Решение № 1014 от 30.06.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1932/2024
- Вид
- Решение № 1014
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.70 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 99 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1014 гр. Плевен, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430101932 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Предявен е иск от И. П. В.-Х. против Д. К. Д. с правно основание на иска чл.108 от Закона за собствеността, с който се иска: съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти:
1.Недвижим имот с адм.адрес: с.*** /седемнадесет/ представляващ УПИ XXIII-102 /двадесет и трети - сто и две/, в кв. 38 /тридесет и осем/, съгласно действащата улична и дворищна регулация на село ***, с площ от 1260 /хиляда двеста и шестдесет/кв.м., с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда лятна къща и гараж;
2. Недвижим имот с адм.адрес: с.*** /седемнадесет/ представляващ УПИ VII-102 /седем - сто и две/ в кв. 38 /тридесет и осем/, съгласно действащата улична и дворищна регулация на село *** с площ от 1 085 кв.м./хиляда, осемдесет и пет/ кв.м., въз основа на давностно владение и присъединяване владението на дядото и бащата на ищцата.
1
Посочено е, че имотът е би собственост на нейният дядо Т.Г.В., а след неговата смърт е съсобствен на баща й П.В. и брат му В.В..Твърди се, че в имота е живял чичо й В.В. до смъртта си.Посочва, че през 2023г. при проверка, е установено ,че ответникът се е снабдил с КНА.
Моли да се постанови решение да се признае за собственик на посочените имоти ,като се позовова на давностно владение и наследство и осъди ответника да предаде владението на същите. Претендира разноски.
За ответника, представителя е взел становище, че оспорва предявения иск, като се позовава на давностно владение и че му е предадено владението по силата на предварителен договор от Т.В. през 1996г., че П.В. не е живял в имота много дълго време, като още през 80-те години е изгонен от баща си заради нанесен побой, а В. се е върнал от чужбина, където е бил дълги години и е пуснат в имота, защото не имало къде да живее.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че процесният имот е бил собственост на Т.В., който е живял в него до смъртта си 1997г.Не е спорно, че е оставил за наследници П.В.- поч.2017 и В.В.- поч. 2013г., а след тяхната смърт са останали ищцата и Т.П.В.- поч. 2019г. Не е спорно, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден след извършена обстоятелствена проверка КНА№48, том 1, per. №681, дело №40/2023 г. на нотариус Пл. Х., per. №377 на НК, с район на действие - PC Плевен.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да са налице кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот, и че ответникът владее имота без правно основание.
Относно спорния въпрос дали са налице предпоставките на чл.108 от ЗС, дали е собственик по наследство и давностно владение и дали ответникът е придобил имота на оригинерно правно основание-давностно владение, са допуснати гласни доказателства и писмени доказателства.
Видно от представен предварителен договор, със заверка на подписите от Кмета на населенто място, е че на 03.07.1996г. ответникът е сключил с предходният собственик на процесния имот - Т.Г.В., предварителен договор за 2 покупко-продажба и цена 6000 лв., която е заплатена изцяло на продавача при подписване на предварителния договор. В предварителният договор е уговорено, че владението върху имота, предмет на покупко-продажбата, се предава от продавача на купувача в деня на сключване на договора. Същият не е оспорен успешно по надлежни ред.
От разпита на свид.И.И.. Братовчед на ищцата, се посочва, че е ходил един път, само за един ден, с ищцата и брат й през 2018г. да видят какво може да се направи в имота и в какво състояние, като заявява, че е било отключено и в имота ги е посрещнал В..Заявява, че И. не живяла от 80-те години, както и брат й повече от 20 години.
Свидетелката К. М. посочва, че има фирма за продажба на имоти и по молба на ищцата е извършила проверка на имота през 2023г. и е установила, че има издаден КНА в полза на ответника.Заявява, че е посетила имота и същият бил необитаем и обрасъл с трева двор, но не е могла да влезе, тъй като не е имала ключове.
Свидетелката М.И. посочва, че имота е собственост на съпруга й – ответник по делото от 1996г., знае за договора между ответника Т.В., посочва, кои са ходили в Кметството.Заявява, че след няколко години се прибрал В. , но не помни година и Д. го е пуснал да живее в имота.Посочва, че през цялото време от 1996г. само Д. владее имота и се грижи за него, като е посочила и конкретните действия-грижел се е за градината лозето, поправил покрива след пожара и т.н..Заявява, че само тя и ответникът имат ключове на имота и никой не е идвал от наследниците на Т., с изключение на В., който е бил допуснат от Д. за две години, до смъртта му, когато се е обесил и подпалил къщата и дори не знае И. и че има и брат.
Свидетелят Л.П. посочва, че е жител на селото и че познава дядо Т., знае, че имота се владее от Д., който чисти двора, оправя асмите, покрива оправил, има и че той отключва и заключва вратата на имота. Заявява, че познава само В., защото другият син на Т., не го е виждал, нито И. и брат й.Посочва, че минава често покрай имота и знае, че ответникът има НА и че в селото знаят, че имота е на Д..Заявява, че В. се е врънал след смъртта на Т..
Свидетелят М.Т. заявява, че е жител на селото, че е присъствал на договора между Т. и Д. през 1996г. и даже са броени пари и от този момент от 1996г. имота се владее само от Д. и той го стопанисва.Заявява, че не е виждал 3
П. от 1980 година, когато Т. то е изгонил и са се карали за някакви криминални неща.Посочва, че В. се е върнал от чужбина 2010г. и че Д. го е допуснал да живее в имота до смъртта му през 2013г. Завява, че само Д. има ключ.Не познава И. и Т. и не ги е виждал.
Свид. И.Л. заявява, че живее в селото, че знае от Т., с когото са яли и пили често, че е продал имота на Д. и че за кратко е живял В., след като се завърнал от чужбина и ключове е имал само Д..Посочва, че Д. го е пуснал да живее и че В. е знаел, че имота е продаден.Заявява, че в селото знаят, че имота е на Т. и после на Д.. Посочва, че не е виждал П. повече от 40-50 години, нито познава И. и Т. и не ги е виждал в селото.Посочва, че е помагал на Д. за покрива, след обесването на В. и палежа.Посочва, че е бил близък с В. и последният се е върнал от чужбина 2010-2011г. и Т. не е бил жив.
Свидетелката Ц.С. посочва, че не знае на кого е къщата, но там е живял Т., че В. се е върнал, когато Т. би жив.Не помни кой кога е починал и е влизала едни два пъти в имота.Заявява, че знае нещата от жена, която е живяла с В.
.Посочва, че минава покрай имота, но не виждала някой да се грижи за него след смъртта на В., не знае на кого е къщата, не помни кога се е върнал В..Не е виждала И. и Т..
Свид. Р.З. посочва, че не помни кога е починал Т. и че се бил върнал 1995г. в селото и че В. , че живял в имота, когато Т. е бил жив, като В. е живял в къщата, а Т. в пристройката.Заявява, че е имал вода и ток в голямата къща, като после , че не е имало.Не помни кога се е преместил от с.***.
С оглед събраните доказателства, съдът не приема показанията на свид.
И.И.ов, тъй като е роднина на ищцата и е заинтересован от делото, а от друга страна е посетил един път имота през 2018г., заедно с И. и Т. и заявява, че ги е посрещнал В., като справката е видно, че В. е починал 2013г.
Свидетелят Р.З. също заявява противоречиви факти, като неговите показания се разминават с показанията на другите свидетели относно факта кога се е върнал В. , че Т. е бил жив, когато се е върнал В. и къде е живял В. – в къщата или пристройката, дали е имало ток и вода в голямата къща.Още повече, че другите свидетели посочват, че в голямата къща не се е живеело.Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелят е възрастен и объркан при даване на показанията, предвид дългия период от време и възрастта си и че не може да си спомни определени факти ясно. В тази връзка не приема и 4 показанията на Ц.С., която знае за повечето неща от жена живяла с В., но не посочва нищо конкретно кога и какво се е случило
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Л. и М.Т., които ясно и точно посочват за сделката/ М.Т. и очевидец на сделката 1996г./, кога се е върнал В., дори единият е заявил, че бил близък на В. и му е помагал за железа. Свидетелят Л.П. също посочва, че В. се върнал, когато Т. не е бил жив.Същите са жители на селото.Още повече, че освен, че показанията им са непротиворечиви с показанията на М.И. и представените писмени доказателства.
От показанията на свидетелите, на които съдът е дал вяра, тъй като са явни, непротиворечиви, хората са посещавали често имота и помагали, става ясно, че знаят за сделката, че Д. се грижи за имота, че само той е имал ключове.Относно достъпа до имота са и показанията на К.М., че от ищцата не са й дадени ключове и не е имала достъп до имота.Показанията на всички свидетели от селото са, че И. и Т. и П., след като е напуснат имота 1980г., не са ги виждали в селото и не ги познават.
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема следното:
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съответно, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или носителят му се откаже от него - чл. 99 от ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването и пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение /ППВС№ 6/1974 г./.Характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта, са две: 1. обективна - да се упражнява, фактическа власт върху вещ. и 2.
5 субективна - намерението, с което се упражнява фактическата власт. Ето защо, следва да се определи дали лицето, което се намира в недвижимия имот, е владелец или държател. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: 1) владение, което е постоянно, непрекъснато, явно (неустановено и неупражнявано по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие), 2) изтичане на определен период от време, както и позоваване на този срок.
Съдът счита, че не е добросъвестно владението, съгласно разпоредбата на чл.70 от ЗС, а недобросъвестно владение, тъй като не е налице правно основание, годно да направи собственик страната. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС от правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива от недобросъвестния владелец с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Необходимо е упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ за период по-дълъг от 10 години и промяна на субективното отношение към вещта на лицето, упражняващо властта. В тази връзка съдът приема, че с предаването на владението през 1996г. ответникът започнал да упражнява фактическа власт върху имота, да държи вещта като своя и свидетелите посочват какви конкретни действия е извършал и че само той е имал ключове. Същият е осъществял необезпокоявано, явно спокойно владението си повече от 10 години, като В. се е върнал през 2010г., но е бил допуснат в имота да живее и няма данни да е оспорвал владението на Д..Още повече, че придобивната давност е изтекла в полза на ответника през 2006г., тъй като е започнала да тече от предаването на владението през 1996г.Установено е, че през този период владението не оспорвано от наследниците на Т..
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ddb656f-6387-4e53-914a-b4f9604323a1