Решение № 45 от 02.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20204100500923 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 353 от 12.10.2020 година, постановено по гр. дело № 997/2020 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, ответникът Н. И. К. е осъден да заплати на ищеца Д. Г. Д. сумата 1000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени във връзка с твърденията на Н. И. К. в служба по вписвания Горна Оряховица за издаване от страна на Д. Г. Д. на документ с невярно съдържание и подадена жалба от Н. И. К. в Районна прокуратура – Горна Оряховица, по която е образувана пр. преписка № 1985/2019г. по описа на ГОРП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г. до окончателното плащане и сумата от 170 лв. – разноски по делото. Със същото решение искът в останалата му част над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Ищецът Д. е осъден да заплати на ответника К. сумата от 560 – направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против решението в частта, с която искът е уважен е подадена въззивна жалба от Н.

К. чрез адв. Л. Б.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобраност на решението, поради неговата необоснованост и неправилност. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, но въз основа на нея направил необосновани правни изводи. Прави анализ на доказателствата, от които извежда недоказаност и неоснователност на иска, което довежда до неправилно решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли 1 изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. А. Ч. – пълномощник на ищеца Д. Д., чрез който се оспорва същата като неоснователна. Смята че въззивната жалба е бланкетна и няма изложени мотиви за незаконосъобразност на решението. Излагат се подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на решението на районния съд в обжалваната му част. Излага свой анализ на доказателствата, чрез който извежда основателност на предявения иск и правилност на решението. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.

Жалбоподателят Н. К. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв. Л. Б., който поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи. Акцентира върху липсата на субективния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и намерение за оклеветяване на ищеца. Поддържа тезата, че неговият доверител е осъществил свое право да подаде сигнал за констатирани според него закононарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Д. Д. не се явява в съдебно заседание. Не се явява и неговия пълномощник адв. А. Ч.. Представена е писмена защита, в която развива доводи за законосъобразност на постановеното решение и основателност на предявения иск. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Представено е писмено становище и от ответника по жалбата Д. Д., в което излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и основателност на предявения иск. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на районния съд.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, което да обуславят неговата недопустимост. Съдът се е произнесъл в рамките на предмета на иска и предмета на делото.

2

След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да обосновават недопустимост на решението, то следва да се премине към разглеждане на спора по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от Д. Г. Д. против ответника Н. И. К. осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, неспокоен сън, загуба на авторитет като съпруг и баща, разрушен образ на добър и образцов кмет, накърнено достойнство, претърпяно унижение пред приятели, семейството и съселяните, чувство на потиснатост, в резултат на твърденията на ответника в Служба по вписвания Горна Оряховица за издаване от страна на ищеца като кмет на документ с невярно съдържание и подадена жалба от страна на ответника в РП Горна Оряховица по която била образувана пр. пр. № ***/10.09.2019г.на ГОРП и по която е била извършвана проверка относно твърденията на жалбодателя К., че ищецът в качеството на кмет бил издал документи с невярно съдържание.

Ответникът Н. К. – жалбоподател в настоящото производство, оспорва предявения против него иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че действително подал жалба до прокуратурата по повод издадени от ищеца в качеството му на кмет удостоверение за наследници на Д. П., в което не били посочени всички наследници. И което нарушавало неговите интереси. Подаването на тази жалба било провокирано от обстоятелството, че преди 27 години в предишно издадено удостоверение за наследници тези на Д. П. били посочени изчерпателно и последващото издаване на удостоверение за наследници с посочване на всички такива на Д. П. му се сторило тенденциозно. В последствие било издадено второ удостоверение за наследници, в което освен И. К. И. и И.

Н. И. като низходящи на Е. И. К., били добавени и низходящите на М. П. К. и Й. П. Г..

Твърди, че с подадената жалба до прокуратурата не е имал намерение да разгласява позорни обстоятелства или да приписва престъпление на когото и да било с оглед формата и адресата на жалбата, а целта била единствено да се установи истината. Издаването на документа в „първата му редакция“ без отразяване на всички наследници ответникът по иска считал че би могло да доведе до сериозни имуществени вреди за него и останалите наследници и това го мотивирало да се обърне към прокуратурата В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

От събраните поделото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти:

Ищецът дълги години бил кмет на село К., община С.. През месец септември 2019година бил в предизборна кампания отново като кандидат за кмет на местните избори.

Страните по делото са в родствена връзка по съребрена линия.

През месец септември 2019 година получил обаждане от съдията по вписванията към 3

РС Горна Оряховица, който го уведомил да се яви в Служба по вписванията в гр. Горна Оряховица. Обяснено му било, че председателя на ПК С. – К. Е. И. и Н. И. К. са посетили службата и са му заявили, че кмета на с. К., който всъщност е ищеца, е издал документ с невярно съдържание.

Безспорно е обстоятелството, че ответникът Н. И. К. е подал жалба вх. № ***/10.09.2019г. в РП Горна Оряховица, в която посочил че издаденото на ***г. удостоверение за наследници е с невярно съдържание. Ответникът бил пълномощник на баща си И. К. И./наследник на Д. М. П./ и по-късно на ***г. му било издадено удостоверение за наследници от Кмета Д. Д., в което били включени всички наследници на Д. П. – М. П. К., Й. П. Г. и Е. И. К., включително и бащата на ответника.

По повод на тази жалба в прокуратурата била образувана преписка № ***/2019г. и в хода на предварителната проверка били снети обяснения от ответника, от И. Н. И. и от Д.

Д. – ищеца – кмет на с. К., както и от Н. С. – *** в кметството. С постановление прокурорът от ГОРП отказал да образува наказателно производство, тъй като не е открил данни за извършено престъпление.

По-късно ищецът подал на свой ред жалба в прокуратурата /ГОРП/ и била образувана пр. пр. № 894/2020г. С постановление от 29.06.2020 година, след като била извършено предварителна проверка, прокурор при РП Горна Оряховица отказал образуване на наказателно производство, тъй като счел че не са налице данни за извършено от Н. И. К.. престъпление по чл. 286 от НК. Допълнително в мотивите е посочено, че ако жалбоподателят Д. счита, че с твърденията К. е изнесъл позорящи обстоятелства за него, то може да се говори за престъпление клевета по чл. 147 НК, което наказателното преследване е по тъжба на пострадалия.

По делото са разпитани като свидетели Д. Ц. Д. – съпруга на ищеца, А. П. П. и И. Д.

И. Свидетелката И. И.а била председател на ПК „С.“ с. К. с която кооперация И. К. – баща на Н. К. имал договор и при декларирането му през м. юли 2019г. в ОСЗ гр. С. установила, че имотите се дублират с имоти заявени от фирма „***“ и при проверката установили, че тази фирма има договор за същите имоти с И., който бил чичо на Н. К..Този договор бил вписан в служба по вписвания гр. горна Оряховица. Тогава св. И.а потърсила ответника Н.

К. да му обясни какво се е случило и да ги свърже с баща си, за да обясни, че няма да получава ретно плащане от кооперацията, а от „***“. Подала жалба в ОСЗ гр. С. да се направи проверка. Свидетелката не знаела за водено разследване срещу Д. Д..

В показанията си св. П. сочи, че от ищеца Д. Д. разбрал, че бил даден на прокурора и това много го притеснило. Бил вдигнал кръвно, не се хранел, не можел да спи и видимо бил отслабнал. Сочи, че по това време Д. бил кандидат за кмет и хората приказвали, че нямало да стане кмет, защото издавал документи с фалшиво съдържание. Сочи, че П. Г. му бил казал, че Д. няма да стане кмет, защото бил даден на прокурора. В последствие Д. загубил със седем гласа.

Свидетелката Д.а сочи в показанията си, че съпругът й след като разбрал, че срещу 4 него имало подадена жалба в прокуратурата и бил викан да дава обяснения станал отнесен, притеснен, заболял го стомаха, вдигнал кръвно, започнал да не може да спи. Започнал да пие лекарства. За кратко време отслабнал с 15 кг. Това съвпаднало с периода, когато бил кандидат за кмет и цялото село приказвало, че няма да стане кмет защото бил даден на прокурора.Лице на име П. разпространявал тези неща.Свидетелката сочи, че съпругът й загубил изборите със седем гласа.

Така описаната фактическа обстановка е идентична с установената от първоинстанционния съд и се възприема за безспорна и от двете инстанции. В хода на въззивното производство при анализа на доказателствата, съдът не намира основание за установяване на нови фактически положения, различни от тези установени от районния съд.

Анализът на фактите по делото обаче налагат правни изводи за неоснователност и на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, по следните съображения:

За да бъде реализирана отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД следваше да бъде установено, че е налице противоправно поведение на ответника, от което да са произлезли твърдените от ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от това виновно противоправно поведение. Анализът на установените по делото факти, а именно, че ответникът К. пред съдия по вписванията в Служба по вписвания гр. Горна Оряховица е твърдял, че Д. Д. в качеството си на кмет издал документ с невярно съдържание и подаването на жалба в РП Горна Оряховица вх. № ***/10.09.2019г., в която посочил, че издаденото на ***г. удостоверение за наследници е с невярно съдържание, не се явяват противоправни действия, които да са довели до причиняване на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Вярно е, че е била образувана прокурорска преписка, по която е извършена предварителна проверка и ищецът е давал обяснения и същата е приключила с постановление на прокурора за отказ да бъде образувано наказателно производство. Тези действия на ответника не могат да бъдат възприети като извършено от него противоправно деяние, тъй като същия е упражнил свое субективно право на жалба до надлежен орган. В този смисъл подаването на жалба, заявление, оплакване и прочие до съответен надлежно оправомощен орган да извърши проверка на посочените факти в това оплакване, не може да бъде прието за действие, което да се квалифицира като противоправно. Ответникът се е ръководил и е желаел единствено да потърси защита на правата си чрез извършената проверка в Служба по вписванията и чрез подадената в прокуратурата жалба за извършване на проверка има ли данни за извършено престъпление при издаването на удостоверение за наследници, което не отразява всички наследници на Д. П.. От друга страна не е налице и субективният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – поведението на ответникът да е виновно. Презупцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е оборена от събраните по делото доказателства. Чрез подаване на жалбата до съответния надлежен орган ответникът не е имал намерение да разгласява позорящи обстоятелства за ищеца или да приписва извършване на престъпление от ищеца Д.. Изпитваното неудобство, притеснение, неспокоен сън, болки и страдания от ищеца, не са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. От гласните доказателства по делото се установява, че трето лице 5 е разпространявало из селото, че ищецът е даден на прокурора и няма да стане кмет.