Решение № 4680 от 22.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4680 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110109252 по описа за 2025 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е с предмет предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г.

А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна ж.к.„Дружба-Аспарухово“ 7 ет.4 ап.14 срещу ответника С.К. АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1172 р-н И. ж.к. " Д. ", ул. В.К. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 550,00 лева, представляваща недължимо платена сума, получена от ответника без основание и заплатена над главницата по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че на 17.07.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 1100 лева. Съгласно § 7 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение. Заплатената сума по Договора за кредит е в общ размер на 1 650 лева.

Твърди се, че процесният договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023 г. е прогласен за нищожен, поради противоречие със закона, 1 на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл., 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с Решение № 2629 от 11.07.2025 г. по гражданско дело № 1806/2025 г., по описа на Районен съд – Варна, 34 състав.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на нищожността на договора, провъзгласена с влязло в сила съдебно решение, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 550 лева над главницата по договора. Настоящият иск се предявява, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът С.К. АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1172 р-н И. ж.к. " Д. ", ул." В.К. в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за основателност на предявения иск.

Сочи се, че на 18.08.2025г. ответникът е заплатил дължимата сума, предмет на настоящото производство с плащане в размер на 556,04 лева, която сума представлява 550,00 лева, платени при изначална липса на основание по Договор за потребителски кредит от 17.07.2023г, ведно със законната лихва от дата на входиране на исковата молба в съда 21.07.2025г. Плащането е извършено по банковата сметка, посочена в исковата молба за плащане и с основание „връщане на недължимо по Договор от 17.07.2023г“.

Тъй като претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на делото, се моли да се отхвърли иска като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба. Моли се да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждането на разноски в настоящото исково производство, тъй като ответникът не е давал повод за завеждане на делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 17.07.2023г. между ответника С.К. АД, в качеството на кредитор, от една страна, и ищеца Г. А. К., в качеството на кредитополучател, от друга страна. По силата на договора на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 1100,00 лв. за срок от 18 месеца при 51% фиксирана годишна лихва. Съгласно разпоредбата на § 7 от договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1135,08 лв., платима на 18 равни части в размер на 63,06 лв.

След извършена служебна проверка в ЕИСС, съдът констатира, че с влязло в законна сила съдебно решение № 2629/11.07.2025г., постановено по гр.дело № 20253110101806 по описа за 2025 година на Районен съд – Варна, е признато за установено в отношенията между страните Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр.

Варна, ж.к. Д.А и С.К. АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С. район И., ж.к. „Д.“, ул. В.К., че сключеният между тях Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023 г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.

2

1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл., 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата в общ размер на 1 650 лева, за което са представени разписки за извършени плащания по договора от страна на ищеца.

Приобщено по делото е платежно нареждане от 18.08.2025г., от което е видно, че ответникът е превел на ищеца сумата в размер на 556,04 лв., с посочено основание „връщане на недължимо по договор от 17.07.2023г.“ При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, размер и длъжник, т.е. следните правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно: наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит; наличието на имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна.

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици – в конкретния случай връщане на исковата сума на ищеца.

Безспорно по делото се установява, че на 17.07.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, който е прогласен за нищожен, с влязло в законна сила съдебно решение № 2629/11.07.2025г., постановено по гр.дело № 20253110101806 по описа за 2025 година на Районен съд – Варна.

Предвид недействителността на процесния договор за кредит, потребителят дължи само чистата стойност на отпуснатата сума, на основание чл. 23 от ЗПК.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата в общ размер на 1 650 лева, за което са представени разписки за извършени плащания по договора от страна на ищеца. С оглед на нищожността на процесния договор за кредит, провъзгласена с влязло в законна сила съдебно решение, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 550,00 лева над главницата по договора. По изложените съображения, надвнесената от ищеца над главницата по процесния договор за кредит сума в размер на 550,00 лв. подлежи на връщане от страна на ответното дружество.

От приобщеното по делото платежно нареждане от 18.08.2025г. се установява, че ответникът е превел на ищеца след завеждане на исковата молба в съда, сумата в размер на 556,04 лв., с посочено основание „връщане на недължимо по договор от 17.07.2023г.“ След справка със сайта https://www.calculator.bg/ съдът установи, че дължимата законна лихва върху исковата сума в размер на 550,00 лв., заплатена от ответника на 18.08.2025г. , възлиза на сумата в размер на 6,04 лв., представляваща законната лихва върху исковата сума от 550,00 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда 21.07.2025г. до 18.08.2025г. включително.

Следователно ответникът е заплатил на ищеца исковата сума, ведно с дължимата законната лихва върху нея, което обстоятелство, като настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази по реда на чл.235 ал.3 ГПК, като поради погасяване чрез плащане, предявената искова претенция следва да се отхвърли.

В настоящото производство , на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът 3 следва да съобрази настъпилия факт на цялостното заплащане на 18.08.2025 г., след образуване на делото на претендираните от ищеца суми. С плащането им по време на висящото производство, ответникът е направил извънсъдебно признание за дължимостта им. Плащането, като факт от значение за спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода, че към момента на приключване на устните състезания по делото вземането на ответника към ищеца, на твърдяното основание, е погасено поради плащане и не съществува. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено след образуване на настоящото дело плащане от страна на ответника в цялост на претендираните суми главница и законна лихва върху нея.

Въпреки изплащането в цялост на претендираните суми от страна на ответника, обаче, несвоевременното заплащане на исковата сума е поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото. Независимо от отхвърлянето на предявения иск, с несвоевременното заплащане на задълженията си към ищеца, ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство и е станало причина за образуване на исковото производство. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото следва да се възложат в тежест на ответника. Вследствие на изложеното , при този изход на спора и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебноделоводни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен по делото и доказателствата за реализирани разходи в производство.

Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. При такова съобразяване съдът приема, че дължимото възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 400,00 лева. Така общо дължимата сума за разноски в полза на ищеца възлиза на 442,50 лв. , от които заплатена държавна такса в размер на 42,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г. А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна ж.к.„Д-А срещу ответника С.К. АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1172 р-н И. ж.к. " Д. ", ул.В.К. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 550,00 лева, представляваща недължимо платена сума, получена от ответника без основание и заплатена над главницата по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА С.К. АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.

С. п.к. 1172 р-н И. ж.к. " Д. ", ул.В.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна ж.к.„Д-А сумата от 442,50 лв., представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ddd1bdc-2f3b-45a7-aa30-5882d6db9af6