Решение № 2958 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2958 гр. ******, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110128556 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. И. Д., ЕГН: **********, срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад ***********п“, ЕИК:

*********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 108.47 евро / левова равйностойност – 212.13 лева (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличение в открито съдебно заседание на 09.02.2026 г.), представляващо остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за комбинирана имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“, застрахователна полица № *******, сключен между страните, вследствие настъпване на застрахователно събитие – на 20.06.2023 г. в гр. *** – паркинг щета, при което са причинени щети по лек автомобил марка „*****“, модел „**********.

Ищецът твърди, че между страните е сключен застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица - автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ № ******* при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ с период на действие от 29.10.2022 г. до 28.10.2023 г., за лек автомобил марка „*****“, модел „*****, рама № *********. Посочва, че е заплатил дължимата застрахователна премия. Твърди, че на 20.06.2023 г. в гр. ***** е настъпило застрахователно събитие – паркинг щета, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил - увреден преден десен калник и задна врата дясна. Във връзка с процесното ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, при ответника била заведена щета по претенция № ***** г., по която последният заплатил част от дължимото застрахователно обезщетение в размер от 183.53 лева. С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да заплати допълнително сумата от 108.47 евро / с левова равностойност 212.13 лева, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по застрахователна полица за имуществено застраховане, ведно със законната лихва върху главницата в размер от 100.00 лева от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, а върху сумата от 112.13 лева – считано от 09.02.2026 г. до 1 окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдените увреждания да са в резултат на настъпилото застрахователно събитие. Оспорва стойността на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди. Твърди, че щетите е следвало да бъдат отстранени в доверен на застрахователя сервиз. Сочи, че ищецът при сключване на застрахователния договор изрично е заявил желание за изплащане на застрахователно обезщетение в доверен сервиз, а впоследствие при подаване на заявлението с оглед настъпилото събитие е направил искане обезщетението да бъде изплатено по експертна оценка, съответно с оглед свободата на договаряне застрахователното обезщетение е определено именно по избрания начин – по експертна оценка, като експертите на дружеството са определили обезщетение в размер на 183.53 лв., което е било изплатено на ищeцa. Оспорва материалната легитимация на ищеца по съображения, че не е единствен собственик на автомобила. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ответното дружество, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска - обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително възражението си, че дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде определено и изплатено по метода на експертната оценка, а не по средни пазарни цени съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, евентуално плащане на задължението.

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за комбинирана имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 28.10.2022 г. при клауза „Пълно каско“ за л.а.

„***** *********eг. № *****НА със срок на действие от 29.10.2023 г. до 28.10.2023 г.

Безспорно е между страните, че застрахованият е изплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер.

Видно от представената застрахователна полица, автомобилът е застрахован при Клауза „Пълно каско“.

Застрахованият е уведомил застрахователя за констатирани увреждания на автомобила на 23.06.2023 г., във връзка с което е образувана щета № *********.

Горното се потвърждава от представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в което се сочи, че автомобилът е бил паркиран и при пристигане при него застрахованият е забелязал щети по задна дясна врата и преден десен калник. Видно от опис от 23.06.2023 г. на претенция №********** г. по щета *******, в същия е посочен предесен десен калник – боя. Съставен е опис-заключение от 23.06.2023 г. по претенция № ********г. по щета 4******** в който е включен задна дясна врата и преден десен калник (боядисване).

Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 238.51 лв. (а с ДДС – 286.21 лева), по 2 цени на доверен сервиз – 331,38 лв., а по най-ниски цени в сервиз, различен от официалния на „*****“ – 185.52 лв.

Безспорно е между страните и се потвърждава от представеното преводно нареждане от 27.06.2023 г., че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 185.53 лв. по процесната щета.

Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на застрахователно покритие на сключения между страните договор по комбинирана имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният автомобил е бил увреден.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесните щети не могат да се получат при паркинг щета. От страна на ответника не се твърди и установява щетите да са настъпили по друг начин, а и вещото лице е пояснило в заключението си, че щетите отговарят на сочения механизъм.

Неоснователно се явява и възражението на ответника, че ищ ецът не е материалноправно легитимиран да предявява процесния иск, тъй като не е единствен собственик на автомобила. Ищецът е страна по договора за комбинирана имуществена застраховка „Каско“ в качеството на собственик на последното, видно от представената застрахователна полица и като страна по договорното правоотношение е легитимиран да търси от ответника застрахователно обезщетение по договора.

Ответникът е оспорил претенцията с доводи, че е обезщетил увреденото лице съгласно поискания от него размер, тъй като в уведомлението за щета е посочен начин на обезщетяване (на определяне на размера на застрахователното обезщетение) - „по експертна оценка“, поради което следва да се даде отговор на въпроса могат ли страните със застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“ да дерогират приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ в хипотези извън подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387 КЗ.

В настоящия случай застрахователят не се позовава, че е налице хипотеза на подзастраховане или на уговорена между страните застрахователна стойност, различна от действителната, респ. възстановителната такава. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в случая, съгласно които за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно искането на увредения водач при подаденото уведомление за щета, като поддържа определяне на обезщетението по експертна оценка. Съобразно установената съдебна практика при съдебно предявена 3 претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386, ал. 2 КЗ), т. е. по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.