Решение № 1058 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104468 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. Д. П., с ЕГН: ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Д. П. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата от 22 311,56 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № * г. и анекс № * г. съгласно издаден по реда на чл. 417 от ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4* г. по описа на Районен съд - Пловдив и образувано въз основа на на изпълнителния лист изпълнително дело №*

Ищецът излага, че „Първа инвестиционна банка“ АД , в качеството си на заявител, е депозирал против * и А. Д. П., последната като солидарен длъжник, заявления за издаване на заповед и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, което е приключило с издаване на заповед и изпълнителен лист за подробно посочените в исковата молба суми. Излага, че вземанията по изпълнителния лист били обезпечени с договорна ипотека в полза на първа „Първа инвестиционна банка“ АД върху апартамент № *, като ипотекираният недвижим имот бил собственост на Д*

Сочи се, че въз основана издадения по ч.гр.д. дело № 1* г. по описа на Районен съд –Пловдив изпълнителен лист кредиторът „Първа инвестиционна 1 банка“ АД на *е образувал пред * за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист. Твърди се, че по изпълнителното дело при *против А. Д.

П. са предприети следните изпълнителни действия: на * г. била възложена възбрана върху имот, лична собственост на главния длъжник *, като се твърди процесното изпълнително действие да се е извършило само по отношение на главния длъжник, но не по отношение на акцесорния такъв в лицето на ищцата; на *. бил наложен запор на банковите сметки на двамата длъжници; на *г. по реда на чл. 456 от ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД се присъединила по изпълнително дело №*

Излага се, че на * по изпълнителното дело по описа на *е проведена публична продан на ипотекирания недвижим имот в * завършил с обявяването на купувач на 23.10.2012 г. за сумата от 54 270 лева, която била разпределена за частично погасяване на вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД по изпълнително дело. Твърди се, че в резултат на разпределената сума от публичната продан, остатъкът към настоящия момент възлиза на 22 311,56 лева, представляваща главница по издадения по ч.гр.д. № 1* г. изпълнителен лист. Твърди се, че по силата на договор за цесия от *г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на *г. ответникът депозирал молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело. На * г. била депозирана и втора молба за конституирането като взискател на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди се, че погасителната давност по отношение на ищцата П. е започнала да тече на 22.10.2012 г. и същата е изтекла на * г. като проведена публична продан на недвижимия имот не била изпълнително действие, което прекъсва давността.

Излагат се подробни съображения, че давността за вземането е изтекла, като се претендира за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С отговора на исковата молба се възразява срещу допустимостта на предявения иск , признава се фактът на изтичане на погасителна давност в полза на ищцата, като се настоява, че разноските по делото следва да останат за ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за необходимо да отбележи, че с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.

2

Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време.

Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим и длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /виж Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК/.

Поради изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочената сума, независимо от прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него, а възражението на ответника в отговора на исковата молба в тази насока е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на 3 задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение.

В определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е подчертано, че заповедта за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай погасителната давност за процесните вземания, установени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК/29.07.2014г., издадена по ч.гр.д. № 11773/2014г. е 5 години.

Установява се по делото, че на*. в полза на „Първа инвестиционна банка" АД е издаден процесния изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1*г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр.с. за вземания по Договор за банков кредит № *г., сключен между *с ЕГН: ********** и *ЕГН: ********** от една страна и „Първа инвестиционна банка" АД oт друга страна за сумите от: 3205,71 лева главница; 707,75 лева лихва за периода *г.; 364,75 лв. санкционираща лихва за периода*г.; законна лихва върху главницата, считано от * до окончателното изплащане на вземането; 85,57 лв. съдебни разноски; 268,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.11.2016г. ответникът е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист и същият е конституиран като взискател по изпълнително дело № *о описа на *

В настоящия случай, съдът приема, че от приложеното по делото копие от изпълнително дело № *. по описа на * с*, и другите събрани доказателства, безспорно се установява, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла.

Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че след прекратяване на изпълнителното производство ex lege поради настъпилата на *. перемпция /виж чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, други валидни изпълнителни действия, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност, по делото не са извършвани, следователно погасителната давност за процесните вземания е изтекла още на * Установява се по делото, че няма нито едно поискано или проведено от взискателя – ответник изпълнително действие, а такива факти не са и наведени от ответника, напротив – същият е направил признание в отговора на исковата молба, че вземането му е погасено по давност и същото 4 се е превърнало в т.нар. „естествено задължение“/naturalis obligatio/. За същия период не се констатира и друго основание за прекъсване и/ или спиране на давността, при което съдът приема ,че тя е изтекла.

Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв, ще следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. По делото обаче такива не са били направени, с оглед обстоятелството, че ищецът е бил освободен от заплащане на такса и разноски в производството. Ето защо, на същия не се следват разноски.

Неоснователно в тази насока се явява възражението на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски следва да останат за ищеца. Това е така, доколкото трайната съдебна практика приема, че единственият начин за длъжника да препятства събиране на сумата по принудителен ред е чрез предявяване на иск. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от оуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. В тази връзка е Определение №410/20.09.2018г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца се следва присъждане на направените по делото разноски.