Решение № 182 от 08.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Разград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т. 3 вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С постановление от 27.08.2024 г. по ИД №20179120400548/2017 г. по описа на ЧСИ с рег.№912 с район на действие ОС Разград, съденият изпълнител е прекратил образуваното пред него изпълнително дело поради настъпила перемпция, тъй като не са поискани или извършвани изпълнителни действия повече от две години от 25.07.2018 година – датата на последното извършено изпълнително действие.

Против постановлението е постъпила жалба /именувана искова молба/ от взискателя Г. Й. М., в която излага становище за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението. Твърди, че с молба от 3.09.2024 г. е поискал съдебният изпълнител да предприеме действия по установяване на адреса на длъжника чрез ТП на НОИ София, тъй като длъжникът е пенсионер и е следвало да посочи актуален адрес пред съответната институция. Със същата молба е направил искане за налагане на запор върху вземането за пенсия на длъжника. Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, както и съдебният изпълнител да бъде задължен да установи точния адрес на длъжника чрез ТП на НОИ София. С допълнителна молба, депозирана пред съдебния изпълнител, жалбоподателят моли да бъде освободен от заплащането на държавна такса за въззивното производство.

В мотивите по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител застъпва становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, като изтъква, че последното поискано изпълнително действие от страна на взискателя е направено на 25.07.2018 година. След тази дата взискателят е бездействал в продължение на повече от две години, поради което е настъпила перемция и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

На първо място по молбата на жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, 1 трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото.

Жалбоподателят обосновава невъзможността да внесе държавната такса с размера на получаваната от него пенсия – 800 лева, напредналата си възраст, влошеното му здравословно състояние, предвид наличието на ТЕЛК решение и други съпътстващи възрастта му заболявания.

Предвид декларираното здравословно и имотно състояние, доходи и характера на производството може да се предполага, че внасянето на държавна такса в размер на 25 лева за настоящото производство няма да създаде затруднения за жалбоподателя Г. М., поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Таксата следва да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

Въззивната жалба против постановление от 27.08.2024 г. по ИД №20179120400548/2017 г. е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на частен съдебен изпълнител по чл. 435 ал.1 т. 3 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че изпълнително дело № 2015583620400149 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 832 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Русе, е образувано по молба от 12.02.2015 г. на взискателя Г. Й. М. срещу М. Р. А. въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2017 г. за сумата 2000лв. главница по договор за заем, законна лихва и съдебни разноски, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 499 от 2013 г. по описа на ИРС.

Извършено е проучване на имуществото на длъжника, запорирани са банкови сметки с изпратени от съдебния изпълнител запорни съобщения от 10.03.2015 г.

С молба вх. № 5125/11.02.2016 г. взискателят е поискал извършването на справки и предприемане на съответните изпълнителни действия.

С молба вх. № 25102/17.09.2016 г. взискателят отново е поискал извършването на справки, в резултат на което е наложен запор на две моторни превозни средства, собственост на длъжника, чрез уведомяване на ОД на МВР Разград, Сектор „Пътна полиция“.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 39425/21.09.2016 г. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на адреса на длъжника в гр. София.

По молба на взискателя с вх. № 18006/29.06.2017 г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Г. С., рег. № 912 на КЧСИ и заведено под № 20179120400548 по описа на същия съдебен изпълнител. Отново е извършено проучване на имуществото, от което било установено, че длъжникът няма друго такова.

С молба от 29.06.2017 г. взискателят е посочил, че запорираните моторни превозни средства са били задържани. Съдебният изпълнител е поискал информация от ОД на МВР Разград, Сектор „ПП“, откъдето е постъпил отговор, че посочените моторни превозни средства не са задържани от тях.

С молба вх. № 12514/25.07.2018 г. взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело в кантората на ЧСИ И.Х.. Със същата молба е поискал проучване за наличие на имоти на длъжника и налагане на възбрана върху тях. С разпореждане от 23.08.2018 година ЧСИ Х. е отказал да образува изпълнително дело поради липса на местна компетентност и е върнал същото на ЧСИ С.. Това разпореждане на съдебния изпълнител не е било обжалвано от взискателя.

На 27.08.2024 година съдебният изпълнител е постановил обжалваното постановление, с което е прекратил изпълнителното дело, доколкото е констатирал, че 2 повече от две години не са поискани или извършени изпълнителни действия. Обжалваното постановление е редовно връчено на взискателя на 29.09.2024 година.

След връчване на постановлението, взискателят е депозирал молба вх. №

24480/03.09.2024 г., с която е поискал извършването на действия по установяване на фактическото местожителство на длъжника чрез отправяне на искане до ТП на НОИ София, както и да бъдат предприети изпълнителни действия.

С разпореждане от 9.09.2024 г. ЧСИ е оставил молбата на взискателя без уважение.

Разпореждането е връчено на взискателя на 11.09.2024 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: налице са предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Изпълнително дело № 20179120400548 по описа на ЧСИ с рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие ОС Разград е образувано след прехвърляне на изпълнително дело №20158320400149 по описа на ЧСИ с рег. №832 на КЧСИ, с район на действие ОС Русе, образувано по молба от 12.02.2012 г. на взискателя Г. Й. М.. В хода на изпълнителното производство взискателят на няколко пъти е поискал предпримане на изпълнителни действия чрез налагане на запори върху банковите сметки и движимите вещи на длъжника.

Съобразно депозираните молби съдебният изпълнител е извършил действия за реализиране на посочените от взискателя изпълнителни способи.

Последното предприето от взискателя действие по изпълнението е молба от 25.07.2018 година, с която е поискал да бъде извършена проверка на имущественото състояние на длъжника и да бъдат предприети изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника. ЧСИ е изпратил запитване до НОИ, но не е получил необходимата информация. От този момент до издаване на обжалваното постановление съдебният изпълнител не е извършвал, а жалбоподателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия и не е сочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат предприети. Перемцията е настъпила още на 25.07.2020 г. Налице са предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело, което е настъпило по силата на закона и е обявено с обжалваното постановление от 27.08.2024 г. от съдебния изпълнител.

Обжалваното постановление е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

В случай, че по изпълнителното дело е направено искане за изпълнение чрез нов способ, след като перемцията е настъпила, в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени дали да образува искането в ново дело с указание за внасяне на съответни такси, доколкото представеният изпълнителен лист все още се намира у него.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение въззивната жалба на Г. Й. М. против постановление от 27.08.2024 г. по ИД №20179120400548/2017г. на ЧСИ с рег.№912 при КЧСИ, район на действие ОС Разград, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.

Оставя без уважение искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на Г. Й. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 25 лева за настоящото производство.

На основание чл. 77 от ГПК осъжда Г. Й. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Разград сумата 25 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване в производството по в.гр.д. № 383/2024 година по описа на Окръжен съд Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4