Решение № 267 от 17.02.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 17.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVIIІ състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа административно дело № 2566 за 2021г. по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Бест Пловдив"

ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр.Пловдив, представлявано от Л.Д.Л., против Ревизионен акт № Р-16001621001343-091-001/23.07.2021г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 489/14.09.2021 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на оспорващия, на основание чл.177 от Закона за данъка върху добавената стойност са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за период м.11.2020 г. в размер на 52217.45 лв. главница и 3 191.32 лв. прилежаща лихва.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в нарушение на административно – производствените правила. Жалбоподателят счита, че органите по приходите не са доказали наличието на кумулативната предпоставка „привидна, заобикаляща закона доставка или доставка на цена, която значително се отличава от пазарната“, при която хипотеза се осъществява и фактическия състав на чл.177 от ЗДДС, изискващ знание на купувача или задължение за знание. Твърди се също така, че ревизиращият екип не е взел предвид и факта, че разплащането по машините е поставено под отлагателно условие. В тази насока подробно се излагат подробни становища. Иска се от съда отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по доводите изложени в нея. Претендира разноски по делото.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт К., който оспорва жалбата като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора дава становище за законосъобразност на атакувания ревизионен акт и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните, съобразно събраните в производството доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621001343-020-001/08.03.2021 г.

/л.225/ на З.Д.В.– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват: отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „Нов Пловдив“ ЕООД за периода 01.11.2020 г. – 28.02.20221 г., като е определен срок за приключването му – до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 10.03.2021 г. по електронен път. Издадени са: Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621001343-020-002/05.05.2011 г. (л. 222) и Заповед № Р-16001621001343-020-003/07.06.2021 г. (л.291), с които срокът на ревизията е удължен, съответно, до 10.06.2021 г. и до 09.07.2021 г., без да се променя нейният обхватът. Двете заповеди са връчени по електронен път на ревизираното лицето. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че за данъчен период м.11.2020 г. „Бест Пловдив“ ЕООД е подало СД по ЗДДС с вх. № 16004565849/11.12.2020 г. с отразен в нея резултат – „ДДС за възстановяване“ в размер на 51686.85 лв.. Посочено е, че така декларирания данъчен резултат е формиран от получена от ревизираното дружество фактура № **********:/12.10.2020г. (л.107) на стойност 261 087.27 лв. и ДДС в размер на 52 217.45 лв., издадена от доставчика „Нов Пловдив“ ЕООД- Пловдив, ЕИК202366961. Като предмет на доставката, в съставения първичен счетоводен документи, е отразено, че това е станало съгласно договор от 12.10.2020 г.. Посочената фактура е включена от доставчика в подадените от него в НАП отчетни регистри по ЗДДС – дневник за продажби и СД по ЗДДС, касаещи м.11.2020 г., като за същия данъчен период „Нов Пловдив“ ЕООД декларира резултат ДДС за внасяне в размер на 64 843.81 лв., който не е внесен в приход на бюджета към датата на издаване на РА. По повод връчено в хода на ревизията ИПДДПОЗЛ с № 16001621001343-040-001/10.03.2021 г. (л215), управителят на „Бест Пловдив“ ЕООД представя по електронен път първични, вторични счетоводни и търговски документи, декларации и справки за наличните недвижими имоти и моторни превозни средства.

От страна на ревизираното дружество е представен и екземпляр на сключен договор за покупко-продажба от 12.10.2020 г. с Нов Пловдив ЕООД /л. 1088 с предмет „машини, части и оборудване и други“, подробно описани на стр. 7- 8 от РД. Общата стойност на описаните активи е 313 304.72 лв. с включен ДДС. В т.4 от договора е посочено, че срокът за изплащане е до 36 месеца от датата на подписване на същия. В тази връзка е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001621001343-040-002/26.04.2021г., с което е изискана подробна информация за точния адрес на приемо-предаването на машините, частите и оборудването, къде се съхраняват същите, както и представяне на съпътстващи доставката документи, включително и за техния произход. От Бест Пловдив ЕООД е представено писмено обяснение вх. № 4721/07.05.2021г., в което се сочи, че адресът на получаване на стоките е гр.

Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170, по издадената от „Нов Пловдив“ ЕООД фактура няма извършено плащане, като не са съставяни и документи, съпътстващи въпросната доставка. В хода на ревизията органите по приходите са връчили още ИПДПОЗЛ № Р-16001621001343-040-003/07.06.20201г. и №Р-16001621001343-040-004/15.06.2021г., с които е поискана допълнителна информация относно въпросната доставка на машини, части и оборудване, но от страна на дружеството такива не са представени.

За нуждите на ревизионното производство органите по приходите извършили проверка на доставчикът „Нов Пловдив“ ЕООД, от която изяснили, че това дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС поради наличие на обстоятелства по чл.176, считано от 23.04.3021г., като има данъчни задължения към бюджета в особено големи размери.Установили, че Л.Д.Л. е управител и едноличен собственик, както на „Бест Пловдив“ ЕООД, така и на „Нов Пловдив“ ЕООД, а двете дружества са с един и същи адрес за кореспонденция в гр.

Пловдив, ул. „Марин Дринов“ № 25, ет.4, ап.18. Сключеният на 12.10.2020 г. договор за покупко-продажба на стоки е подписан от представляващият Л.Д.Л. и като продавач, и като купувач, който е положил подпис и върху фактура № **********/12.10.2020г. едновременно като получател, и като съставител.

Органите по приходите са посочили също така, че няма извършено разплащане по горепосочената фактура, но съгласно писмените обяснения на Л.Л., същият се е разпореждал с паричните средства от касата и банковите сметки на двете дружества. Като допълнение е отразено и обстоятелството, че СД по ЗДДС, както на „Бест Пловдив“ ЕООД, така и на „Нов Пловдив“ ЕООД са подавани по електронен път с КЕП с един и същ сериен номер на удостоверението-№C314CO46BО4A9F56 с титуляр А.И.Х.-Г., както и от един и същ IP адрес. Констатирано е, че дружеството-доставчик е включено от НАП в списък на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения, надвишаващи сумата от 5 000.00 лв., което обстоятелство преценили, че няма как да не е е било известно на лицето, представляващо едновременно и двете дружества. Въз основа на така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, преценени в тяхната съвкупност, органите по приходите са приели, че в конкретния случай са налице предпоставките за ревизиране на отговорност на „Бест Пловдив“ ЕООД чрез прилагането на чл.177 от ЗДДС, тъй като дружеството се явява получател по облагаема доставка и отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, в случая доставчика “Нов Пловдив“ ЕООД, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължим и невнесен данък и е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде внесен. Затова на основание чл.177 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗДДС за съответния данъчен период /м.11.2020г/ е вменена солидарна отговорност на „Бест Пловдив“ ЕООД за дължим ДДС в размер на 52 217.45 лв., ведно с лихви в размер на 3191.32 лева. В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621001343-092-001/13.07.2021г., въз основа на който, след обсъждане на постъпилото в срока по чл.117 ал.5 от ДОП възражение вх. 70-00-7549/22.07.2021г., възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали процесния Ревизионен акт № Р-16001621001343-091-001/23.07.2021 г.. По жалба на "Бест Пловдив" ЕООД е издадено Решение № 489/14.09.2021г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт. За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия, като подробно е посочил нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения, изложил е подробни мотиви за неоснователността на жалбата на „Бест Пловдив“ ЕООД срещу РА, като е анализирал всички факти около сделката, включително и документите, съпътстващи първичния счетоводен документ, т. е. липсата на такива, както и всички останали възражения на ревизираното дружество. Наред с това, изрично е отбелязал, че данъчното задължение възниква по силата на закона, като срокът за плащане е законно установен. Доколкото се касае за публични задължения, за които, съгласно ДОПК във връзка с ЗЛВДТДПДВ, при невнасянето им в срок се дължи лихва, то, за да се приеме, че отговорността е ограничена само до главницата, това следва да бъде изрично регламентирано в законовата норма. При липса на такова изрично ограничаване на отговорността и предвид изричната норма на чл.16 ал.3 от ДЗОПК, отговорността на третото лице по чл.177 от ЗДДС, следва да е за задължението за данък, както за главницата, така и за лихвата, дължима от законовия падеж на това задължение до датата на погасяването му. Недоволен от това, жалбоподателят е инициирал настоящото съдебно производство, в хода на което се представят доказателства за делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. /л.3/ и Заповед № РД-09-1530–30.09.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, както и пълната административна преписка, касаеща издаването на процесния административен акт.

Въз основа на горната фактическа обстановка, като прецени събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, след проведено задължително административно обжалване пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Ревизионното производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация, поради което намира за неоснователно искането на жалбоподателя за прогласяване нищожността на оспорения акт.

По отношение на съответствието на РА с материалноправните разпоредби и административно – производствените правила, съдът прие, че не е налице твърдяната с жалбата незаконосъобразност. По делото няма спор по установеният факт, че доставчикът „Нов Пловдив“ ЕООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, Бест Пловдив ЕООД е ползвало данъчен кредит по получената фактури №**********/12.10.2020г., а Нов Пловдив ЕООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен. Спорът е по правото – дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на основание чл. 177 от ЗДДС, като следва ли да се приеме, че при ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл.177 ал.2 от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл.117–120 ДОПК.