Решение № 13 от 05.03.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Козлодуй, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Административно наказателно дело № 20241440200348 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Н. Ц. К. от гр. К., жк.*, № *, вх.*, ап.* против Наказателно постановление № 23-0288-000719 от 18.12.2023г. на Началник РУ К., ОД на МВР Враца с което за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и за извършено нарушение по чл.43, т.4 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата въззивникът оспорва НП, релевират се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и незаконосъобразност на атакуваното постановление, прави се искане за отмяната му.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Г. - ВрАК, която в заседанията подържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Ответната страна – РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца редовно призована, не се явява и не се представлява.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 01.12.2023г., около 17.40 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил "Фолксваген Фокс" с ДК № ***** на път II-11,км.92+293, общ. К..

В АУАН и НП се сочи че жалбоподателката е предприела маневра изпреварване при пътна маркировка М-1/единична непрекъсната линия/ на движещия се пред нея товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *******, навлиза в пътната лента за насрещно движение и не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Вследствие на това се блъска в изпреварваното МПС, завърта се, като застава странично пред движещия се правилно в противоположна посока, лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ******.

Реализирано е ПТП с материални щети. Прието е на първо място, че жалбоподателката при изпреварване не съобразила поведението си с пътната маркировка, създала опасност, при което нарушила чл. 6 т. 1 от ЗДвП и на второ място е прието, че жалбоподателката изпреварва автомобил, когато не може да се върне безпрепятствено в напуснатата лента и създала непосредствена опасност, с което виновно е нарушила чл. 43, т. 4 от ЗДвП.

Като свидетели са разпитани полицейските служители на РУ-Козлодуй Е. Ш. /актосъставител/, В. В. и И. В.. Същите не са свидетели очевидци, като св. Ш. е възприел описаното в АУАН вследствие на сведения събрани от водачите на товарния автомибил „Фиат Дукато“ и лекия автомобил „Хонда Акорд“. При изясняване на фактическата обстановка не са събирани сведения от жалбоподателката, тъй като същата е напуснала района на ПТП.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът изведе на първо място от преките показания на свидетелите - полицейските служители.

Актосъставителят Ш. сочи, че се усъмнил в дадените му сведения от водачите, с оглед на това, че водача на товарния автомобил заявил че управлявания от жалбоподателката лек автомобил се е блъснал в него, след което се е завъртял. Това обстоятелство не е установено от св. Ш. който не констатирал увреждания по товарния автомобил, като този автомобил дори не бил включен в съставения на по-късен етап протокол за ПТП. Св. Ш. подложил на съмнение изцяло събраните сведения за механизма на ПТП, но съставил процесния АУАН.

Полицейските служители са установили, че маневрата изпреварване е извършена при маркировка „единична непрекъсната линия“.

Съдът намира, че разпитаните свидетели са без евентуална заинтересованост в показанията си. Отделно от това, разгледани самостоятелно и съпоставено, въпросните свидетелски показания се явяват последователни, логични и вътрешно непротиворечиви както по между си, така и с останалите налични доказателства, обективирани в приложените писмени материали по преписката, в т.ч. докладни записки и процесиите АУАН и НП.

2

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло кредитира и се доверява на тази група от непротиворечиви доказателствени източници.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН серия АД бл.

№ 012243/05.12.2023г., наказателно постановление № 23-0288-000719 от 18.12.2023г. на Началник РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, докладни записки, сведения и свидетелските показания на Е. Ш. /актосъставител/, В. В. и И. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор „пътен контрол“ към ОД МВР - Враца, РУ Козлодуй, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

С оглед на събраните данни съдът намира, че на база доказателствения материал не може да се приеме, че фактическата обстановка, описана в НП е доказана по несъмнен начин. От страна на жалбоподателката се отрича описаната фактическа обстановка, а контролните органи са изяснили случая чрез събрани сведения от свидетели, във верността на които сведения се усъмнили. Съдът намира, че са налице съмнения за верността на отразеното във фактическата обстановка в процесните АУАН и НП. Тези сведения са събрани устно, не са документирани, поради което остават много въпроси относно естеството на самото твърдяно нарушение, къде точно е предприета съответната маневра и каква е била конкретната ситуация, действително ли става дума за ситуация на невъзможност на жалбоподателката безпрепятствено да се върне в своята лента за движение или за друга ситуация.

Тези въпроси очевидно не могат да получат категоричен отговор на база събраните данни и на тази база и съставения акт не може да изпълни доказателствената си роля. С оглед на това съдът намира, че описаната в акта и НП фактическа обстановка не е доказана и с оглед на това в крайна сметка не се доказва жалбоподателката да е извършила вмененото й нарушение по чл.

43,т.4 от ЗДвП.

На следващо място остава неяснота относно това какво е прието и от правна страна, тъй като жалбоподателката е наказана два пъти по един и същ санкционен състав - чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП, за нарушенията по чл.6, т.1 и по чл. 43, т. 4 от ЗДвП. Първото вменено й нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП от ЗДвП предполага нарушение на правило, че 3 водачите са длъжни да съобразят своето поведение със пътната маркировка, а второто вменено й нарушение по чл. 43, т. 4 ЗДвП предполага забрана за изпреварване в хипотезата за невъзможност за безпрепятствено връщане в напуснатата пътна лента.

Съдът намира, че по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, когато нарушението е свързано опасност за движението, санкцията се съдържа в чл. 179, ал. 2, вр. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП.

Приемането на две отделни нарушения с наложена една и съща санкция очевидно внася противоречие относно правните изводи на наказващата администрация, което също се явява основание за отмяна на НП.

С оглед всичко изложено съдът намира, че Наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като нарушението вменено на жалбоподателката не е доказано и при квалифициране на същото явно е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

При гореизложените съображения, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

№ 23-0288-000719 от

18.12.2023г. на Началник РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, с което на Н. Ц. К., ЕГН ********** за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение по чл.43, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд

Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4