Решение № 57 от 10.03.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Айтос, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110100837 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез адв. М.

В. от Адвокатска колегия – ***, срещу Н. Ш. А. за заплащане на сумата от 2999 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца на 07.01.2022 г. в полза на Ю. А. Ю. застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между ищеца и ответника, за настъпило на 29.06.2020 г., около 21:40 ч., на път № 208 III кл., км. 63, пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, който управлявал автомобила си с марка „Опел“, рег. № А9313КТ под въздействие на алкохол и нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в летната за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се автомобил с марка „Мерцедес“, рег. № А6074МХ, собственост на Ю. А. Ю., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.

Подаден е отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Р. Н. от Адвокатска колегия – ***.

Исковата молба и отговора са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2022 г. е изплатил 2999 лв. на увреденото лице Ю. А. Ю. по силата на сключен договор за застраховка 1

„Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на действие 21.12.2019 г. до 20.12.2020 г. Сочи се, че с изплащането на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увреденото лице. С писмо от 05.05.2022 г. ищецът поканил ответника да заплати сумата от 2999 лв., дължима на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2999 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане. Претендират се деловодните разноски.

В отговора на исковата молба ответникът развива съображения за нередовност на исковата молба поради това, че не са посочени конкретните щети по автомобила на увреденото лице. Претендира деловодните разноски.

С уточняваща молба от 11.12.2024 г., след дадени от съда указания, ищецът е уточнил вредите по автомобила.

В открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. ответникът сочи, че искът е недоказан по основание и размер. Счита, че застрахователят трябва да заплати обезщетението. Моли искът да бъде отхвърлен.

Като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

По делото не се спори, а и е видно от представената застрахователна полица от 19.12.2019 г., че между страните е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с марка „Опел“, рег. № А9313КТ. Застраховката е със срок на действие от 21.12.2019 г. до 20.12.2020 г.

Ответникът не оспорва твърденията, че е управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Не се спори и е обявено за служебно известно на съда, че с влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 150/2021 г. на Районен съд – Айтос ответникът е осъден за престъпление по чл. 343б от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Касае се именно за процесния случай.

Не се спори също, че ответникът е причинил пътно-транспортното произшествие, тъй като е навлязъл в летната за насрещно движение – 2 очевидно нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е удостоверено в двустранен констативен протокол, попълнен от полицай при Районно управление – Руен. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че ответникът е навлязъл с автомобила си в пътната лента за движение на другия лек автомобил, управляван от Ю. А. Ю., при което е настъпил високенергиен удар между предната лява част на автомобила с марка „Мерцедес“ и предната лява част на автомобила с марка „Опел“.

Вследствие на това лекият автомобил с марка „Мерцедес“ е получил значаителни деформации по самоносещата конструкция и окачването от лявата му страна. Получени са и увреждания по електронните управляващи блокове на спирачната система и двигателя. Счупени са стъклата на предната лява врата и челното стъкло. Задействали са се системите за безопасност в купето на автомобила. Според вещото лице вредите, за които по делото са налични и снимки, са причинени именно от удара при пътнотранспортното произшествие.

Видно от представените документи по застрахователаната преписка, пред ищеца е направено искане от Ю. А. Ю. да й бъде заплатено застрахователно обезщетение за процесното ПТП. Застрахователят е извършил проучване и е определил, че щетата е тотална, поради което е определил обезщетение в размер на 2999 лв.

Не се спори, а и е видно от представеното платежно нареждане от 07.01.2022 г., че сумата от 2999 лв. е изплатена на Ю. А. Ю..

Вещото лице по автотехническата експертиза също е извършило оценка на щетите по автомобила на увреденото лице. Определено е, че те са на обща стойност 16 630 лв., а пазарната стойност на автомобила – 4874,50 лв. Вещото лице е приело, че стойността на нанесената щета надхвърля многократно реалната стойност на автомобила, поради което щетата следва да се определи като тотална.

В открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. вещото лице е обяснило защо изплатената от застрахователя сума е по-малка от тази, която е определена като пазарна стойност на автомобила. Така е, защото автомобилът може да се предаде за рециклиране срещу възнаграждение, в случая около 1000 лв. Тоест, реалното дължимо обезщетение е около 3874 лв.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са доказани всички предпоставки за реализиране на правото на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т.

1 КЗ. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от 3 предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др.

Според съда са установени и всички елементи от състава на непозволеното увреждане (противоправно поведение, вреда, причинноследствена връзка между поведението и вредата), от което е обусловена отговорността на застрахователя. Не е оборена презумпцията за вина на делинквента (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Направени са разноски, както следва: 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 120 лв. за държавна такса и 400 лв. за депозит за експертиза, общо 1120 лв. Поради това следва ответникът да бъде осъден да заплати тази сума.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД Н.

Ш. А., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 2999 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца на 07.01.2022 г. в полза на Ю. А. Ю. застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между ищеца и ответника, за настъпило на 29.06.2020 г., около 21:40 ч., на път № 208 III кл., км. 63, пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, който управлявал автомобила си с марка „Опел“, рег. № А9313КТ под въздействие на алкохол и нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в летната за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се автомобил с марка „Мерцедес“, рег. № А6074МХ, собственост на Ю. А. Ю., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Ш. А., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 1120 лв. – деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 5