Решение № 368 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110137301 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. К. К. с ЕГН: ********** кумулативно съединени искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество ½ от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ЖК М*, Б***, вх.3, ет.6, А**, аб. №****** за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. в размер на 51,70 BGN (петдесет и един лева и 70 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 04.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 26.02.2025 г. в размер на 16,83 BGN (шестнадесет лева и 83 стотинки), които вземания са предмет на издадена по ч.гр.д. № 13132/2025 г. по описа на СРС, 174 състав Запис на заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от страна на ответника. Във възражението по чл. 414 ГПК 1 длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при 2 публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

С оглед становището на ответника и представените към исковата молба доказателства съдът намира искът за главница за основателен.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

3

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 04.03.2025 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за целия процесен период и искът следва да се отхвърли.

Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ответникът, който не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. К. К. с ЕГН: ********** кумулативно съединени искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че 4 ответникът дължи на ищцовото дружество ½ от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ЖК М*, Б***, вх.3, ет.6, А**, аб. №****** за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. в размер на 51,70 BGN (петдесет и един лева и 70 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 04.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 26.02.2025 г. в размер на 16,83 BGN (шестнадесет лева и 83 стотинки), които вземания са предмет на издадена по ч.гр.д. № 13132/2025 г. по описа на СРС, 174 състав Запис на заповед за изпълнение на парично задължение, като погасени по давност.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Нелбо АД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5