Решение № 294 от 31.03.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1/2020
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 31.03.2020
- Състав
- РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.236 ,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67 ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 143 · Кодекс на труда
- чл. 144 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл. 262 · Кодекс на труда
- чл. 262 ал. 1 т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 31.03.2020 г. гр.Плевен 31.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ-ри въззивен гр.с., в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 1 по описа за 2020 г. на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд, ХІІІ-ти гр.с., №1820 от 30.09.2019 г.,постановено по гр.д. № 3305/2019 г. по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения от Г.М.В. , ЕГН ********** *** чрез адвокат В.В. от ПАК срещу *** ***, гр. София, ул.“***“№***.Със същото решение на ПРС Г.М.В. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на *** - ***, гр. София направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.На основание чл.78 ал.6 ГПК Г.М.В. е осъден да заплати по сметка ПРС сумата от 150 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС Г.М.В., който чрез своя пълномощник адвокат Д.П. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че при съпоставяне на писмената защита на проц. представител на ответника и мотивите на първоинстанционния съдебен акт буквално е налице пълно припокриване,което обуславя извода за тяхното сканиране,без дори същите да бъдат преработени.Изложени са доводи,че в обжалваното съдебно решение не се съдържат мотиви,съгласно чл.236 ,ал.2 ГПК,липсва фактически и правен анализ на изложените от страните твърдения и правни доводи,което се приравнява на липса на решение,че посоченото от ПРС няма общо с предмета на делото,а касае бланкетно произнасяне за отхвърляне на иска и за разноските,като няма въведени собствени съждения по предмета на делото.Твърди се,че за процесния период до 2019г.е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.на министъра на вътрешните работи,в сила от 02.08.2016г.,в която липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд към дневен,че такъв алгоритъм е бил предвиден в чл.31 ал.2 от Наредба№8121з-407/11.08.2014г.,но в размер от 0,143,отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25. 05. 2015г. Въззивникът счита,че липсата на такава норма/аналогична на чл.32/ в наредбите от 2015г.и 2016г.не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен,а представлява празнота в правната уредба,поради което субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,респ. - чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Изложени са доводи, че заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187 ал. 3 З***, при часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време, при спазване увеличението, съгласно чл. 262 КТ, който подход е приложен и от ВЛ по приетата счетоводна експертиза.
Посочено е, че съгласно чл. 262 ал. 1 т. 4 КТ работата при сумирано изчисление на работното време се заплаща с 50% увеличение, че при съпоставяне с чл. 187 ал. 6 З*** е видно, че спрямо служителите на *** също е възприет подхода за заплащане на извънредния труд с увеличение 50%, което съответства на общото трудово законодателство.
Въззивникът счита за неправилен извода на ПРС, че по отношение на служителите на *** е неприложима НСОРЗ, като в тази насока са изложени подробни съображения. Посочена е съдебна практика по идентични казуси на различни съдилища в България. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съд.заседание на 04.03.2020г.,на което бе даден ход по същество ,въззивникът и неговият пълномощник адвокат Д.П. не се явиха,като е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,с която се поддържа подадената въззивна жалба.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат П. писмена защита.Претендират се и направените разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна *** ***,представлявана от *** Н.Н.-***,чрез юрисконсулт С.Н. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и следва да бъде отхвърлена. Посочено е, че нормата на чл. 187, ал. 3, изр. последно от З*** определя 8 - часова продължителност на нощния труд като нормална, а не максимална продължителност на нощния труд. Твърди се, че чл. 187, ал. 1 от З*** определя работното време в брой часове, като „8 часа дневно“ се отнася до продължителността на работния ден независимо от частта на денонощието, в която е разположен работния ден – през деня или през нощта.
Твърди се, че нощен е трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа. Твърди се, че действието на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 З*** не може да бъде дерогирано от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Твърди се, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по З*** е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на ***, тъй като по отношения на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Твърди се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в *** и разпоредбите на КТ и НСОРЗ не могат да се прилагат субсидиарно. В заключение въззиваемата страна моли съда да постанови решение,с което въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението на ПРС като правилно и обосновано да бъде потвърдено изцяло.В съд.заседание на 04.03.2020г.не се е явил представител на ***.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е,че за процесния период 22.05.2016г. -31. 03. 2019г.ищецът
Г.М.В. е заемал длъжността „***“ в РС „***“ гр. Плевен към *** –*** София по служебно правоотношение. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от З***.
В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд общо в размер на 1 575 часа,съответно за 2016г.-392 часа,за 2017г.-495 часа,за 2018г.-520часа и за 2019г.-168 часа, че тези 1 575 часа нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 225 часа,представляващи извънреден труд. Съобразно заплатата ищецът претендира,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 943 ,07лв./в обстоятелствената част на ИМ е посочена сумата 1 809лв./ за периода 22.05.2016г.-31.03.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно - икономическа експертиза. От заключението на вещото лице П.В.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно,съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За процесния период от 22.05.2016г. до 31.03.2019 г. съгласно представените графици и приложените платежни бележки за всеки от месеците, ВЛ е посочило, че ищецът е положил нощен труд за 2016 г. от 336 часа, за 2017 г. от 495 часа, за 2018г. от 520 часа, а за 2019 г. от 168 часа или общо за периода нощен труд от 1 519часа.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 - дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 - дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч : 7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период ,в съответствие с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ положените от ищеца 1 519 часа нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 736,217 часа дневен труд, като разликата от действителния и преобразуван труд от нощен към дневен е в размер на 217 часа, който се явява като извънреден труд. ВЛ е установило, че при средна часова ставка на ищеца 6,54 лв., за преобразуваните от нощен в дневен труд 217 часа извънреден труд се дължи сумата 1 419,18 лв.. Посочено е, че тази сума не е заплатена от ответника,тъй като няма преобразуване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143. Установено е от ВЛ, че този нощен труд от 1 519 часа е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час, като за периода е изплатена сумата 379,75 лв.
За да отхвърли предявения иск, ПРС е приел, че НСОРЗ не намира приложение спрямо служителите на ***, тъй като по отношение на тях е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в която липсва изрична разпоредба, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в *** е налице специална нормативна уредба и не са приложими разпоредбите на НСОРЗ. ПРС е приел, че не е налице положен от ищеца извънреден труд и не е установено същият да е работил извън установеното за него работно време по график. Съдът е счел, че в *** е разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, поради което в случая не следва да се прилага посочения коефициент. Изложени са доводи, че ответникът е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.
Тези правни доводи и съображения не се възприемат от въззивната инстанция. Съгласно чл. 176 от З*** брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178 ал. 1 т. 3 от З***. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на *** при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 -дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от З***. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от З***.
Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ddc8a70-2cf6-4f16-80bf-532a1c151806