик на имота. По делото остава неясна причина, поради което ответникът се вписва като титуляр на 2 абонатната партида.

Предвид липсата на данни ответникът да е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване или друго лице по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ОУ, следва правния извод, че ответникът не е потребител на електрическа енергия и следователно не е страна по облигационното правоотношение с доставчика „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Това е така, тъй като законът за енергетиката и ОУ обвързват качеството „потребител на ел.енергия“ с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот – арг. от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС . Без значение за основателността на исковете е, че ответникът е титуляр на партидата, водена от доставчика.

Неизпълненото задължениет о д а с е съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи единствено вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответникът като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия – вж. Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. по описа на ВКС.

Предвид горното съдът намира, че в полза на ищеца не възниква вземане към ответника за заплащане на претендираната в настоящия процес ел.енергия на стойност 1269.55 лева за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г., предмет на фактури №№ 0290951269, ***, ***, ***, ***.

Искът за главница е неоснователен, което има за последица и неоснователност на иска за лихва. Предявените два иска следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира същото за основателно. Видно от представеното решение на ТЕЛК от 05.05.2017 г. ответникът е със 100 % степен на увреждане без възможност за самостоятелно обслужване, от което следва, че ищецът основанието, на което ищецът следва да заплати възнаграждение е предвидено в чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Размерът на възнаграждението съдът определя съобразно материалният интерес от 1304.78 лева, което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаградението, се равнява на 391.44 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-про продажби“ АД ЕИК:103533691 срещу АТ.

П. ЯН., ЕГН:********** положителни установителни искове при условията на кумулативност за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: главница в размер на 1269,55 (хиляда двеста 3 шестдесет и девет лева и 55 ст.) представляваща главница за незаплатена ел.енергия, потребена за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г. по фактури издадени за период от 19.02.2020 г. до 19.06.2020 г. за обект с абонатен номер 2102203222 и адрес: ******* и с клиентски № **********; Мораторна лихва в размер на 35,23 лв. (тридесет и пет лева и 23 ст.), начислена за периода от 11.03.2020 г. до 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-03.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 416 за изпълнение на парични задължение от 04.06.2021 г., поправено с разпореждане № 2430/07.09.2021 г. по гр.д. № 619/2021 г. по описа на РС-Провадия, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК:103533691 ДА ЗАПЛАТИ адв. Р.Г. И.ВАК, ЕГН: 7703261041 сумата от 391.44 (триста деветдесет и един лева и 44 ст.) лева адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4