Решение № 233 от 07.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр.Пловдив, 07.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 337 по описа за 2018 година, намери за установено следното:

Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК

*********, чрез адвокатско дружество „М. и Р.“, съдебен адрес:***, претендира да се осъдят ответниците Ц.А.И. и А.Л.И., двамата от ***, да заплатят солидарно сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF, както и сумата 1390.31 лева - нотариални разноски. Твърди, че посочената частично предявена главница се дължи на основание договор за потребителски кредит, сключен между същите страни на 22.05.2008 г., задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми от Банката, поради неизпълнение от длъжника.

Ответниците Ц.И. и А.И. оспорват исковете. Твърдят, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове. Излагат доводи, че използваният от банката договор е изготвен предварително, без да им е дадена възможност да влияят на клаузите му. Считат същите за неравноправни, тъй като не са имали нужната информация при сключването му относно начина на формиране на валутния курс, действителният размер на дълга и дължимата лихва.

Навеждат твърдения за конкретна нищожност на клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и 2, тъй като същите са неразбираеми за тях, създават липса на равнопоставеност между страните, тъй като са във вреда на кредитополучателите..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представен сключен между ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (с предходно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) като кредитор и ответниците като кредитополучатели Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37034 от 22.05.2008 г., съгласно който страните са се договорили банката да предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита, както следва:

·

Равностойността в швейцарски франкове на 32 000 евро - за покупка на подробно описан в договора недвижим имот и

·

Равностойността в швейцарски франкове на 30 200 евро - за други разплащания.

Съгласно чл.5, ал.1 от Договора крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца, считано от датата на усвояването му. Съобразно чл.6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

В чл. 3, ал.1 от Договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва, а именно годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е уговорено кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в чл. 3, ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта (ал.3).

Предвидено е също кредитополучателят да заплаща такса за управление - 1,5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита, комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0,03 % върху размера на непогасената главница по кредита и административна такса в размер на 20 лв. - еднократно при подаване на документите за кредит.

Страните са уговорили правото на банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем (чл.18).

Съгласно Приложение № 1 от 29.05.2008г. към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 29.05.2008г.

Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката – кредитор към евро е 1,6615789, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 103 351 CHF.

Представени са пет допълнителни споразумения, подписани в периода 25.06.2009 г. - 26.09.2013 г., с които са предоговаряни условията за погасяване на дълга като страни по тях са двамата ответници и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София.

В чл.27 от Договора ответникът е дал съгласие банката да цедира вземанията си по договора на дружества от групата на И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, което е извършено на 15.07.2008г. с договор между банката и посоченото дружество. В последствие е сключена втора цесия, с която на 28.10.2015г.

“БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на „Кредитор”, е извършило прехвърляне в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити, вкл. и към ответниците в настоящото производство, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37034/22.05.2008 г. За извършените прехвърляния Кредитополучателите са уведомени с нотариални покани, връчени им съответно на 22.08.2017г. и на 28.03.2018 г. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги действа за в бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията става задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между цедента и цесионера. Но тъй като длъжниците са подписали горепосочените допълнителни споразумения, без да отразят писмени възражения, се налага извода, че те са знаели за цесиите, след като са договаряли с цесионера.

На 22.08.2017г. на ответника Ц.И. е връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, в което се посочва, че към 13.06.2017г. натрупаните задължения по договора и споразуменията са общо в размер на 131 995,24 CHF, поради което банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Аналогично уведомление е връчено и на другия ответник - А.И., на

28.03.2018 г.

От изслушаната ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвена след запознаване с материалите по делото и оглед на документите при ищеца, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 29.05.2008 г., чрез заверяване на сметката на кредитополучателя Ц.И. със сумата от общо от 103 351 CHF (равностойност на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро 1,661579). В резултат на прибавяните суми към главницата, на основание постигнатите договорености в горепосочените допълнителни споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 110 673,32 CHF. Извършените погашения на главницата са общо 1720,36 CHF като датата на последното погасяване на главница по кредита е 17.12.2014 г. Според заключението, неплатената главница към 09.05.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, е 108 952,96 CHF.

Съгласно гореизложеното, съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с договор за потребителски кредит по чл. 430 ТЗ. Ответниците имат качеството на потребители, по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006г. и действащ към датата на сключване на процесния договор за кредит), съгласно който потребители са физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като такива, същите се ползват от закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, когато са предмет на съдебен спор, съдът е длъжен да следи служебно.

От анализа на постигнатите между страните уговорки относно предмета на договора (чл. 1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.4), се налага извод, че кредитът реално е отпуснат в евро, а не както се твърди от ищеца – в швейцарски франкове, като паричната единица на сметката (CHF) служи само за изчисленията и се ползва виртуално. Размерът на договорения кредит като конкретна сума е определен в чл.1 от Договора, единствено в евро – 62 200 евро, а не в швейцарски франкове. Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателите нямат, тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им и реалното усвояване на кредита от потребителите става именно в евро. Видно от горните уговорки, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски франкове не е налице, като швейцарският франк е само „валута на сметката”, а не „валута на плащането” към момента на усвояване на кредита. Действителното предоставяне и усвояване на кредита е в евро.

На следващо място, постигнатите договорки между страните, намерили отражение в чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22 от Договора, имат за резултат прехвърляне изцяло върху кредитополучателя (имащ качеството „потребител“ по см. на ЗЗП) риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност на виртуално използваната парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител.

Според съда, цитираните по –горе клаузи на договора не излагат при условията на прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката по начин, по който потребителят да може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от подписването на договора. Отделно от това, същите налагат на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката. В случая, по делото няма доказателства на кредитополучателите да е била предоставена достатъчно информация, за да могат да вземат информирано решение, нито могат да се направят изводи, че същите са имали капацитета не само да знаят възможността за повишаване или понижаване на чуждестранната валута, в която е сключен договорът, но и да оценяват потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения. Повече от очевидно е, че посочените уговорки водят до значителен дисбаланс между страните като се вземат предвид експертните знания на банката като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните курсове и рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна валута.

В практиката на СЕС и на ВКС е поставен правният въпрос дали уговорката, с която се прехвърля валутният риск само върху потребителя на кредитни услуги, е неравноправна. С Определение на СЕС от 22.02.2016 г. по дело C-119/17 (задължително за националните юрисдикции по арг. чл. 631, ал. 1 ГПК), по отправено преюдициално запитване по тълкуване на разпоредбите на чл. 3-5 от Директива

93/13, се дава отговор в следния смисъл: Членове 3 - 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че кредитополучателят да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на този договор, може да бъде разглеждана като неравноправна от националната юрисдикция при обсъждането на тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. В това отношение задача на запитващата юрисдикция е да прецени, с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца относно възможните колебания в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.